Един от най-обичаните преподаватели и бивш ректор на ВТУ доц. Владимир Попов днес стана на 80 години. Той е един от основоположниците на университета и жив свидетел на много събития, които бележат възхода на висшето образование във Велико Търново.
На 2 септември 1965 година Академичният съвет на ВТУ избира младия Владимир Попов за асистент. Предложението е било на проф. Велизар Велков, който помолил проф. Александър Бурмов да подпише назначението след събранието, за да може младият преподавател да започне работа от 15 септември. Така и станало. Веднага след заседанието си първият ректор на Университета сложил подписа си на документа за назначение. Той се оказал и последният му подпис, защото на следващия ден починал в София.
От онова време днес единственият жив свидетел на събитията е доц. Владимир Попов. На практика той е един от основоположниците на Великотърновския университет и е преживял цялата му история, тъй като 44 години от трудовия му стаж преминават именно там. В далечната 1963 година Университетът се помещавал в старите казарми. Ректоратът не бил все още построен. Голяма част от преподавателите в първите години идвали като гост лектори от СУ и БАН. Назначените на щат преподаватели във Велико Търново били една шепа хора, спомня си доц. Попов. Не били изградени и факултетите. След това се създал Историческия факултет, който в началото функционирал смесено със студентите, които изучавали изобразително изкуство.
По онова време Владимир Попов преподавал история на стария свят и водел упражненията. Титуляр бил проф. Велизар Велков, който отдавна не е измежду живите. След ранните години съставът на ВТУ постепенно се попълнил. В него били зачислени проф. Йордан Андреев, както и доц. Георги Плетньов, на който доц. Попов лично е бил квестор по време на конкурса за назначаване.
През 1973 година в София е създаден Институт по тракология, затова доц. Попов е преместен там. Именно той става научен секретар на Института, а Александър Фол станал негов директор. Доц. Попов работил там десет години и станал един от организаторите на международните конгреси по тракология, както и на Филиполските седмици. През 1983 година доц. Попов е преместен на работа в Софийския университет, където също изкарва 10 години. През това време основава емблематичния Център за древни езици и култура, на който става ръководител. Подобен център в момента съществува само в Санкт Петербург, но той също е създаден по наш образец и отваря врати доста по-късно.
Именно като директор на Центъра през 1991 година доц. Попов е избран за ректор на Великотърновския университет. Така той се превръща в първия демократично избран ректор и първия, предложен от Студентския съвет. Запомнящо в този мандат е, че доц. Владимир Попов става съосновател и двигател за изграждането на Съвета на ректорите в България и негов заместник-председател. През втория мандат на Съвета доц. Попов е предложен за негов председател. Доц. Владимир Попов е и председател на Общото събрание на Великотърновския университет по времето, когато ректор е проф. Иван Харалампиев.
През целия си живот доц. Попов е предлаган и награждаван с много отличия. Изключително ценен е френският орден „Академична палма“. Той е единственият великотърновец и преподавател, който получава втората степен на отличието. Званието доц. Попов получава по времето, когато е ректор на Университета. Тогава поддържал много връзки с посолствата на различни държави. Затова създава културните центрове във ВТУ, които съществуват и до днес, в това число и Френския културен център. Затова и френският посланик бил много изненадан. Особено приятно впечатление му направил фактът, че доц. Попов е печелил два пъти стипендия на френското правителство като асистент във ВТУ и е бил два пъти на специализация във Франция. Това става през 1969 и през 1973 година. Всичко това дало основание на посланика да предложи доц. Попов за престижното отличие „Академична палма“. Същото отличие тогава получава и ректорът на Софийския университет.
Изключително интересни са и годините, в които доц. Владимир Попов става областен управител на Ловешкия окръг. Това се случва в правителството на Жан Виденов, като след края на мандата му като ректор е поканен да оглави окръга, в който са включени 4 днешни области. Малко преди това покойният вече академик Благовест Сендов предлага доц. Попов да стане заместник-министър на образованието с ресор висше образование. Министър обаче бил Илчо Димитров, който не пожелал това да се случи, тъй като доц. Попов бил близък на Александър Фол, а двамата не се спогаждали. Така за компенсация акад. Сендов предложил на Жан Виденов доц. Попов да стане областен управител, като по онова време това било дори по-висок ранг.
По онова време доц. Попов присъствал редовно на заседанията на Министерския съвет и имал много изказвания, включително сваляне на два законопроекта. Единият ще остане завинаги в историята, тъй като след намесата на доц. Попов правителството взема решение да забрани износа на олио до решаване на кризата по онова време.
Екипът на RegNews пожелава на доц. Попов здраве и енергия!
