Петко Дурмана е доста известно име в арт средите първо заради творбите, които създава нестандартният артист, но и заради смелостта да защитава свободата на твореца, а и на човека. Само преди дни Петко отново беше в новините заради мнението си за Кристо и начина, по който България трябва да отдаде почит, но и да се възползва от световно известния артист.
В разгара на коронакризата Дурмана беше отново на първа линия като създател на група във Фейсбук, който буквално спаси пазара на изкуство в България. Докато всички галерии бяха затворени, а художниците принудени да живеят на изпарения, Петко и приятели създадоха групата „Купи изкуство, подкрепи художник”, която се оказа изключително успешна и работеща. Това начинание определено ще има продължение в бъдеще, а съвсем наскоро инерцията, набрана във Фейсбук, ще намери излаз и на открито в нова арт експозиция.
Дурмана е известен и от новинарските хроники с участието си в комисията за Квадрат 500, а и с ареста си при една изложба, организирана от Росен Плевнелиев в ролята му на президент, и въобще с много активно гражданско поведение.
Че е нестандартен си личи още от името и най-вече от това, че сам си го е избрал. По свидетелството си за раждане трябваше да се казва Петко Петков. Което очевидно не подхожда за свободен артист. Не си измислил ново име, а взел фамилното прозвище на рода си по бащина линия. Всъщност и по майчина, и по бащина линия Петко е от еленското село Мийковци. Дядото, на когото е кръстен, бил известен като Петко Дурмана. След Девети обаче не му позволили да си запази името без да му добави наставката „ов” накрая и той предпочел да се казва Марков вместо Дурманов. Дурман всъщност е османски архаизъм и означава дете, което не е родено в дома си, човек, който няма свой дом, който няма къде да спре. Петко въобще не се смята за безродник, но харесва това фамилно прозвище и го превръща в своя официална фамилия, така е вписан и в личната си карта. За мен името носи някакъв характер, а пък има нещо в рода, което ни е общо. Имам братовчед професор по изкуства във ВТУ, друг е дизайнер в Париж, чичо ми е самоук художник. Явно ни обединява някакъв творчески напън, казва Дурмана.
ОТ ПОЛЯНАТА
НА „ПРОЛЕТ“
ДО ЛОНДОН
...И КАК СЕ
ПРОТИВОДЕЙСТВА
НА ГЛОБАЛНОТО
ЗАТОПЛЯНЕ
Корените му са в Балкана, роден е в Елена, макар и малко случайно, но детството му минава в Горна Оряховица. Родителите му още живеят в квартал „Пролет”, а още има приятели, които да разказват как са ритали на поляната под днешния „Лидъл”.
Още 13-годишен обаче напуска Горна Оряховица. Първо като ученик в Художественото училище в Казанлък. После имало известно лутане - опитал с индустриален дизайн, дори с инженерство в МЕИ – Габрово, но в крайна сметка завършил Художествената академия. По-късно завършва и курс по арт мениджмънт в Залцбург и започва докторантура във ВТУ, която все още не е завършил.
В Академията учи скулптура, но всъщност малко се е занимавал с ваятелство след университета. Целият им випуск е така. Завършват в тежките начални години на прехода, когато да правиш скулптура е скъпо, а да я продаваш много трудно. Така че един-двама от випуска, които са в чужбина, не са се разделили със студентската си специалност.
Петко бил веднага привлечен от модерното изкуство – инсталации, пърформанси, които тъкмо навлизали у нас в началото на 90-те. Беше по-лесно за изпълнение и по-атрактивно, признава той. Но тогава продължил да търси и в средата на 90-те открива ново предизвикателство. В България навлизат новите медии и той е запленен от Интернет. Започва да прави интернет проекти и със сигурност е първият български художник, който пренася изкуството в новия дигитален свят.
Като първопроходец имал добър старт към всякакви интернет участия и прояви. Ако тогава беше напуснал България, вероятно този ранен старт щеше да му даде големи предимства на международна сцена. Това така и не се случило в този момент, но пък Петко продължил с експериментите.
С двама колеги създали арт център „Интерспейс” и бървият български сървър за изкуство и култура Култ.бг. Идеята се оказала доста добра, направили много събития, обучения, пресконференции, изложби, иновативни проекти и пр. Работили със Столична община, която направила програма за култура на база общия им опит.
През 2010 г. Петко и съпругата му решават да заживеят в Лондон и 3 години успяват да се справят в световния мегаполис като свободни артисти. След раждането на детето обаче нещата станали по-трудни, решили да се върнат за малко в България и така се случило, че останали за доста дълго. Или поне досега.
През цялото това време Петко експериментира, създава, показва. За най-голям свой успех счита проекта си „Комплект за оцеляване след глобалното затопляне”. Трудно е да се опише какво представлява този проект. Не за друго, а защото имплицитно му е заложено съпреживяването, а не гледането. Историята, която се разказва, тръгва от глобалното затопляне, срещу което единственото противодействие е ядрената зима. И седи човек със свръхвъзможности на брега и предупреждава хората да бягат. А хората, които проследяват тази история, са накарани да се потопят в нея и чрез сетивните си възприятия. В помещението е хладно и тъмно, гледа се с очила за нощно виждане, прожектират се въздействащи елементи и накратко проектът е синтетика от много изкуства.
Дурмана вероятно е първият българин, който прави изкуство, базирано на преживяването, преди десетина години този метод стана модерен като „Тоталното изкуство”. Артистът иска от своите зрители не да наблюдават и да разбират, а да усещат и да чувстват. Между другото неговият „Комплект за оцеляване” е показван като видео на фестивала за свободно кино в Сънданс, но пък никога не е представян в България.
Освободен като творец, Петко е също толкова свободен и като гражданин, пък макар и да се изказва предимно с сферата на изкуството.
ЗАРАДИ СВЕТЛИН
РУСЕВ МУ ЗАТВОРИЛИ
ВРАТИТЕ КЪМ МУЗЕИ
И ГАЛЕРИИ
И ТОГАВА РАЗБРАЛ
КАК СА МАЧКАЛИ
ПО ВРЕМЕ
НА КОМУНИЗМА
През 2015 г. Вежди Рашидов го кани в комисията, която ще решава съдбата на новата галерия Квадрат 500. Дурмана е най-младият в компанията и подхожда с респект, но в един момент влиза в остър конфликт с не кой да е, а със Светлин Русев. Канонизираният приживе академик любезно, но твърдо отхвърля всички идеи на младия си колега. Нещо повече, след това, до смъртта на Русев, повечето музеи и галерии са затворени за твореца с балканджийски корени.
Тогава разбрах какво е било да правиш изкуство по времето на комунизма, как са можели да те смачкат за миг и без думи, разказва Петко Дурмана. Той продължава да е убеден, че избраната функция за Квадрат 500 е погрешна. Затова и музеят си остана пуст през тези години, а скандалите тепърва предстоят, защото все нещо трябва да се промени, казва той.
Един от големите спорове със Светлин Русев навремето бил за Кристо или Христо Явашев, както упорстват да го наричат в родината му. Тогава Петко Дурмана предложил в новата галерия да се направи зала „Кристо”, в която да се изложат стари негови творби, както и да се канят световни колекционери, които притежават новите му проекти. Само че се оказало, че Кристо е състудент на Светлин Русев и академикът не го помни с добро. Дали заради завист или по други причини, но соц. светилото не можело да приеме, че колегата му е станал звезда от световна величина и всячески се опитвал да омаловажава работата на Кристо и Жан-Клод.
Темата за Кристо изведнъж стана отново актуална за Дурмана покрай всяческите напъни да се възползваме от ореола на твореца малко след смъртта му. Всъщност България наистина трябва да се възползва от блясъка на Кристо, но трябва да го направи така, че да запази волята и паметта му, смята художникът.
КРИСТО ИСКАШЕ
ДА ДАДЕ ИМЕТО СИ
НА МЯСТО,
КОЕТО ЩЕ ПОМАГА
НА МЛАДИ ТВОРЦИ
Кристо никога не е искал на свое име галерии или университети, волята му е била да даде името на техния бранд – своето и на Жан Клод, на „Проджект спейс” за млади творци. Грубо казано това е място, където млади артисти ще могат да творят заедно, да представят творбите си, да общуват. Това не е просто ателие, не е галерия, това е място за творчески експерименти, добър формат за напредъка на млади хора, които освен всичко друго ще се възползват от силата на името – това на Кристо и Жан Клод. Истината е, че тези имена са свързани и ние трябва да го приемем. Така както и техните наследници трябва да приемат и работят заедно, ако искат да използват имената им, смята Петко.
В крайна сметка някой може да се наеме да го направи от техните наследници. За България ще е хубаво, ако стане у нас. Това наистина ще бъде хит, убеден е Дурмана.
Самият той е готов на всякакви експерименти, воден от идеята, че големият ни проблем е неверието и отчаянието. Още в началото на пандемията и извънредното положение, заедно с приятели Петко създава група във Фейсбук „Купи изкуство, подкрепи художник”. Тя замества затворените галерии и помага на много художници да оцелеят през този период. И това не е описание на идеята, а реален резултат. Групата е много успешна и чрез нея много творци успяват да продават във времето на локдаун. Философията на групата е такава, че се доближава до личното общуване. Всеки автор е представян и има възможност да общува с потенциалните си клиенти. Всъщност сделката става без посредници, само между художника и клиента. Над 600 творци са регистрирани в нея и голяма част от тях са от провинцията. Успехът на групата провокира авторите й да направят нещо по-устойчиво и сигурно извън Фейсбук, което отново да е добро място за среща между автора и ценителя. Особено за творците от малките градове това е много важно. За тях достъпът до големите галерии е труден, а ние ще им дадем възможност да стигнат до всички любители на изкуството, обяснява Дурмана.
След края на изолацията обаче неговата група иска да излезе навън и подготвя арт изложение на открито. Избрали са си голямата тента зад НДК, която се използва за рок концерти и постановки. Там художниците ще могат да покажат творбите си и хората ще могат да ги видят на живо. Проектът за арт изложението трябва да се реализира в края на юли.
НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ
МОГАТ ДА СЕ СЛУЧАТ,
АКО БЪЛГАРИТЕ
ВЯРВАТ ПОВЕЧЕ
В СЕБЕ СИ
Нещата в България могат да се случат, но хората са обезверени и не си вярват. Най-лошото при нас е отчаянието. Нашият опит с групата във Фейсбук е доказателство, че може да се получи и нещо добро, когато опиташ обаче. Хората очевидно са имали нужда от изкуство и са намерили място, където да го намерят. Дори галеристите ни приеха, защото осъзнаха, че е по-добре да се поддържа пазара, да не се отучват хората да купуват изкуство. Това е шанс за художниците от малките градове. Но и въобще е шанс за хората, които ще повярват, че не всичко е толкова безнадеждно, колкото им изглежда, коментира още Петко Дурмана.
Елена ВЕЛКОВА
