Неделя, 14 Мар 2021
            
Светски

Как Горна Оряховица не стана кметство на Велико Търново през 80-те

  23.08.2020 09:02
Как Горна Оряховица не стана кметство на Велико Търново през 80-те

В наши дни много често се говори как Триградието – Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, трябва да се развива заедно, с общи проекти и тясно взаимодействие между трите много близки селища. Идеята ТърГоЛяс всъщност е стара и е имало моменти, в които е била много близо до реализиране чисто административно. Само че е имала и много врагове, които са дали силен отпор дори в онова време, когато нещата се случваха с едно тропване по масата от партийния секретар.

Легенди се разказват как за една нощ са засадени лозя и овощни градини между Горна Оряховица и Лясковец, за да не бъдат слети двата града. Днес пък ви споделяме спомените на Марин Гацов, който в началото на 80-те години на миналия век оглавява местната организация на БЗНС – единствената позволена партия освен БКП. Той разказва своята 24-часова одисея за спасяване независимостта на Горна Оряховица от Велико Търново.

Действието се развива през 1982 г. Окръжният комитет на партията взема решение Горна Оряховица да стане кметство на Велико Търново и се очаква последната дума на ЦК на БКП. За този последен ден разказва Гацов.

Излизайки в коридора за обедна почивка, се срещнах с председателя на Отечествения фронт Нено Събчев (един мъдър човек) и той ми каза: „Гацов, трябва да ти кажа нещо, моята тук свърши, ще си търся работа на друго място. Ти като секретар на ОФ оставаш за членския внос и други стопански дейности, като организация за вторични суровини, самозадоволяването и др.”

Учуден, аз го запитах какво се е случило и той ми разказа следното: „Утре се разглежда в ЦК решението на Окръжния комитет Горна Оряховица да стане кметство към Велико Търново. Всички функции на административни и стопански ръководства ще бъдат поети от окръжния град. Остават само по няколко служители от финансовия отдел, ЕСГРАОН, техническата служба по благоустрояване и още няколко общи служби”.

Председателят на Държавния контрол – Владимир Несторов, направил сметка, че в града и селищната система ще бъдат закрити 18 институции, включително и самолетното бюро.

Набързо ми спомена какво е направено досега – тръгнали за София делегации да търсят помощ за отмяна на това решение. Първата делегация потърсила помощ от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Той е от Стражица – земляк, но не идва на срещата и мисията на делегацията се проваля.

Втората делегация – от профсъюзите, се среща с председателя Тодор Прахов. Той обаче вдига рамене и казва: „Щом е решил Окръжният комитет, така да бъде”.

Третата делегация е от активните борци, но и те не постигат успех.

Слушам и ми дойде някаква мисъл, дето казват хората малко акъл да ти дойде, но навреме. Като имах предвид авторитета на нашия председател на Постоянното присъствие на БЗНС Петър Танчев, попитах не мога ли и аз да взема някакво участие в това дело като председател на общинското ръководство на БЗНС?

Събчев помисли и ми каза: „Чакай малко да споделя с Първия, той още не е излязъл”.

След малко дойде и каза: „Щом искаш да се включиш, той няма нищо против”.

Първото съгласуване бе направено. В 13 часа се обадих на окръжния председател на БЗНС и преподавател в Университета Михаил Николов. Отговорът му беше: „Чакам те в кабинета”. Веднага ми дадоха колата на Държавния контрол и пристигнах при него. Той пусна райбера и каза: „Разказвай”. Обясних му всичко, докъде е стигнала историята и как искам да направя нещо в последния ден преди решението на ЦК.

Николов каза: „Гацов, аз бях на това заседание, когато се взе това решение, но ти знаеш, че нямаме право да участваме в гласуването. Напълно съм съгласен с теб и те подкрепям. Щом си решил – действай!”. Той ми разказа, че в заседанието са участвали и взели решение членове на Окръжния комитет от Павликени, Стражица, Свищов и един от село Балван, нито един великотърновец.

Получих съгласуването и се прибрах в Горна Оряховица. И започнах подготовка като за последно сражение.

Първо написах изложение за нашия град и селищната система – за най-голямата жп гара в Северна България, за най-големия захарен завод в страната, за летището, където кацаше самолет от София, а през летния сезон за Варна и Бургас, за мострения панаир, който са го наричали „Сухото пристанище на Русе” и т.н. Споменах и за градинарите от Драганово и Поликраище, прославили българите в Унгария, Чехия, Австрия и др.

Обадих се в ДАП и поръчах такси за пътуване до София, рано сутринта да бъде на площадката пред БНБ. Съобщих ан бившия председател на общинското ръководство на БЗНС Димитър Казанджиев и членовете Тодор Бодуров и Вера Казанжиева, че ще бъдат в делегацията, за какво тръгваме и да бъдат точни.

С известни премеждия заради техническото състояние на колата, пристигнахме между 10 и 10,30 в сградата, където беше Постоянното присъствие на БЗНС с големия паметник на Стамболийски пред нея. Прие ни зам. председателят Алекси Иванов. Запознахме го с целта на идването ни. Той ни каза, че в момента при председателя има чуждестранна делегация, но той ще направи всичко възможно да го запознае със случая.

Председателят Петър Танчев му казал: „Нека хората бъдат спокойни, ще направя всичко възможно. В 13 часа ще присъствам на заседанието в ЦК и ще ги уведомя за резултата”.

Слизайки във фоайето, разбрахме, че след нас са дошли вторият секретар на Градския комитет Георги Йорданов, кметът Стефан Самсиев и Петър Цокев, на когото казваха „момчето за всичко”. Оставили Цокев да ни каже къде ще се срещнем с ръководството.

Срещата ни беше в източната част на площад „Александър Невски”, при паметника на Вазов, на 250-300 метра от Постоянното присъствие на БЗНС. И двамата ме посрещнаха с думите: „Какво стана?”. Разказах им и ги уверих, че ще ни известят за резултата. Скоро потеглихме обратно за Горна Оряховица.

В 15 часа новинарската емисия на радио „София” започна с изявление на министър-председателя Станко Тодоров: „Решение на ЦК – гр. Горна Оряховица и селищната система си остават независими административни единици”.

Настъпи голямо оживление в колата, че сме получили положителен резултат от нашата мисия. Посрещнаха ни с възторг в нашия град, защото всеки беше спокоен, че няма да има сътресения и всеки си остава на мястото.

Та ще завърша с думите на поета „И ний сме дали нещо…” за самостоятелността на нашия град и селищна система.

Марин Гацов


Ключови думи
Горна Оряховица Велико Търново Марин Гацов Търголяс
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати