Денят на света Марина по стар стил е днес. В последния ден от Горещниците ви представяме разказа на етнолога д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново за облагородяването на едноименната местност край Дряново и Царева ливада.
Разказът е от първо лице.
"Местността „Света Марина” с чешмата-аязмо край град Дряново и село Царева ливада е специфичен вид „свято място”. То има почти всички белези на старите традиционни оброчища, които са грубо казано „храмове под открито небе”. От теоретична гледна точка оброчищата са средища на религиозен живот, на които се извършват цял комплекс от традиционно определени действия за осигуряване на очаквани блага. Такива обредни практики са даването на курбан и организирането на обща празнична трапеза, отслужването на водосвет и/или маслосвет, паленето на свещи за здраве и други.
Всъщност много любопитен момент, свързан с местността, е, че в и покрай нея откриваме няколко културни напластявания – имаме останки от стар римски път, което означава, че тази местност е била средищно място още от античността. Имаме материални белези и предания за времето на Второто българско царство, за периода на османското владичество, за годините на партизанските борби и наложилата се в последствие комунистическа идеология. Имаме и съвременност, именно в която се опитваме да възстановим някои добри, но позабравени практики. Така например преданието свързва извора на чешмата с падането на България под османска власт през 1393 г. В деня на света Марина покрай тази местност се е водила жестока битка между османските нашественици и защитниците на крепостта Стринава, чиито останки днес може да открием на едноименното плато над Дряново и Дряновския манастир. Тази крепост от не малко историци се припознава не само като лятна резиденция на Асеневци, но и като стратегически обект, пазещ един от подходите към столицата Търново. Но в деня на света Марина след продължителна кръвопролитна битка паднали убити много българи. За съжаление и крепостта била превзета, но като по чудо „там където се проляла много българска кръв бликнал извор с целебна вода за очите”. Друго пък предание допълва, че местно полусляпо овчарче, което пасяло в района овцете на местен турски бей, си измило очите с изворната вода и почти веднага прогледало. Това чудо бързо се разнесло между хората и беят заповядал на мястото на извора да се направи чешма. От тогава местността станала свято и притегателно за населението от региона средище и всяка година в нощта и рано сутринта в деня на света Марина започнали да идват хора от близо и далеч, за да се измият и да си налеят от животворната течност, както и да запалят свещ за здраве. Вярвало се, че именно тогава водата е най-целебна и всяка болежка минавала. Трябва да се каже още, че по откъслечни спомени тази вяра не замира съвсем през атеистичния социалистически период, макар посещенията до местността да са били свързани не с почитането на светицата, а с чествания на други събития, касаещи комунистическото движение в България. Исторически факт например е, че край чешмата са се провеждали не веднъж нелегални срещи на партизани, а на 29 август 1942 г. там се е провело и заседание на Районния комитет на БРП (к), по време на което са набелязани определени задачи по подпомагане на партизанското движение. Това важно за онова време заседание днес е увековечено с паметна плоча, монтирана непосредствено до чешмата, като поради тази причина за известен период тя дори носи името Партизанска. Някои по-възрастни жители на Дряново и Царева ливада добре помнят това.
Всъщност, сами виждате, че местността с чешмата „Света Марина” днес спокойно може да бъде притегателно място за културен отдих и туризъм, за поклонничество, за усамотение сред природата или за приятелска сбирка. Дори може да бъде и като част от различни културно-образователни училищни и екскурзоводски програми и маршрути.
И все пак как започна всичко и как дойде интересът ми към това свято място…Първото ми посещение на чешмата е през 2008 г., когато подготвях бакалавърската си теза за развитието на оброчищната традиция в Дряновския край. На чешмата ме заведе един местен човек, който добре познава района и неговата история. Казваше се дядо Стойко Василев. Той за съжаление вече не е между живите, но той беше човекът, който ме въведе в историята на тази местност, като ми разказа отделни легенди и предания и ми разкри различни вярвания, свързани с извора. Всъщност тук е мястото да кажа, че именно на дядо Стойко дължим инициативата за поставянето на параклис, посветен на светата великомъченица Марина край едноименната чешма. Още през 2008 г. той ми сподели мечтата си някой ден тук да издигне параклис, където хората могат спокойно да дойдат и да останат насаме с мислите и молитвите си. От тогава и в мен се загнезди тази идея, която периодично ме навестяваше в мислите и не ми даваше много мира. Още повече, че дядо Стойко тогава беше на 74 години и може би сами разбирате, че осъществяването на тази мечта от него самия щеше да е трудна, а бих казал дори невъзможна. Може би затова я сподели и с мен. Може би е видял някаква надежда, че мога да поема тази отговорност… Не знам. Всъщност – вярно, поех я, но каквото и да мислим или да кажем, аз вярвам, че Бог си знае работата и че случайни срещи няма…
В интерес на истината мина се не малко време от това ми първо посещение на чешмата, но лека-полека нещата си идваха на мястото. Първоначално реших върху чешмата да поставя малка красива икона на светицата, която да напомня на всички на кой е посветен този целебен извор. Така август месец 2013 г. иконата беше поставена. Интересен момент тук е, че като по чудо, когато отидохме с едни приятели да я сложим, „леглото” на иконата направо си беше готово, оформено. Един от облицовъчните камъни на лицевата страна на чешмата беше откъртен, като празното място от него беше с размерите на самата икона, която бях взел. Това много ме зарадва, защото с моя много близък приятел изкуствоведът д-р Димо Иванов, учител в Горна Оряховица, който между другото много ми помогна и морално, и с труда си с всичко свързано с чешмата и инициативата ми, та с него бяхме измислили няколко варианта за това как евентуално може да бъде закрепен образът на света Марина, но никак не бях сигурен колко ефективни щяха да бъдат те. Но ето, че всичко, слава Богу, се нареди както трябва, защото иконата, както се казва – направо си „заспа на мястото”, като ликът на света Марина до ден днешен благославя всеки отишъл да налее вода от чешмата. Идеята пък за вида на параклиса-проскинитарий дойде съвсем случайно по време на еднодневна екскурзия до крепостта Хоталич над Севлиево. В покрайнините на града има един двор за градинска мебел и декорация, където видях различни скулптури и колони, както и разнообразни капители. Тогава ми хрумна, че един такъв капител, който да е кух отвътре и да е с отвор от едната страна, би бил чудесна „къщичка-подслон” за Света Марина. Честно казано, тук трябва да отворя една скоба – след една-две години от поставянето на иконата над чешмата видях, че от слънцето изображението постепенно започва да губи ярките си цветове и наистина беше необходимо да се помисли как ликът на светицата да бъде максимално защитен от атмосферни влияния. Така отново започнах да мисля и да прехвърлям в главата си различни варианти, даже начертах няколко малки проекта, като се допитвах и до различни майстори за оферти и предложения какво може да се направи, което да се постави бързо и да не ангажира много хора, защото на всеки човек времето е кът, а и не всеки би се ангажирал с подобен доброволен труд. Ето обаче, че в началото на 2019 г. това пътуване до Севлиево реши проблема. Управителят на този двор за градинска мебел и декорация каза, че няма проблем да се измайстори това, което искам, направи ми оферта, която ми се стори прилична и според финансовите ми възможности и след малко повече от месец всички части на параклиса-проскинитарий бяха излети в специално приготвени за моята поръчка калъпи.
След това последва търсенето и организирането на работната ръка, с която да монтираме параклиса, защото едно подобно дело е непосилно за сам човек, а още повече – не се и чувствам достатъчно технически компетентен за монтажно-строителни дейности. Така тук на първо място искам да благодаря на моите приятели Александър и Даниела Райкови, на Пламен Николаев и на инж. Димитър Иванов, всички от град Дебелец, с които миналата година заедно отидохме на чешмата през един топъл есенен ден на месец октомври и монтирахме параклиса. Преди това, разбира се, се консултирах с тях какви материали е необходимо да закупя за монтажа, за да е трайно и издръжливо на атмосферните влияния. Всичко това всъщност се случва малко преди прогнозираното застудяване на времето и много се радвам, че успяхме да се организираме преди идването на зимата. Тогава на първо време бях решил в нишата на параклиса-проскинитарий да поставим временна хартиена икона на света Марина, която да стои и „пази” мястото до напролет, когато планирах да направим и официално освещаване на параклиса и да поставим постоянна дървена икона.
Междувременно пък друг мой много близък приятел и съратник - Йордан Райков от град Дебелец, който между впрочем е роден в деня когато честваме света Марина – 17 юли, самосиндикално реши да дари две икони за новия параклис – една с лика на света Марина, патрон на параклиса и друга по-малка икона с ликовете на Иисус Христос и 12-те апостоли върху лозница, т. е. с изображението, визуализиращо сцената „Иисус Христос: Аз съм лозата, а вие пръчките”. Двете икони поставихме в деня на официалното освещаване на параклиса на 12 юли 2020 г., в навечерието на празника на света Марина. Водосветът беше отслужен от архиерейския наместник на Дряновска духовна околия отец Георги.
Идеята да обновим цялата местност и да ремонтираме беседката, която е монтирана преди доста година близо до чешмата света Марина, дойде много спонтанно по време на първото ни посещение на мястото през пролетта тази година. Тогава се свързах с Николай Карагьозов от Дряново, с който се познаваме отпреди няколко години и който знам, че наистина милее за дряновския край. Той е създател на интернет-платформата „Дестинация Дряново”, която популяризира всичко, което се случва в града и района, а понастоящем е и заместник кмет на община Дряново. Та, свързвайки се с него и обяснявайки му какво искаме да направим, той с радост се включи, защото както сам призна – тази наша инициатива съвпадна и с неговата амбиция местността да се облагороди и популяризира. Николай не само участва с личния си труд, но и събра още доброволци, както и съдейства Общината да подкрепи инициативата, превърнала се вече общо начинание. Тук наистина искам да благодаря на Община Дряново, която финансира закупуването на дървения материал за ремонта на пейките и боята за цялостното пребоядисване на беседката. Искам да поздравя и Николай за отношението, което има към родния си край, както и да благодаря още на колегата доц. д-р Гергана Георгиева от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, на Димитър Анев, студент в Испания, който прекъсна лятната си ваканция и специално дойде от София, за да се включи в боядисването на беседката. Искам много да благодаря и на общинския съветник инж. Светослав Минчев, на Моника Ле, на Марин Карагьозов, на Ивайло Иванов и на планинския водач и пещерен екскурзовод Желязко Великов – всички от град Дряново, че също приеха присърце тази наша обща инициатива и се включиха в отделни етапи по цялостното обновяване на местността и ремонтирането на беседката. Днес местността е окосена, храсталакът окастрен, коритата на чешмата доколкото е възможно изчистени, а беседката грее с подменената си боя. Посяхме дори и няколко нови декоративни храстчета, които трябва да се превърнат в жив плет около параклиса. Отделно, по думи на Николай Карагьозов, предстои поставянето на няколко табели на местата, от където може да се отиде до чешмата, за да ориентират желаещите да посетят мястото. Предстои и почистване на черния път, който води до местността, така че наистина тя да стане едно благоприятно и притегателно място за всеки, който желае да се докосне до „магията на дряновския (к)рай”. Аз пък имам идея да продължа с издирването и проучването на историята на местността и чешмата, защото съм сигурен, че има какво още да научим за този район както от архивите, така и от местната народна памет. Затова и приканвам всеки, който пази архивни снимки и спомени за местността да се свърже с мен. Така заедно ще съхраним историята на това свято място".
