91-годишната сграда на Буровата банка си търси нови собственици. Всъщност това не е новина за пазара на недвижимите имоти. Оказва се, че наследниците на Бурови отдавна искат да се освободят от сградата, която вече не им носи някакви съществени приходи, а в същото време иска все повече средства за поддръжка.
До продажба обаче трудно ще се стигне, поне в този момент, коментират брокери. Въпреки че няма обявена твърда цена, се говори, че наследниците искат невъзможни за Горна Оряховица пари. Като се има предвид, че 18 човека имат дял в имота, а повечето от тях са пръснати по цял свят и нямат реална представа за родния град на дядовците им, е нормално да очакват повече от сграда, представяна като банка. Самата сграда обаче може и да е била една от най-представителните в Горна Оряховица преди 90 години, когато е построена, но отдавна е загубила своята атрактивност като бизнес обект. Парцелът е маломерен – включва само земята под сградата, тя е висока и тясна – 120 кв. м застроена площ, притисната отвсякъде от по-нови постройки. Така че има предимно сантиментална стойност като една от последните красиви сгради в Горна Оряховица и като спомен за делата на един велик род.
Банкерските традиции в рода Бурови, а и в Горна Оряховица, поставя Димитър Буров. Той е роден в Лясковец, но по-късно прави център на бизнеса си Горна Оряховица, където и умира. Погребан е в двора на църквата „Св. Георги”. Заедно с братята си, Димитър основава през 1862 г. търговска къща „Д. А. Буров & С-ие”, от която тръгва и банкерската дейност на фамилията. Синовете на Димитър – Иван и Атанас, наследяват и бизнес уменията, и обществената дейност на баща си. Иван се изявява повече в банкерския сектор, докато Атанас е изявеният политик в семейството. Та именно Иван Буров строи сградата, след като основава „Банка Д.А.Буров&С-ие” Акционерно дружество. Седалището й е в Русе, а на 1 април 1929 г. се открива клонът в Горна Оряховица – въпросната сграда на днешната улица „Отец Паисий” №1. Историята разказват големите изследователи на Буровия род - Жоро Цветков и Николай Увалиев, а снимки от архива на Христо Димов - Лучето допълват картината с ретро атмосфера.
След Девети септември 1944 г. сградата е национализирана и е превърната в Гарнизонен офицерски клуб. Когато гарнизонният клуб се мести, сградата остава да се ползва от военните.
Реституцията връща имота на Буровите наследници. Макар и многобройни и пръснати по света, те все пак успяват да се обединят за управлението на имота си. В началото на демокрацията сградата е желана именно от банки – дори заради символичното наследяване на една могъща финансова институция. Първо тук се настанява Банка за земеделски кредит, но през 1995 г. тя се мести в своя сграда и е наследена от АгроБизнесБанк. Финансовата криза в края на 90-те години не отминава Агро банката и така банкерската история на сградата отново е прекъсната. Собствениците опитват да си намерят нова банка наемател, но безуспешно и започват да отдават отделни части - в един момент имаше антикварен магазин, няколко застрахователи и др. Тяхно наследство са многобройните рекламни табели, които загрозяват фасадата. В момента се ползва само част от първия етаж. Това естествено не устройва собствениците на сградата, която старее и се нуждае от ремонти, които наемите не могат да финансират. Така че желанието им да се освободят от наследството си е разбираемо, но и трудно осъществимо, особено в сегашната ситуация на пазара на недвижими имоти.
Елена ВЕЛКОВА
