Тази година се навършват 150 г. от рождението на джулюнския поет Цоньо Калчев. Признателните потомци организираха честване на кръглата годишнина в родното му село. Организатори на празника бяха местното читалище „Пробуждане-1896“, със съдействието на Регионалната библиотека и община Лясковец.
На паметния знак на поета се събраха деца от детската градина, носещата името на неговото най-прочуто стихотворение „Сладкопойна чучулига“, както и възрастни жители и гости на родното му село. Освен празнична програма, посветена на поета Цоньо Калчев, включваща рецитация и песни по негови стихове, организаторите бяха подготвили и две изложби.
Едната беше разположена в централния парк и бе дело на Дешка Денева, направила графики по творчеството на поета, а другата беше събрала рисунки по мотиви от творчеството на Калчев, чиито автори са деца, участвали през годините в детски конкурс на името на твореца.
Общинският детски конкурс за рисунка по стихове на уважавания селски учител записа цели 10 издания и в него са се включвали поколения ученици от Джулюница, от община Лясковец и от други общини от региона. Освен с изложбите, жителите и гостите на тържественото честване можеха да се запознаят и с най-новата книга, издадена в чест на поета от Народна библиотека „П. Р. Славейков“, В. Търново. Тя е със заглавие „Пей ми, славею чудесни“ в тираж 500 броя – юбилейно издание по повод 150-ата годишнина от рождението на Цоньо Калчев.
Книгата включва няколко статии за живота, творчеството и приноса на поета за развитието на българската литература, спомени на роднините и земляците за Цоньо Калчев, снимков материал, информация за езиковедските аспекти и поетически преображения в творчеството му, както и раздели, в които са поместени издавани и не издавани стихове, приказки и други. Илюстрациите в книгата са на художника Дешка Денева, а новото издание е факт благодарение финансовата подкрепа на Министерството на културата.
За самото представяне на изложбата и книгата дойдоха директорът на регионалната библиотека доц. д-р Калина Иванова, заместникът й д-р Иван Александров, представители на Община Лясковец, общински съветници, учители, ученици, жители и гости на селото. Събралите се да почетат паметта на твореца имаха възможност да разгледат изложбите и да си тръгнат с подарък брошура, специално отпечатана за кръглата годишнина от читалищното ръководство.
На паметника на Цоньо Калчев, намиращ се в централния парк, родолюбивите потомци сведоха глави и поднесоха цветя в знак на уважение пред делото на учителя. Заместник-кметът на община Лясковец инж. Росица Господинова също присъства на тържественото честване и поднесе цветя, заедно с общински служители от отдел „Образование и култура“. Цветя положиха и председателят и секретарят на читалището Екатерина Москова и Иванка Чолакова, гостите от регионалната библиотека, деца и граждани.
Цоньо Калчев е роден на 13 август 1870 година в село Джулюница в семейството на беден градинар. Първоначално образование получава в родното си село, като се отличава с голяма любознателност и трудолюбие. След това учи в Горна Оряховица и Велико Търново. Завършил педагогическо училище, през 1891 година става учител в Джулюница, но скоро прекъсва, за да следва двегодишните педагогически курсове в Казанлък. Върнал се отново в родното си село, той завинаги остава сред народа. Неуморимият и скромен труженик с любов просвещава не само децата, но и възрастните. Над 30 години работи като учител и читалищен деец. Инициатор и основател е на селското читалище и негов кръстник – дава му името „Пробуждане“. Преводач, съставител на учебни помагала, сборници с дидактична насоченост, редактор, издател, автор на книга за Софроний Врачански и на редица други трудове.
През 1911 г. Стилиян Чилингиров издава „Антология на детската поезия у нас“, в която отбелязва: „Цоньо Калчев е един от най-плодовитите детски автори. Пише във всичките ни детски списания, отделно е издал множество сборници, стихотворни сбирки и разкази – преводни и оригинални“. Познат е като автор на едни от най-популярните детски песнички - „Сладкопойна чучулига“, „Пей ми, славею чудесни“, „Капят горските листенца“ и „Бащин дом“. Неговите съселяни с благодарност се отплащат за онова, което е направил за тях и за целия народ, като през 1921 година устройват тържествено честване на непрекъснатата му писателска и просветна дейност. Това тържество не остана незабелязано и за най-изтъкнатите представители на българската култура. Пламенно приветствие изпраща и народният поет Иван Вазов. Цоньо Калчев останал завинаги свързан с родното си село и не го напуснал до края на живота си, макар че авторът на „Под игото“ ценял високо писателската и книжовна дейност на детския писател и го канел не веднъж да се пресели в София. Виждал, че в провинциалното село Цоньо Калчев не може да разкрие изцяло творческите си способности.
Години наред името на Цоньо Калчев не слиза от страниците на периодичния печат. Особено често то се среща в някои детски списания – „Младина”, „Звездица”, „Детска радост”, „Светулка”, „Картинна галерия” и др. Най-хубавите му работи за деца са излезли в книгите „Детски приятел”/1898/, „Лятна разходка”/1902/, „Песни и картинки”/1902/, „Зимни вечери”/1903/, „Весело другарче”/1906/, „Росни капчици”/1907/, „Честити дни”/1907/, „Покрай баба на колело”/1908/, „Весела разговорка”/1908/, „Пълен сборник за детски утра и вечеринки”/1927/. Неговите песни се отличават с извънредно звучната си мелодия и поетична сила. Те са посветени на природата и нейните обитатели, на родината и семейството, просветата и труда. Някои от тях отдавна се пеят като народни песни. Автор е и на приказки, които се отличават с топлота и увлекателност.
През 1927 година Цоньо Калчев тежко заболява. Цели 16 години той е прикован на легло, жаден за ширните простори, които така обича. На 18 февруари 1942 година изстрадалият поет завинаги затваря очи.
