Тих, скромен, далеч от представата за бохемстващия художник, но много талантлив. Такъв е останал в паметта на съвременниците си Григор Спиридонов, оставил ни в наследство уникалната театрална завеса на МДТ „Константин Кисимов”, съвременния герб на старопрестолно Търново и внушителното със своето въздействие сграфито пано „Стража” на една от панорамните площадки, вече реставрирано. За щастие ХГ „Борис Денев” пази и забележителни негови платна, главно на историческа тематика.
Посветен изцяло на работата си, той е сред основателите на Групата на художниците във Велико Търново, дългогодишен председател на Художествения съвет на СБХ в старата столица и неин главен художник за определено време. И макар обществената му дейност често да го е поставяла в светлината на прожекторите, за него рядко се говорело още приживе, а днес името му е почти забравено, особено от младото поколение. Данните за твореца също са обидно оскъдни, може би защото в творческия си свят е допускал малцина, а личния живот ревностно пазел за себе си. Трудно намерихме и негова снимка, за да ви покажем неговия образ. Една-едничка е тя, съхранена и предоставена ни от СБХ – Велико Търново чрез Мариета Конова.
Заради всичко това и в дълг към него, да си припомним кой беше Григор Спиридонов…
Художникът е роден на 8 юли 1930 г. в София. Първите си стъпки в изкуството прави още в кръжока на Шеста мъжка гимназия, създаден по инициатива на Владимир Димитров – Майстора. През 1961 г. завършва ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Илюстрация“ при проф. Веселин Стайков, а след това стенопис в ателието на проф. Георги Богданов. В Академията учи графика при Илия Бешков и този досег с едни от най-големите имена в българското изобразително изкуство, сред които и Илия Петров, имат решаваща роля за формирането му като художник. Проф. Георги Богданов го взема за помощник при изписване на фреската „Посрещането на Ивайло в Търновград“ в Регионалния исторически музей - Велико Търново. Григор Спиридонов се развива паралелно в областта на монументалните изкуства, живописта и графиката. През 1963 г художникът решава да се установи в старата столица.
Точно в този период, в началото на 60-те години, в България се разчупват каноните на социалистическия реализъм и едно от водещите направления в живописта, графиката и монументалните изкуства става търсенето на „национален стил“. „Националният стил“ се превръща в удобна формула, която позволява на художниците да заобикалят каноните на академизма. За Григор Спиридонов „националният стил“ става не фасада, а творческа съдба. Неговата живописна серия със заглавие „Реквием за Търнов“ е поредица от платна, посветени на Велико Търново. Градът е възприет като символ на българската духовност, на жертвоготовността и съпротивата на чуждото потисничество. С образите на българските светци сред впечатляващите архитектурни конструкции Григор Спиридонов създава един град-видение, разказва история на страдание и възторг. Очите на персонажите като Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, св. Димитър, Йоан Кукузел, са като магнити и привличат зрителя, като че техният поглед е отправен към вътрешния им свят, изпълнен с високите им идеали. Сред творбите, притежание на ХГ „Борис Денев“ са графичните цикли на историческа тема „Богомили“, „Септември“, „Клокотница“, „Април“, триптихът „1014“, диптихът „Бог високо, цар далеко“, рисунките върху кредов картон „Търново – посрещане на Освободителите – 1877“, „Ескиджумайски панаир“, „Кърджалийско време“. Негови екслибриси, откупени от самостоятелна изложба в Пловдив през 1967 г., са част от графичния отдел на Градската художествена галерия. Сред известните живописни произведения е и „Школата на Климент Охридски“ - част от постоянната й експозиция. Когато в края на 70-те години Григор Спиридонов е главен художник на Велико Търново, той се отказва от заплатата си, която си поделят Панайот Димитров – Понката и Марчо Караджов.
Точно Понката е един от творците, които главният художник на Велико Търново е допускал, макар и спорадично, по-близо до себе си. Неслучайно той му посвещава статия, излязла на 14 януари 1991 г. в „Литературен вестник”, по случай неговата 60-годишнина и юбилейната му изложба в старата столица, в която не само тълкува творчеството му и неговото послание, но и споделя спомените си за големия график и монументалист. За срещите си с него, посещенията в ателието му, за неговите навици и привички. „Признавам му, че не прилича много на общопризнатото понятие за художник – без брада, не посяга към никаква друга чашка, освен тази с кафето. Предпочита нес кафе. Но непоправим пушач, често обядва със „Стюардеса”, по-рядко със случайна кифла. Притесняват го зъбите. Страшно пристрастен към книгите. Привързан към автомобила си – пътува много, а сега без него. Често чува несъществуващи шумове и не мирясва, докато не се убеди, че изненадата е в друг автомобил. Отзивчив, доста зиморничав – през лятото по-малко. Живее в София, а в старопретолния град е ателието му….
Сред Самоводското площадче, точно над фурната, е художническата светая светих. Тук, където една врата отделя един от друг два свята. …Едно от най-малките и неудобни ателиета. Без естествено осветление – кепенците изобщо не се отварят, отвсякъде ме обгръща полумрак. Особен. Но от статива струи лъчиста мекота. …Тук, в тази притихнала с мълчание тишина, са се родили, заживели и видели по-късно белия свят вълнуващи и неповторими картини, фрески, мозайки, графики, витражи, гоблени. …Все свидни чеда на твореца художник, твореца философ, самият той рожба на родолюбиви и здрави български кълнове, горящ от преклонение към всичко наше свято”, пише Понката. В тази статия, озаглавена „Творческият свят на художника. Похвално слово за Григорий”, ваятелят акцентира и върху самата юбилейна изложба – творбите, посветени на Гарсия Лорка, изумителния „Парижки цикъл”, сътворен във френската столица, рисунките с въглен по произведенията на Франсоа Вийон, синия пастел „От музея, Роден”, автопортретите му, майката на художника, пейзажи…
А ето и спомените на Понката за Григор Спиридонов днес, от дистанцията на годините:
„Ателието му беше на Самоводската чаршия, на втория етаж, над фурната. Едно тясно, дълго помещение. Имаше си до него винаги каничка, пълна с нес кафе и цигари „Стюардеса”. Пафкаше постоянно, в ателието му лисици да ловиш… Но пък беше пълно с книги. Ходил съм няколко пъти, с покана, защото без покана аз в личния свят на художника не се меся и не ходя никъде. Постоя половин-един час, докато изпуши 5 цигари и изпие каничката с кафе и си тръгвам.
Беше много любознателен, много четеше и много грамотен като автор беше. Но беше затворен човек, почти не споделяше, освен ежедневни неща, пряко свързани с работата. Не ходеше и по компании. Изключително скромен, никога не казваше „Аз, аз, аз”. Сутрин излизаше рано и тръгваше към Общината. Жена му Магда работеше в Музея. Живееше на ул. „Филип Тотю” 11, бяхме съседи дълги години. След като заболя, в началото на 90-те години си замина за София.
Григор беше по-скоро график и монументалист. На паметника на Бузлуджа една от мозайките в голямата композиция е негово дело. Даже съм ходил там като я гласеше. Макар че за мен това бяха плакати с монументални средства, партийна работа. Гришата обаче беше творец в истинския смисъл на думата. Дали всеки го приемаше, това е отделен въпрос”.
От средата на 70-те до края на 80-те години на ХХ век се помества във времето познанството на архитектката Румяна Брайнова с Григор Спиридонов. И за нея художникът е бил в живота по-скоро незабележим, но с творбите си - голям. „Считаше себе си за график, но работеше успешно и в другите жанрове - монументалистиката, витражите. Негови витражи има в стълбището на Общината и в бившия Партиен дом. Преди да се заеме с такива мащабни творчески изяви, той четеше много исторически материал. Вдъхновяваше се от историята. Беше много талантлив, но и тих, скромен и не парадираше със способностите си. Цялото му творчество е посветено на Велико Търново и това е видимо”, припомня арх. Братванова.
Григор Спиридонов обаче е оставил следи с монументалните си работи и в други престижни сгради в страната. Заедно с Дечко Узунов те правят мозайката „Историческият полет на Родината” в Резиденцията на Държавния съвет в Бояна.
Познатият-непознат художник е получавал много награди през годините, някои от които са: през 1967 г. – Първа награда за цикъла „Април 1876“; през 1969 г. – Първа награда на ОХИ на историческа тема Велико Търново; през 1975 г – носител на Първа награда за монументални изкуства на името на Илия Петров и др. Художникът е носител и на наградата „Захарий Зограф“ за участието си в ОХИ „Поглед към вековете“ – Велико Търново, за картината „Битката“.
Майсторът на историческата тема Григор Спиридонов умира на 6 юни 2000 г. в София. Повлиян от средновековните миниатюри и монументалната живопис и от традициите на българското изкуство от епохата на Възраждането, творбите му се характеризират с философски замисъл и сложни композиционни решения и със символика, чрез която постига обобщен художествен изказ. И когато отиваме на премиера в търновския театър и се спусне неповторимата завеса – гоблен със 150 фигури в композиция, наречена „Алегория”, или на празник гордо поглеждаме към герба на старата столица, нека помним човека, който ги е сътворил. Не само в негова памет, а и заради нашето самочувствие на признателни боляри.
Ана Райковска
