Днес, 13 август 2020 г., се навършват 150 години от рождението на писателя, поета и учителя Цоньо (Цони) Калчев, с чието стихотворение „Сладкопойна чучулига” са израснали и възпитани много поколения. Той е роден на 13.08.1870 г. в с. Джулюница, Великотърновска област, в семейство на градинар. Учи в родното си село, Г. Оряховица, Търново, в педагогическо училище в Казанлък, а след това в София. От 1893 г. сътрудничи на детски периодични издания (списанията „Младина“, „Звездица“, „Детска радост“, „Светулка“, „Картинна галерия за деца и юноши“, „Пенкини картинки“, „Пчелица“, „Българче“) със стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки. Води активна кореспонденция и с други детски писатели, с издатели, учители и общественици. Работи като учител в с. Джулюница от 1891 г. в продължение на повече от три десетилетия, където разкрива вечерно училище за възрастни и води активна читалищна дейност. На 3 юни 1894 г. заедно с други местни общественици основава читалище „Пробуждане“ в селото. Участник в Балканската и Междусъюзническата война. Въпреки предложенията да живее и работи в София, включително от Иван Вазов, той остава в родното си село. Животът му пред тези години е тежък, изпълнен с недоимък и грижи по многолюдното си семейство. През последните 16 години от живота си е прикован към легло. Умира в с. Джулюница на 18 февруари 1942 г. на 71-годишна възраст. Автор на учебници и учебни помагала. Пре- вежда стихове от Алексей Колцов, Хенри Лонгфелоу и др. Той е автор на текста на една от най-популярните български детски песни „Сладкопойна чучулига“ (1903). По други негови стихотворения като „Пей ми, славею чудесни“ също са направени детски песни по музика на Панайот Пипков. На Цоньо Калчев дължим честването на 19 февруари за Ден на Васил Левски. Почетен гражданин на гр. Лясковец (посмъртно, 2012). На негово име е кръстена улица в кв. „Драгалевци“, София. В родното му село признателните жители издигат паметник на поета. През 2018 г. благодетели от Джулюница откупуват къщата му, за да я предадат на РБ „П. Р. Славейков “ – В. Търново, а впоследствие тя да бъде превърната в музей и творческа база.
Издава книгите: „Детски приятел“ (1898); „Песни и картинки“ (1902); „Лятна разходка“ (1902); „Зимни вечери“ (1903); „Весело другарче“ (1906); „Честити дни“ (1907); „Росни капчици“ (1907); „Покрай баба на колело“ (1908); „Весела разговорка“ (1908); „Пълен сборник на детски утра и вечеринки“ (1927); „Софрони, епископ Врачански“ (1930); „Сладкопойна чучулига. Избрани стихове“ (1968); „Прозорче към миналото“ (1972); „Сладкопойна чучулига“ (изд. „П. Николов“, Варна, 1996); „Сърдитко“ (1999). Умира на 18.02.1942 г.
Владимир Шумелов
Изт.: „Литературно Търново. Търновски писатели и книжовници от св. Теодосий Търновски до наши дни“ (2019, 2020).
СЛАДКОПОЙНА ЧУЧУЛИГА
Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.
До градинки се снишава
над къщята приближава
над орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:
Хей орачи, работливи,
погледнете ваште ниви –
клас навел е стъбълца
пълен с хубави зрънца.
И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб
лъскав острете сърп,
та нивята пожънете,
златно зрънце приберете –
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.
