Днес една от емблематичните сгради във Велико Търново е тази на Областна администрация. В зданието се помещават още няколко институции, в това число и НАП. Малцина обаче знаят, че при откриването през 1979 година присъства и тогавашният държавен ръководител Тодор Живков.
С пари от членски внос и валута
Градежът започва няколко години по-рано. На заравнения терен в Старото военно училище трябвало да „изникне“ новата сграда на Окръжния комитет на БКП. И до днес не е ясно колко пари са вложени в строителството на монолитната постройка. Резултатите обаче се оказват впечатляващи. Огромната сграда е построена без да е пестено от материали. И днес огромните стени и фасадни облицовки правят впечатление. За строителството, както мнозина биха предположили обаче, не са използвани държавни пари. По онова време числеността на членската маса на БКП в страната е била около 900 000 души. Всички те плащали членски внос, който през годините се оказал по-висок и от данъците. Именно с тези пари са изграждани и партийните здания в цялата страна. Пари в касата внасяли и партийните членове, които работят в чужбина, които се отчитали директно във валута.
„Другарки и другари, аз съм безсилен“
Все пак луксът в търновската сграда надминал очакванията на много от партийците. Бляскавата сграда направила впечатление и на Тодор Живков, който не пропуснал да се пошегува преди да пререже лентата през 1979 година.
„Какво е това разточителство, какъв е този лукс? Ще ви дам на Главния прокурор! Ако ви дам на прокурора обаче нищо няма да се получи, защото Иван Вачков е ваш земляк от Присово. Затова ще ви дам на „Държавен контрол”, но и там нищо няма да се получи, защото зам.-председателят Тожаров също е ваш човек. Да ви дам на министъра на вътрешните работи пак нищо няма да се получи, защото Димитър Стоянов е ваш бивш Първи секретар. Следователно, другарки и другари, аз съм безсилен. Да ви е честита новата сграда”, казал още Живков при откриването.
Силно лоби теглило Велико Търново напред
Всъщност думите на Тато не били заплашителни, защото зад тях се криел намек за тогавашното силно лоби на Велико Търново в централната власт. На практика в речта си Тодор Живков е очертал част от хората, които по онова време са лобирали за издигането на Велико Търново в един от най-развитите провинциални градове. В централната власт тогава са още бившият Първи секретар на Окръжния комитет Йордан Костов и председателят на Върховния съд Иван Велинов, който става народен представител от Стражица.
1965 г. се създава Общонароден комитет за развитие на Велико Търново. Негов първи председател е държавният глава Тодор Живков, а проектът е 20-годишен. Във встъпителното си слово той описва как трябва да изглежда градът. Отделя същностните елементи и ги подрежда по приоритети. Показва ангажимента на държавните институции и определя ресурсното обезпечаване и творческия потенциал, който трябва да насочи силите си към Велико Търново. Всичко това е подплатено с държавен нормативен акт - постановление № 6 на Министерски съвет.
Велико Търново се превръща и в първия извънстоличен университетски град, за което отново огромна заслуга има търновското лоби. Като част от Плана за развитие на Велико Търново се изграждат новите корпуси на Военното училище, Изложбените зали, създава се спектакълът „Звук и светлина”, прави се паметника „Асеневци”…
С лукса на времето
Един от „виновниците“ за лукса в сградата на Окръжния комитет е тогавашният външен министър Димитър Стоянов. Именно той дава съгласието си за създаването на впечатляващата мозайка на третия етаж в сградата, която днес се намира до кабинета на областния управител. На нея са изобразени Димитър Благоев и Никола Габровски. Неин автор е покойният творец и преподавател проф. Александър Терзиев. В края на 70-те той води разговор с Димитър Стоянов за евентуалния интериор на сградата, тъй като самият Терзиев е част от проектантския колектив. Димитър Стоянов бил категоричен, че във времето хората са строили своите религиозни храмове на най-хубавите места, затова и Партийният дом трябвало да бъде достъпен, а хората да ходят там спокойни и да общуват в новата среда с възхищение, затова изкуството трябвало да въздейства монументално и в синтез с архитектурата. Посетителите в Партийния дом трябвало да се срещат с ликовете на Димитър Благоев и Никола Габровски и работническата класа. По думите му всеки посетител трябвало да бъде облъхнат от хуманната градивност на идеите.
От тези негови заръки се ръководил и проф. Александър Терзиев, който години по-късно разказва за срещата си с Димитър Стоянов и вложения труд в мозайката, която е разположена на 200 кв. метра стена.
„За мен тези негови мисли съвпаднаха с виждането ми като идейно здание. Както по времето на разработката на проектите, така и до завършването на сложното вплитане на монументалната мозайка. В усвояването на архитектурната среда аз търсех този сложен синтез“, разказва проф. Терзиев. Най-голямото доказателство за чудесната работа на твореца е, че мозайката оцелява повече от 30 години след 10 ноември. Нито един областен управител, независимо от партийната принадлежност, не посяга върху впечатляващата мозайка. Нещо повече, творбата посреща гости от цял свят и много често е повод за положителни коментари от нашенци и чужденци.
