Снимка на първото кожно-венерическо отделение в североизточна България към болница „Княз Борис“ – Велико Търново, основано от д-р Гатьо Умников. Б. д. (ЧП 321, оп. 1, а. е. 1, л. 3 ДА- В. Търново)
В Държавен архив – Велико Търново има заведен фонд под №: 1049К „Семеен фонд „Игнатиеви“. Съставен е от 137 а. е. Особен интерес представляват документите на д-р Игнат Игнатиев,
Той е роден през 1870/2 г. в Търново в бедно и многолюдно семейство. След завършване на средното си образование в Мъжката гимназия "Св. Кирил", стажува в аптеката на Ю. Пенчев в Габрово. След успешно положен изпит в София той учи фармация в Букурещкия университет. Игнат Игнатиев продължава образованието си в Швейцария (Женева и Лозана), където завършва фармация и медицина. В България се завръща като магистър-фармацевт и лекар. Той има частна практика в родния си град, но също е и преподавател в Стопанското училище във Велико Търново. Член на настоятелството на Стопанския съюз "Стара столица". Участва в Първата световна война като военен лекар. Умира през 1958 г
Документите, които се съхраняват в Държавния архив, са студентски книжки, удостоверения и свидетелства на Игнат Игнатиев за успешно положени изпити в медицинските факултети на университети в Букурещ, Женева и Лозана и завършени практики (1894-1903); записки като студент в университета в Женева (1895-1905); лични карти (1928); дипломна работа на д-р Игнатиев на френски език (1905); бележници със записки и лекции на медицински теми, рецепти и речник на медицински термини (1934-1949); стихове, писани на фронта по време на Първата световна война (1915-1918) и др.
.Разгръщайки пожълтелите страници на дневник със записки за различни болести и тяхното лечение (1905-1950), изписани грижливо с дребен почерк, се открива следното описание на болестта инфлуенца (грип):
„Болестта инфлуенца е една от най-епидемични болести и няма човек, който не е боледувал от нея … създаденият имунитет е краткотраен и болестта рецидивира лесно. Най-честата форма, която се наблюдава в практиката, е спорадичната, която се явява в лека форма, обикновено пролетно и есенно време и във връзка с отслабване на имунитета на хората. Понякога се развива като пандемия в тежка форма и дава голяма смъртност.“
По-долу са описани и симптомите на болестта – отпадналост, фибрилност, болки в ставите и мускулите, главоболие, безсъние, безапетитие. При по тежката форма се наблюдава и зачервяване, болки в гърдите, повръщане и др. Също така е описана ``пнеумоноза“, при която се получава токсично увреждане на белодробните „алвеоларии“. Инфлуенцата може да се прояви не само в белодробна форма, но и в нервна или гастро-инстентинална. Болеста може да протича в по-лека или по-тежка форма.
Интересно е да се прочете как са се лекували хората, заболели от инфлуенца в началото на ХХ век, когато са направени тези бележки:
„Лекуването става с хигиена, дезинфектични и лекарствени средства.
Хигиената – болният да бъде на легло и почивка, не само когато е с температура, но и след нея три дни още.
Диета няма специална, дава се течна и топла храна, според апетита на болния – топла супа, бульон, мляко с кафе, чай, коняк с разбити жълтъци (аер коняк), сокове от плодове, компоти, рохки яйца и пр.
Медикаментозно лекуване – външно и вътрешно. Когато болестта се развие с усложнения, като пневмония … Най-първо се дава за изпотяване аспирин 1-2 таблетки с горещ чай, ром или коняк и добро обтриване на тялото …и се преблича.“
„Гаргари с чай от лайка, слаба кислородна вода или канелена вода. Може да се смучат таблетки с дезинфекциращи лекарства.“
За предпазване от синузит са посочени определени лекарства, а за предпазване от начеваща бронхопневмония се поставят вендузи на гръдния кош.“
Тези бележки не са датирани и не се знае дали са направени след наблюдения по време смъртоносната вълна на Испанския грип.
Друг великотърновец, който се е посветил да служи на свои съграждани е д-р Гатьо Умников. Той основава първото отделение за кожни и венерически болести в североизточна България към Великотърновската първостепенна държавна болница „Княз Борис“.
Документи, предадени от неговия син, са заведени като частично постъпление №: 321 в Държавен архив – Велико Търново. Те са: биография; свидетелство за зрелост; удостоверение за получен сребърен нагръден знак „Борба с чумата”; удостоверения за участие в Балканската и І-та световна война; удостоверение за специализация по кожни и венерически болести във Виена; удостоверение за назначаване като управител на Първостепенна държавна болница „Княз Борис” – Велико Търново.
Всеотдайният им труд на тези хора е пример за нашите съграждани в миналото и сега. Времето, през което са работили като лекари тези двама великотърновци е доста бурно. По това време светът е засегнат от войни, епидемии, глад. През 1918-1920 г. върлува испанският грип, който е покосил около 80 хил. българи, а в света жертвите от него са между 50 и 100 млн души.. Тази пандемия се смята за най-смъртоносната.
Когато хората се изправят пред някакво бедствие започват да прибягват към методи на алтернативно лечение като народна медицина, поверия, религиозни схващания, поклонение към различни източници на сила и пр.
Във фонд 78К „Колекция от документи от с. Бяла черква“ е зачислен сборник от църковни поучения, народни песни и рецепти от народната медицина от 1862 г.
Там са описани рецепти за лоша болест, развален стомах, за дерт от сърце и др. Вниманието привлича описаната рецепта против страх. Интересни са съставките от които се изготвя тази рецепта:
„За страх
1 д [кюкюрт], 10 д ракия спирт, 10 д [терек], 2 д [канкхдашь], 1 д шикалки, 1 д [трехче], д канела, 3 д [кармасъ], 2 д нишадър, 3 д жълта глеч, 2 д анасон па ги счукай хубаво па ги смеси да пие вечер сутрин по 3 д с вода ноще по тайно време“. (забележка: д - драм около 3,2 г).“
Няма данни дали помагат тези съставки да се успокои тревожната душа,. Когато традиционните практики на лечение не помагат, надеждата е движеща сила, която кара човек да се уповава в различни видими и невидими неща.
Струва ни се, че в момента светът ври и кипи, но дали винаги е било така. В миналото хората също не са живеели спокойно и безгрижно. Страхуваме се за настоящето, но какво ще ни донесе бъдещето не искаме да знаем. Историята безмълвно регистрира събитията и как ние се вписваме в тях.
Цветанка Куцарова
Гл. експерт Държавен архив – Велико Търново
