За никого вече не е тайна, че авторът на „Джурасик парк“ Майкъл Крайтън е „взел назаем“ „Каменното яйце“ на Петър Бобев, за да създаде своя бестселър. По-късно се оказа, че и „Анаконда“ с Дженифър Лопес и Айс Кюб също прилича безкрайно много на „Жрицата на змията“. Оказа се обаче, че Холивуд е надникнал и в един от така наречените африкански романи на Петър Бобев.
В Камбо се крие мечтата за общуване с животните
Става въпрос за романа „Камбо“, който е писан през далечната вече 1984г. Книгата пренася читателите в африканската джунгла. Тъмнокожият американски учен Джими Янг пристига с шимпанзето си Камбо сред необятната природа на екзотичния континент. Най-интересното е, че той комуникира с Камбо чрез езика на глухонемите, усвоен от шимпанзето до съвършенство. Ученият смята, че неговият приятел ще успее да научи себеподобните си в африканската природа също да общуват по този начин и така хората да разбират техните мисли. Прекрасният сюжет на книгата крие невероятни емоции, разказва за връзката между човека и животните...
Идеята на Бобев е прегърната от Холивуд
Мнозина са чували за филма „Планетата на маймуните” и за последните екранизации от 2011-та, 2014-та година и 2017-та година. Трите най-нови заглавия са „Възходът на планетата на маймуните”, „Зората на планетата на маймуните” и „Войната за планетата на маймуните“ . Шимпанзето Цезар(Анди Съркис) е отглеждано от млад учен, който прави експерименти за откриване на лекарство за Алцхаймер. Случайно или не двамата общуват с езика на глухонемите. По-късно инжектираният серум на Цезар и останалите маймуни правят мозъците им много по-развити. Шимпанзетата напускат лабораторията и се изнасят в гората. Започват да общуват помежду си с езика на глухонемите. Същото се опитва да направи и Камбо в романа на Петър Бобев.
Единствено Бобев пише за езика на глухонемите
Всъщност първата екранизация на „Планетата на маймуните” е през далечната 1968г. Във филма обаче маймуните си говорят като хора. Няма език на глухонемите и в култовата екранизация от 2001г. на режисьора Тим Бъртън. Тоест първият автор, който пише за маймуна, която общува чрез езика на глухонемите и със себеподобни, е Петър Бобев. Един автор, който и приживе приемаше с усмивка онова, което пишеха критиците за него. Всъщност Бобев вярваше, че читателите са онези, които оценяват най-добре произведенията. Вярно е, че българският Жул Верн продаде близо 2 милиона книги в България, превеждан е и на няколко езика. Жалко обаче, че днес не е жив, за да види как цял свят гледа филми, създадени с мотиви от неговите произведения, та дори и нагло откраднати...
Закъснялото признание
По-добре късно, отколкото никога. Това важи за Петър Бобев в пълния смисъл на думата. Майсторът на перото получи заслужена награда, но посмъртно. Издаденият през 2015г. негов роман „Зъбатите демони” беше отличен от Фондация „Човешка библиотека”. Книгата, която е писана през 70-те, но видя бял свят едва наскоро, спечели категорията за „Човечни книги”. Малко преди това Бобев зае третото място в категорията „Гранд майстор на фантастика” от Националните фантастични награди. А „Зъбатите демони” получиха второто място за „Любима книга на 2015-та г.” В романа се разказва за алчен бизнесмен, който се разболява от рак и унищожава акулите в Световния океан, за да извлича лекарство за себе си. Това довежда до екологична катастрофа. В същото време племенника му иска да плати на учения, който създава лекарството, за да спре да го произвежда. Така младият мъж иска да се сдобие с богатството на алчния си чичи. Ученият обаче отказава, защото болна от същата болест е и неговата жена, която не го обича. Колко актуално и днес, нали…
