На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Св. Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.
Израснал в богато християнско семейство, Св. Георги се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската. Според народните вярвания е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойката от ламята от долната земя. Именно този образ е застъпен в иконографията – светецът, възседнал бял кон, пронизва ламя със своето копие.
Народът нарича Гергьовден „празник на празниците“. Смята го за най-тежкия, най-хубавия, най-личния от всички празници през годината. Дори народните песни го слагат по-горе от Великден: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!“. Народното календарно време се определя от цикличността на природата. Характеризира се с двуделно сезонно деление, при което основни разграничителни календарни маркери стават дните в чест на Св. Георги и Св. Димитър. С почитането на първия светец се бележи настъпването на лятото и скотовъдната година, а с ритуалите, посветени на втория, се поставя началото на зимата. Двамата светци се възприемат като стопани на стадата и се редуват да ги пазят. В песенния фолклор подробно е описана срещата между светците, която се осъществява на Коледа, когато Небето и Земята се сливат и се сбъдват всички желания. В коледните песни за прослава на стопанина, за здраве и берекет, по-старият брат Димитър успокоява Георги с вестта, че стадата са добре и че в негова чест дори оброк му е сторен.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче.
Най-важният обред, свързан с честването на Св. Георги, е кръвната жертва. Вярва се, че първото агънце е обречено на светеца като благодарност и молба за покровителството му, за още по-голям берекет, за здраве и сполука. То трябва да бъде първото мъжко родено, най-често бяло на цвят. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните и близва сол, за да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепва свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, за да не секва берекетът в къщата. В по-старо време агнето се е колело при оброка, край чешмата, в черковния двор, на хорището. Кръвна жертва е принасяна и на прага на къщата или до огнището.
Интерес представлява фактът, че традицията за честване на празника при народното светилище (оброк), с неизбежните иновации, е съхранена в селата Плаково и Големаните, Великотърновско.
В село Плаково в т. нар. Горна махала се намира оброчището „Св. Георги“. То е маркирано с автентичен каменен кръст (фрагментиран на пет части) и нов, поставен през 2011 г. Не може да се каже със сигурност от кога започва оброчната практика в селището, но местните жители пазят спомена за общоселски чествания при „Гергьовския кръст“ от средата на XIX в.
Според разкази на съвременници през 1954 г., в разгара на лятото, август месец, силна буря се извива над селото и поваля акациевите дървета, в близост до каменния кръст. Падайки на земята, те събарят оградата и счупват кръста на пет части. Хората ги възстановяват, правят нова ограда от повалените дървета, укрепват оброчния паметник с метални шини и така почитат свещеното място до 1958 г., когато настъпилите промени в държавата налагат нов тип поведение, забраняващо съответните обреди.
Каменният кръст е възстановен през 2011 г., а същинското честване на празника е на следващата година – 2012. Спазена е традицията, при която се извършва водосвет за здраве и плодородие, освещаване на кръста, обредната храна, отчитане на молитвата (курбан-чорбата), общо сътрапезване. Независимо че честването на светеца при „Гергьовския кръст“ е еднократно, в следващите години най-личният пролетен празник тържествено се отбелязва в черковния храм и се почита от живеещите и завърналите се за празника роднини и приятели. А Кръста остава да напомня за отминали времена и обичаи, в очакване да се възродят отново…
Традиция да се чества Гергьовден при народното светилище (оброк) е съхранена и в село Големаните, Великотърновско. През 2009 г. по инициатива на кметския наместник на селото и представители на читалищното настоятелство, е взето решение да се възстанови оброчището „Гергьовден“, намиращо се в източната част на мах. Малчовци (административно прилежащо към село Големаните) и да се съберат на едно място разпръсналите се из България и чужбина земляци.
За целта, на мястото на старата плоча, която се съхранява в Исторически музей – Килифарево, е поставена нова, която да маркира култовото място. Жителите на село Големаните обясняват, че решението за подновяване на оброка е с цел „да си имат свое място, на което да се събират в определен ден от годината“. И така, от 2009 г. на Гергьовден хората от селището се събират при оброка, свещеник отслужва водосвет за здраве и плодородие, освещава обредните хлябове.
Предимно възрастни жени оставят малки подаръчета при светилището, т. н. благодарствена жертва, с надежда и вяра, че Св. Георги ще закриля тях и близките им. След традиционното почитане на светеца, следва съвместно сътрапезване в читалището, което прераства в празнично веселие. Съчетаването на честването на Св. Георги при оброка със земляческата среща превръща народното светилище в своеобразен форум за общуване и съхраняване на местната памет.
Изготвил: Д-р Миглена Петкова, етнограф, зам.- директор, РИМ – В. Търново
