Горнооряховска община получава под средното за страната европейско финансиране, но все пак остава в златната среда. 1252 лева на глава от населението са привлечените средства по европейски програми според проучване на Института за пазарна икономика към средата на 2020 г. Като цяло Горнооряховска община попада в масовката на национално ниво. Повечето български общини попадат в групата на получаващи от 1000 до 2000 лева на глава от населението. След бързото нарастване на сумите в края на финансовия период средно за страната се отчитат по 1975 лева на човек.
Обзорът на ИПИ използва не договорените, а реално изплатените суми по европейските проекти, тъй като те вече са влезели в икономиката и са били инвестирани в регионите на страната. Към средата на 2020 г. общата сума на проектите към регионите за двата програмни периода, откак страната е член на ЕС, приближава 13,9 милиарда лева. Най-вероятно през 2021 г. тази стойност ще прехвърли за първи път 2 хиляди лева на човек от населението, а в средата на 2020 г. достига 1975 лева на човек от средногодишното население на страната, се казва в анализа.
На ниво община има доста по-големи различия. За първи път за настоящия програмен период обзорът на ИПИ не открива нито една община без изпълнен европроект, благодарение на което общата стойност на използваните от община Ковачевци, която до миналата година беше единствената без такъв проект, средства вече достигат 54 лева на човек от населението. Като цяло, значителна част от финансирането по европейски фондове е фокусирано в относително малък брой общини – 153 от тях са с под 1000 лева на човек, от тях 58 – с под 500 лева на човек. От другата страна, с над 5000 лева на човек вече са 4 общини – Добрич, Свиленград, Созопол и Костинброд, а с над 4000 – цели 10. Трябва да имаме предвид обаче, че повечето общини с особено висока степен на използване на европейско финансиране се класират там благодарение на единични големи проекти – най-често в сферата на водоснабдяването и обработката на отпадъци – от които обикновено се ползва група от 4-5 околни общини. Голямо влияние на общинско ниво имат и проектите за енергийна ефективност на предприятия и саниране на жилищни сгради, както и различни социални дейности, най-вече осигуряване на храна за бедните и патронажна грижа, отбелязват още анализаторите на ИПИ.
Във Великотърновска област няма община, която да разполага с повече от 2000 лева на глава от населението си. Най-близо до тази граница е Свищов, където са усвоили средно по 1938 лева на човек.
Велико Търново е втората община в тази класация с 1746 лв. Третото място е за Павликени с 1535 лв. и веднага след това е Сухиндол с 1303 лв. И ако за Свищов е спорно да се каже кого представляват местните управляващи, то Павликени и Сухиндол са от опозицията, което не им пречи да се справят добре.
Горна Оряховица е на четвъртото място – последно сред големите общини в областта с 1252 лв. Неин резерв са договорените и още неусвоени значителни проекти, по които ще се работи в следващите месеци.
Лясковец е с 1025 лева и се приближава до големите общини като ресурс. Златарица е с 604 лева на глава от населението като привлечени евросредства, Стражица е с 521 лв. На дъното са Елена с 205 лв. и Полски Тръмбеш със 154 лв.
Сред отличниците в страната са общини от южното Черноморие, където са правени пречиствателни станции. Община Созопол е привлякла 5187 лева европейски средства на глава от населението. Над 4000 лева са в Приморско и Малко Търново. В нашия регион отличник по този показател е Габрово с 4139 лева на човек. Там също бе реализиран мащабен воден проект, а населението на общината е сравнително малко. Столицата е във втората група по успеваемост с 3369 лева на глава от населението.
Елена ВЕЛКОВА
