Политика

Димитър Николов, председател на ОбС в Горна Оряховица: Показахме, че можем да работим в един впряг

  11:12, 31 Jul 20
Димитър Николов, председател на ОбС в Горна Оряховица: Показахме, че можем да работим в един впряг

Димитър Николов е председател на Общинския съвет в Горна Оряховица от ноември 2019 г. Още с избора му за такъв Николов заяви амбицията си да възстанови доверието на хората в институцията. Пътят към постигането на тази цел според него минава през по-малкото политическо говорене, повече обществена заетост и вслушване в гласа на хората.
Колко от този път е извървян през първото полугодие на не особено нормалната 2020 г., с какво се справиха и с какво не успяха съветниците, какви задачи има за решаване? На въпроси като тези отговаря Димитър Николов малко преди местният парламент да излезе в кратка ваканция.

-Какви бяха тези 6 месеца, г-н Николов?
-Изключително трудни, но не толкова като намиране на консенсус, а трудни по отношение на обстановката – постоянно изменяща се, динамична, непозната, непредсказуема. Въпреки това Общинският съвет не абдикира, изпълняваше ангажиментите си смело и отговорно. А и управляваше изключително добре риска, с активтото съдействие на членовете на Председателския съвет, разбира се. Председателският съвет вече не е само един формален орган, а изпълнен със смисъл и съдържание,  в който се вземат мъдри и работещи решения.  

-Казвате, че Председателският съвет има своето лице. А Общинският съвет има ли лице, или е просто придатък към общинската администрация?
-Председателският съвет нямаше да е със собствена физиономия и характер, смисъл и съдържание, ако Общинският съвет беше без подобни достойнства. Категорично мога да кажа, че все по-рядко имаме чисто партийни решения. Все повече колеги се опитват да отстояват собствени позиции и  поети към гражданите ангажименти. Имаме една много силна и градивна опозиция в Общинския съвет, за разлика от предишния мандат. В този състав е сложно, защото мнозинството е изключително крехко и в определени моменти дори плаващо.
Смятам, че започваме да възстановяваме доверието в институцията Общински съвет. Той не бива да е функция на администрацията. На някои хора в момента им е  неприятен добрият синхрон, който демонстрираме в комуникацията си с кмета на общината, но трябва да сме наясно, че когато морето е бурно, а лодката малка, трябва да се гребе в синхрон. Ние се намираме точно в такава обстановка. Някой може да има интерес, но обществото не печели от институционалната война.

-Всичко ли от работата на Общинския съвет е на показ?
-Не, разбира се. Част от нещата остават скрити за гражданите, особено голяма част от същинската работа в комисиите. Гражданите не виждат, че председателите и членовете им идват много добре подготвени за заседанията. В Правилника беше заложено, че колегите трябва да имат материалите в електронен формат не по-късно от два дни преди заседанието на съответната комисия. Когато е необходимо, комисиите се събират и извънредно. Това са все неща, които остават малко встрани от общественото полезрение, но са изключително важни. Освен това съветниците провеждат собствени приемни, все повече от тях започнаха да пътуват по населените места. Изобщо започнаха да изграждат собствен облик. Да, някои от тях успешно се грижат и за личния си маркетинг, но и това е част от политическия живот, пък било и на строго локално ниво.

-Говорите за силна опозиция, но партньор ли е в местното управление тя, или използва Общинския съвет за провеждането на предизборни кампании?
-Смея да твърдя, че е много по-лесно да бъдеш в опозиция, отколкото да вземаш тежки управленски решения. Трябва обаче да се внимава с особено чувствителни и деликатни теми за обществото. Защото много често евтиният популизъм струва  скъпо.

-А как се балансира между толкова политически формации, представени в местния парламент,  между личностите в него?
-С диалог. Това е ключовата дума.

-Очевидно опитвате да промените стила на работа в Общинския съвет. А променихте ли нещо в кабинета на председателя?
-Аз не съм кабинетен човек, много по-удовлетворен се чувствам от срещите в изнесените приемни, те преминават много по-пълноценно, скъсяват дистанцията между хората.

Това е много важно – хората да не усещат дистанция, пропаст, да не гледат на теб като на богопомазан. Просто си един от тях, ангажиран с техните теми и проблеми.  Днес мога да съм в тази позиция, но не изключвам утре с човек, с който съм се срещал в приемните, да си разменим ролите. В този живот нищо не е изключено. Животът е асансьор. Твърде е вероятно хората, които срещаш, докато се изкачваш нагоре, да срещнеш и когато слизаш надолу.
Иначе в кабинета си добавих три картини от фонда на Художествената галерия „Недялко Каранешев“ на любими мои художници. Двете са много хубави пастели на Роза Абаджиева – един утвърден творец с индивидуален почерк и стил. Единият е емблематичен изглед към Камъка, другият – Божур поляна. Но най-интересната картина, която винаги ме впечатлява какво изобразява, е „Диалог“ на Янко Янков – приятел и колега от предишния мандат. Всъщност това е анатомично изображение на два говорещи езика, като багри е много интересна. Тя също постоянно ми напомня, че ключовата дума е диалог, постоянните разговори, разговори, разговори. Убедих се, че в политиката 24 ч. е много време. Нямаш гаранции, че ако си получил отговор ДА, след 24 ч. той ще бъде също утвърдителен. Така че всичко е много динамично, продължавам да се уча в движение, най-вече на толерантност и търпение. Като човек, който е бил през по-голяма част в частния сектор и е взимал самостоятелно управленските решения, сега ми е доста по-трудно, балансът е много крехък.

-Това ли е най-трудното от другата страна на диктофона и камерата?
-Да, въпреки че определено работата ми в радио и телевизия ми помага, особено по време на заседания.

-Като цяло на място ли се чувствате в председателския стол?
-Приемам го като етап от своето личностно развитие и усъвършенстване. Всичко е опит. Единственият провал в живота е да не опитваш. Не крия, че се чувствам по-комфортно в залата с електронната система. Тя е по-бърза, по-оперативна, по-лесна за управление.

-Да разбираме, че въвеждането на електронните заседания е приоритет?
-Показахме, че можем да реагираме адекватно на предизвикателствата. Първо беше по време на изключително строгите мерки заради пандемията, после импровизирайки, когато за пръв път в новата история на Горна Оряховица заседание се проведе в отсъствие на кмета и цялата висша администрация – зам.-кметове, секретар на Общината, юрист, главен счетоводител... Всъщност ситуацията беше прецедент и за област Велико Търново. Да, случвало се е да се провеждат заседания в отсъствието на кмет, но не и на заместниците му, секретаря и т. н. Знаете, трябваше известно време инж. Добромир Добрев и екипът му да работят дистанционно.

Затова направихме конферентна онлайн връзка с него и като цяло оценката е много добра. Не допуснахме отново да разсрочваме решения във времето, реагирахме своевременно, импровизирахме и се получи добре. В крайна сметка взехме решения в полза на гражданите. Разбира се, винаги едно физическо присъствие на кмета и администрацията позволява по-добре да се защитят тезите и аргументите, но смея да твърдя, че в конкретната ситуация взехме 90% от важните решения.  Трябва да сме готови не за живот след вируса, а за живот с вируса.
Все повече комуникираме електронно със съветниците. Голямото предизвикателство е дигитализирането на Общинския съвет, т. е. форматът вече за напълно  електронен Общински съвет, но не за работа в зала, а от дистанция. Много сме напреднали по тази тема, единственото, което ни бави – иначе имаме готовност от септември да започнем, е уверението, че вероятно ще има унифициран софтуерен продукт за страната. Парламентът прие изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация в частта му, че заседанията могат да се провеждат дистанционно и в онлайн среда. Смятам, че есента ще бъдем напълно готови да провеждаме заседанията си в условията на всякакви предизвикателства.
По-важното е, че законът претърпя изменение в тази му част.

-Стана ясно с какво сте се справили и кое е предизвикателство №1. Но кой е неуспехът през тези 6 месеца?
-Неуспех е, че не успяхме да обясним една неотложна реформа и удължаваме агонията на училища, които отдавна са се самозакрили. Никой – нито Областна администрация, нито Административният съд, не ни върна решението за ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Поликраище като незаконосъобразно, въпреки че имаше жалби. Да, болезнено е, но, както каза министърът на образованието, не можем да говорим за пари, когато става дума за образование.

Думата пари не трябва да се споменава, когато говорим за образование. Мисля си обаче, че в близките месеци все повече ще споменаваме думата пари. Друг въпрос е, че колкото и пари да излеем в момента, процесът е необратим. Ние няма да накараме реката да тече наобратно. Това са неизбежни процеси - родителите искат качествено образование за децата си, а в момента такова могат да получат  в града. Проблемът е, че не успяхме да обясним добре на хората ситуацията. Особено аз, който съм свикнал цял живот добре да артикулирам и да превеждам общественозначимата информация на популярен език. Истината е, че понесох негативи, точно защото подцених доброто обясняване на проблема.

-Какво научихте от тази ситуация?
-Трябва да се обяснява на хората, да им се говори, да има предшестваща разяснителна кампания, обществено обсъждане. Но аз оставам верен на изпитаната максима, че и най-лошото решение е по-добро от липсата на такова.
Адмирирам желанието на хората за пряко участие в местното самоуправление, но не толерирам това да бъде в конфликт със закона и върховенството на закона. Законът стои над всички ни. Само прилагането на закона без изключения ще ни даде свободата, за която толкова много пледираме.

-Образованието и здравеопазването са сред темите, които вълнуват най-много хората. В този смисъл как стои към днешна дата МБАЛ „Св. Иван Рилски“?
-Общинската болница е кауза не само на Общинския съвет, но и на Горна Оряховица. Към момента трябва да изразим задоволство от мениджмънта на Болницата. А и тя успя да внуши на хората и да им покаже, че е готова за предизвикателството коронавирус и може да лекува болните. Нямаме нито един починал с COVID-19 в нашата болница. Нашите медици и ръководството й успяват да успокоят хората, че могат да се справят със ситуацията. И до момента се справят. Директорът показа, че може да се справя успешно и така, че сметката да излиза, да е положителен балансът.

Никой не е видял лекари и медицински персонал от горнооряховската Болница да протестират за неизплатени възнаграждения.
Болницата е ликвидна, възстанови ритъма на плащания към доставчиците, обновява се, вкарана е много нова техника, има добри специалисти. Освен това продължаваме политиката по отношение на младите лекари. Припомням, че за първи път бе създаден фонд в подкрепа на лекари специализанти, които подписват договор, че определен период след завършването си ще работят в МБАЛ.

-Каквото и да говорим, все иде реч за пари. Как се отразява коронавирусът върху финансовото сътояние на Общината?
-Безспорно икономическата ситуация е сложна, а неизпълнението на собствените приходи е пандемия във всички общини. Налагат се радикални мерки. Наричат ги непопулярни, но всъщност това са най-популярните мерки. Да се надяваме, че тази пандемия ще има оздравителен ефект за много от вредните ни навици.
Смятам, че при подготовката на Бюджет 2021, колкото и трудно да се очаква да бъде изпълнението му, трябва да се заложи пакет от мерки срещу демографската криза. Трябва да има консенсус между съветниците по тази тема. Да, правим много за възрастните хора – издържат се пенсионерските клубове, уредниците им, Патронажът е на максимален капацитет, постоянно услугата се разширява... Но трябва да направим така, че Горна Оряховица отново да стане привлекателна за младите семейства. Пакетът ще бъде разработен с помощта както на колеги от групата на ГЕРБ, така и на колеги от други групи, ангажирани с образованието и младежките дейности.

-Лято е, предстои Общинският съвет да излезе в кратка почивка. С какво е свързана лично за Вас тя?
-Със семейството и четенето, това е моята почивка. Имам много купени книги, които чакат да им дойде редът. Много обичам да чета биографии. Не съм дочел „Страх“ – за Тръмп и Белия дом. Тези процеси за много важни в световен мащаб, част от тях текат и в България. Задължително ще взема със себе си нещо от любимите ми автори Жозе Родригеш душ Сантуш,   Том Егеланд и Хавиер Сиера, нещо дребно на кулинарна тематика и нещо с екзистенциален аспект.
Вижте, за мен проблемът, който тече, не е пандемията. Проблемът е битката между естественото и фалшивото. Все повече стават фалшивите неща в живота ни – фалшивите каузи, фалшивите герои, пълната подмяна и разпад на ценности. Човекът продължава да се превръща в хибрид между изкуствен и естествен интелект, за съжаление с надмощие на изкуствения. Най-голямата заплаха за човечеството е новото социално инженерство, Джендър идеологията. Наблюдаваме еманация в младото поколение на циничния егоизъм, съчетан с безотговорност. А както казва един мой любим руски светец: Когато се разруши семейството, ще се извратят народите и ще се разпаднат държавите. А свободата, освен привилегия, е и отговорност.
Искаме да има правила, които да не се отнасят за нас самите. Но така не става.
Биляна МИЛЧЕВА


Ключови думи
Димитър Николов председател Общински съвет Горна Оряховица