След консервацияя и реставрация, императорското писмо на Септимий Север и Каракала до жителите на Никоолис ад Иструм се завръща в античния град в пълния си блясък.
Епиграфският паметник от III век вече е експониран в автентичната среда на най-добре запазения римски град в България, намиращ се до с. Никюп, община Велико Търново. Официалното представяне на преписа върху камък на императорското послание във вида, в който е бил в Античността, ще е на 18 септември от 11,00 ч.
Надписът е открит в Никополис ад Иструм в началото на XX в. от Вацлав Добруски – тогава директор на Археологическия музей в София и ръководител на проучванията в римския град. Намерен е счупен на парчета и със следи от силно обгаряне. Паметникът е изработен от доломитизиран варовик. Общата му дължина е 2,92 м., ширината 0,90 м., дебелината 0,29 м. В горната част е оформен като фронтон с акротерии, украсен с розета в тимпана. Надписното поле е в правоъгълна рамка, в което има 37-редов надпис на старогръцки Долна част завършва с клиновидна основа, която е била забита в земята.
Императорското писмо е каменен препис на оригиналното писмо на Септимий Север и Каракала до жителите на Никополис ад Иструм с благодарност за изпратеното парично дарение в размер на 700 000 денара.
В древността оригиналното писмо се е съхранявало в градския архив (табулариума), а каменният препис се е извисявал на градския площад, за да може да бъде четен от всички.
Консервирането и експонирането на уникалния артефакт на близо 2000 години стана по проект „Ехо от миналото: писмото на императорите Септимий Север и Каракала до жителите на Никополис ад Иструм – експониране и социализация”, финансиран по програма „Ти и Lidl за по-добър живот” и реализиран от Сдружение „Бъдеще за Никюп” и Регионален исторически музей – Велико Търново.
Консервационно-реставрационните дейности са извършени от Руен Хаджиниколов, реставратор в музея. Първоначално са премахнати механичните натрупвания върху повърхностите на фрагментите. Със съвременни химикали е укрепен и консолидиран силно ерозиралият от времето и обгарянето камък, слепени са отделните фрагменти и цялото писмо е експонирано върху специално изработен постамент.
Надписът е преведен на български и английски език от епиграфа Николай Шаранков от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Пълният текст, заедно с оригинала на старогръцки език, са представени на информационна табела.
