„Обърната пирамида“ е третата книга с проза на поета Янислав Янков след мемоарната „Смъртта в живота само съществува. Спомени на един корабокрушенец“ (2014) и „Бясно дърво“ (разкази, 2016). Тя е роман, но с поджанровото уточнение „разкази в разказа“ – една стара наративна техника, която свързваме още с епосите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, и е комбинирана с различни по функционалност техники (накъсване на неутралния разказ на всевиждащото око на разказвача от други разкази на герои, прескачания във времето и пространството и др.), оформяйки един модерен наратив. За Пламен Анакиев, редактор на книгата, това не е роман-утопия, а роман ре-антиутопия: „Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден-снешен стои обърната“.
В книгата, както и предишните две, привидно хаотично сглобена, съществува строг вътрешен порядък и логика на художествения наратив, чрез които бихме уподобили тази сглобка от истории на познатите ни циклични сборници. Истории, които започват като обратно броене от 33 и стигат до 1 и маркираната празна 0. Истории, пронизани от Памет, която фиксира един обширен период от първите години след комунистическия преврат, та до ден-днешен (макар, че „на краят къде му е краят?“, вж. курсива на оторизирания разказвач-автор в първо лице и вплетените с почти невидими конци разкази за отделните герои и събития). Истории, пълни с позабравени картини и анонимно-познати герои от провинцията, които оживяват пред очите ни, облъхнати от неповторимият език на Поета. Независимо дали става дума за Мемоар (памет от фр.), фикшън или факшън, тези текстове от прозаическите книги на Янислав Янков никой друг не може да разкаже така уникално, защото Поетът е този, през чието съзнание Историята тече по друг начин – естествен, художествен, незабравим, изпълнен с Памет и личен архив. И ето ни в света на Поета, свят парадоксален, антиутопичен, като нереалистично съновидение, обърнат с главата надолу, вид бурлеска, пастиш, в който авторът имитира/пародира героите и себе си.
„Обърната пирамида“ е един калейдоскоп, който предполага хаос, бъркотии. Има ги постоянно и както казва протагонистът: „Бъркотии стават, не само в живота, но и в литературата. Аз отдавна се разхождам и в двете.“
Роман за Паметта. Подобно на Пролога в романа на Йозеф Банаш „Зона на ентусиазъм“ (2015): „Днес нямаме трибуни, но зоната на ентусиазъм продължава да живее. В нас.“ , този роман завършва с:
„ЕДНО
Навън, някакъв техник пробваше мегафоните за предстоящия празник на града с
едно, две, три, пробааа. Пробааа. Тишина. И внезапно сладък вълнуващ женски глас.
Притури са планината,
че затрупа цял народ... “
Знам, че тракийката Стефка Съботинова (1930 – 2010) би му простила парафразата на мотото на книгата...
Източник: Владимир Шумелов
