След година и половина ще се поменат 85 години от смъртта на Отто Хорейши, а след още шест месеца ще се отбележат и 165 години от рождението на един от основоположниците на съвременна България. През 80-те години на миналия век той е един от десетките чешки младежи, напуснали Австро-Унгарската империя, за да създадат свободна българска държава.
Имената на Иречек, Шкорпил, Пицка, Хорейши, Мърквичка и още десетки чехи са вплетени в основата на новото българско изкуство, промишленост, обществено устройство. Това особено се отнася до Горна Оряховица, която придобива своя съвременен вид благодарение на чешкото влияние, установено покрай Захарна фабрика. И немалка роля за това изиграва и Отто Хорейши, който преди това оставя трайна диря и в българското образование, възпитание и художествено творчество.
На 2 февруари 1937 г. Отто Хорейши умира в Горна Оряховица и е погребан в старите гробища, които са били на мястото на днешния парк „Никола Петров”. Гробът му е бил близо до гроба на Спасителката на града Елена Грънчарова. Днес на мястото, където се предполага, че е била погребана баба Елена, има паметна плоча. Същото заслужава и чехът, приел България за своя втора родина и работил повече от половин век, за да бъде тя модерна и развиваща се държава.
С Горна Оряховица са свързани последните години от живота на Отто Хорейши и ние трябва да отдадем заслуженото на този забележителен мъж, който освен всичко друго много е харесвал нашия град, нашата кухня и нашата природа. Мечтая да видя в обновената Градска градина момченцата с лилията, които Хорейши прави за шадравана в парка преди повече от 100 години. Искам също така днешна Горна Оряховица да изрази по някакъв начин признателността си към този човек, който е направил много за нова България и избрал за последен свой дом нашия град, казва Христо Димов – Лучето, който отново разтваря албумите си със снимки, за да покаже Хорейши и неговия горнооряховски период.
С помощта на Лучето и Историческия музей пресъздаваме съвсем накратко житейския път на Отто Хорейши. Роден е на 10 август 1857 г. в Крживолат, околия Раковник в семейството на лесничей. Любовта към горите и природата ще му останат завинаги и по-късно ще е сред първите, показали красотата на българската природа.
Завършва Пражката художествена академия и едва 25-годишен пристига в България, която току-що започва да гради своя независима държава. По това време родната му Чехия е част от Австро-Унгарската империя и мнозина негови сънародници намират свободна изява в новосъздаденото Българско княжество, което им дава пълна свобода на икономическа деятелност и творчески размах.
През 1882 г. Хорейши се установява в Търново като учител по рисуване в мъжката гимназия „Св. Кирил”. Заедно с учителството той се включва активно и в просветния и културен живот на старата столица. Избран е за председател на Читалище „Надежда” през 1895 г. и рисува първата театрална завеса за читалищния салон. В Търново издава и педагогическо ръководство за преподаването на рисуване в мъжки и девически гимназии. Разбира се, Хорейши рисува много сцени от пленителното старо Търново. По същото време създава проекти за паметници в Севлиево и Дряновския манастир.
През 1895 г. го местят в Казанлък, където по това време има педагогически институт. Тук той се жени за дъщерята на свой сънародник, също дошъл да работи в нова България. Раждат се синовете му Ян (Иван) и Ото, които по-късно се бият за България по време на балканските и световната войни.
От Казанлък Хорейши се мести в София, първо като преподавател в Първа мъжка гимназия, а след това и в Рисувалното училище, днешната Художествена академия.
След края на активната си педагогическа дейност той се връща в Търновския край и се установява в Горна Оряховица, където негови сънародници са започнали изграждането на Захарна фабрика. Става секретар на Българо-чешкото дружество за захарна индустрия и в същото време е инспектор в чешкото училище в Горна Оряховица. Да припомним отново, че Рудолф Пицка изгражда Захарна фабрика с помощта на над 150 свои сънародници. Заедно с тях идват много от градските порядки на модерна Европа. Ще споменем само спортните клубове, чийто голям приятел е бил Хорейши. По-късно той създава първата емблема на юнашкото спортно дружество на Горна Оряховица.
Още в края на 19 век Отто Хорейши прави проект за Горна Оряховица, който и сега може да се види на центъра на града. Става дума за постамента на паметника на Георги Измирлиев. За бронзовата фигура на момченца или ангелчета с лилия в ръка, направен за шадравана в Градската градина, вече стана дума.
Освен всичко друго Отто Хорейши бил влюбен в българските гори и до края на живота си ловувал и се радвал на горнооряховските табиати сред природата. Негов ловен другар бил световният шампион Никола Петров. Дружинката им имала за свое ловно поле Никюпските гори. И тогава, както и днес, ловците отдавали дължимото на горнооряховската кулинария – не се тръгвало на лов без горнооряховско гърне или гювеч, пастърмата и суджукът се подразбират.
През 70-те години на миналия век старите гробища бяха разорани. Който успял да си пренесе костите на близките в новите гробища – успял. Много от гробовете, които си заслужават почитта на поколенията, обаче бяха заличени, просто защото нямаха близки в града, които да се погрижат за тях. Преди няколко години беше повдигната темата за Спасителката на града – Елена Грънчарова, чийто гроб е сред заличените. Беше създаден инициативен комитет, който успя да вдигне паметен знак на мястото на гроба. В поредицата от унищожени гробове е и този на Отто Хорейши – чехът, избрал България за своя втора родина. Дължим уважение към избора му на Горна Оряховица за свой вечен дом. По някакъв начин нашият град трябва да покаже, че не е забравила приноса на чехите за своето израстване. А един паметен знак е най-малкото, с което можем да уважим Хорейши и неговия принос за България, казва Христо Димов – Лучето.
Елена ВЕЛКОВА
Сн. Архив на Христо Димов – Лучето
Информация Мая Иванов, Исторически музей Горна Оряховица
