Националният статистически институт публикува окончателните данни за промените в населението през 2019 г. Отрицателен прираст, застаряващо население и най-висок коефициент смъртност в Европейския съюз са фактите, които не са се променили и през 2019 г., въпреки някои положителни, но минимални промени.
Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0.7%.
Великотърновска област е имала 232 568 жители, което е с 3140 по-малко в сравнение с година преди това. Отрицателният прираст в областта е 1,3%.
Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2019 г. спрямо 2018 г. - съответно с 0.1 и 3.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.4%, и Монтана - с 2.0%.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2019 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Великотърновска област е в средата по този показател с 23,9% жители над 65 години. Най-млади са областите София град – 17,7%, Варна, Бургас и Благоевград – около 19% и Сливен 20,2%. Най-застаряващи са Габрово – 29% и Видин 29,9%.
Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73.7%, а в селата - 1 826 075 души, или 26.3% от населението на страната.
Към края на 2019 г. населените места в България са 5257, от които 257 са градове и 5000 - села. Населените места без население са 171. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 63, 58 и 11.
През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 659 деца, или с 1.06%. Коефициентът на обща раждаемост4 през 2019 г. е 8.8‰, а през предходната 2018 г. - 8.9‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, и София (столица) - 9.8‰. В седемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 6.2‰, и Видин - 6.5‰. Велико Търново е отново по средата на класирането със 7,4 на хиляда.
Броят на умрелите през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност6 - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 443, или с 0.4%. Въпреки това България остава страната с най-висока смъртност в Европа. Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2018 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.4‰, Кипър - 6.6‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 15.0‰, и Литва - 14.1‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.9‰, Монтана - 21.8‰, и Ловеч - 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.8‰. Великотърновска област е със 17,5 на хиляда.
През 2019 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 128 179 българи. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) - 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 11.1%, Благоевград - 7.2%, и Пловдив - 5.5%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград - по 0.8%.
През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като всеки втори емигрант (49.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).
37 929 души пък са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. В това число са завърналите се от чужбина българи. Сред дошлите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 30.2% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 15.9%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 23.9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).
През 2019 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 545 души. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.4‰, следвана от областите Монтана - минус 14.5‰, и Кюстендил - минус 13.2‰. В десет области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2019 година. Във Великотърновска област отрицателният естествен прираст е 10,1 на хиляда.
Седем области имат положителен механичен прираст - Кърджали (37.9‰), Шумен (6.9‰), Пловдив (3.0‰), Търговище (2.7‰), София (столица) (2.4‰), Бургас (2.1‰) и Варна (0.7‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Сливен (-9.9‰), Смолян (-8.3‰) и Видин (-7.8‰).
