Общество

Етнологът д-р Илия Вълев: За предпазване от чума българите ограждали дома си с гръмотрън, обличали ризи, тъкани от девет вдовици

  12:44, 23 Mar 20
Етнологът д-р Илия Вълев: За предпазване от чума българите ограждали дома си с гръмотрън, обличали ризи, тъкани от девет вдовици

Д-р Илия Вълев е част от екипа на Регионалния исторически музей във Велико Търново и неговия Отдел „Етнография“. Казва, че още в началото е добре да се уточни, че за българската народна медицина може да се говори много.
Има изписани хиляди страници по тази тема и няма как реално да се обобщи всичко, защото има не малко разновидности в лечебните практики. Нека отбележим обаче, че в българската традиционна култура, т. е. тази отпреди индустриализацията или иначе казано до към началото на XX век, заболяването на човек е събитие с изключително много неизвестни и съответно опасности. За традиционното, доиндустриално българско общество болестите идват от свръхестествения, демоничен свят. Значителна част от тях са персонафицирани невидими свръхестествени същества или зли духове, които не само че могат да изкарат къде временно, къде перманентно заболелия човек от неговия нормален, всекидневен живот в социума, но и в зависимост от това колко са „силни” – дори могат да застрашат и самото съществуване на същия този сициум, обяснява етнологът.

-Какво прави българинът, за да се съхрани, д-р Вълев?
-С цел да се съхрани, българският народ възприема, създава и/или развива изключително много практики не само с лечебна, но и с профилактична насоченост. Даже нещо повече - българите изключително дълго време разчитат при заболяване именно на традиционната медицина, която в основата си не е научна, а мито-ритуална и се практикува не от лекари с научни медицински познания и не в болници със сложни медицински апаратури, каквито са ни познати днес, а от т. нар. знахари или народни лечители, т. е. от врачки, гледачки, баячки, правилци или по-известни като чакръкчии, церачи и др., от които в миналото има представители в почти всяко селище.
Тези народни лечители се ползват с голямо доверие и се радват на особена почит в селото, защото се вярва, че имат особени познания, дарени са със способности, непонятни и неразбираеми за обикновения човек. Вярва се, че те могат да контактуват с отвъдния свят.
По принцип традиционните лечители дължат уменията и знанията си на свои преки по-стари кръвни родственици – баба, дядо, майка или баща, които им предават способностите си обикновено преди смъртта си. Според народните вярвания обаче, човек може да получи дарба да лекува и след различни преживени инциденти – при изпадане и събуждане от кома, при попадане във вихрушка, след загуба на съзнание или чудодейно излекуване от тежка болест. Врачките и баячките в своята дейност използват както рационални, така и ирационални лечебни практики върху болния човек като например гадаене (гледане, врачуване) за причините на болестта; баене, т. е. изричане на специални словесни формули с магически характер; гасене на въглени; леене на куршум с олово, восък или яйце; даване за пиене на билкови отвари или правене на поливки с тях; мазане с мехлеми; изработване на амулети с апотропеен характер; опушване с различни предмети от растителен или животински произход и др. Уменията на чакръкчиите пък, които традиционно са мъже, обикновено рядко надхвърлят лекуването на рани и травми на опорно-двигателния апарат и меките тъкани – навяхвания, изкълчвания на стави, счупвания на кости. Тяхната дейност се осъществява посредством оглед и опипване на болното място, както и чрез неговото разтриване и евентуално наместване. Тук е добре да се каже, че при невъзможност даденият местен лечител да се справи с болестта, особено ако е по-тежка тя, се прибягва до викане на лечители „от вън”, т. е. от друго населено място, който лечител е известен с повече знания и да го наречем специализации.

-Как са си обяснявали идването на болестите предците ни?
-По традиция идването на болестите се обяснява по няколко начина. Те нападат здравия човек защото „така му е писано”, „така е орисан”; защото е нарушил определени забрани или не спазва редица предписания, свързани с дните на светците, почитани като покровители на болестите; защото е извършил тежък грях; защото му е направена магия, урочасан е или е под въздействие на тежка клетва; защото е стъпил, плюл или извършвал нечисти физиологични нужди на забранени според народната вяра места – хорища, гробища, развалини, капчук под стреха, бунище и др., тъй като там обитават зли сили. Често като начало на заболявания се изтъква и настинката – силното простудяване на тялото.

-Какви болести са били познати на българите в миналото?
-Трудно е да се каже колко и какви по вид болести са били познати в миналото на българите. Това обстоятелство се дължи на няколко фактора, едно от които е фактът, че в старо време народът ни обикновено обозначава като болест и самия симптом за нея – повръщане, световъртеж, кашляне, бодеж, температура, болки в корема и др. Сред етнографските архиви са записани названия на болести като „треска”, „лоша болест”, „огница”, „червенка”, „безсъница”, „руса” или още „смръдла”, „болесчица”, „устрел”, „морава”, „лисата”, „бабици”, „клинове” и много, много други.
Като най-страшни болести обаче народът ни обозначава чумата, холерата и шарката (сипаницата, брусницата и лещенката), от които историята реално помни не малко изключително големи епидемии с покосени стотици животи. Така например за търновското село Арбанаси историческите извори сочат развиването на сериозни чумни епидемии през 1717 г., 1729 г., 1770 г., 1774–1777 г., 1790 г. и 1837 г. Единично сведение пък допълва, че през 1848 г. в Арбанаси умират 40 души от холера.
Всъщност чумата се представя като стара, много грозна, гърбава бабичка в черни дрипи с дълги разрошени коси, с червени очи и дълги остри нокти. Способна да се превъплащава във всякакви животни, тя напада и мори цели селища. Чумата носи със себе си малко, увито във вълна дете, което народът ни нарича „чумниче”. За да я омилостивят, хората оставят пред дома си вълна, корито с топла вода и сапун, гребен и пешкир. За предпазване от чума при слух от нейната поява къщата се загражда с гръмотрън или с глогови тръни, децата се провират под лесков корен, пришива се скилидки чесън към забрадките на жените и към ризите на мъжете или пък се облича „чумева” риза, обредно изтъкана от девет вдовици. Къщите и дворовете се опушват с тлеещи огньове от боклуци. За предпазване от чума на много места в България, особено в нейната южна и североизточна част, е регистрирана практиката „заораване на селото”, т. е. обграждане на селото в заоран в земята като граница кръг, което обредно действие е извършено от двама братя близнаци с волове близнаци и с рало, направено от дърво близнак. Има и други регистрирани традиционни дейности за отблъскване на чумата също с главни действащи обредни лица двама братя близнаци – добиване на жив или нов огън, през който минават всички жители на селището наедно с техните животни; заключване на селото посредством обикаляне на селото от двамата братя с ключове в ръце, които при срещата им в края на обиколката съчленяват и зариват в земята, след което мажат портите на всички къщи с катран; мамене и извеждане на чумата от селото чрез даряване на храна, която се оставя на границата между две селища. Добре позната практика е и временното бягство в гората или въобще преместването на цялото здраво население от селището на друго място.

-Чумата или холерата са плашили повече българина?
-Другият страшен бич по хората е холерата. Тя се представя като по-малка сестра на чумата, но също толкова грозна и дрипава. Най-разпространени начини за лечение са пиенето на вино или ром с черен пипер, яденето на много чесън, кръвопускането и разтриването на цялото тяло със смес от счукан чесън и оцет. Практикува се и затопляне на краката с топла вода със сол и пепел, пиенето на чай от лайка, разтриване с ракия с накиснати в нея билки и др. Спомени също посочват временното бягство в гората на здравото население от селището.
Болест, която порязява почти всеки човек и трудно се лекува, е шарката. Тя е позната в три варианта – едра, средна и ситна, и обикновено покосява децата. Тази болест се представя като три сестри, моми, които обаче много обичат да се мият и решат, да ядат сладко, да спят във вълната или сламата. При шарка се спазват доста забрани – като не се готвят бобови храни, не се коли животно, не се пари вълна, не се говори на висок глас в къщата, не се преде и тъче. Приготвят се пресни питки, намазват ги с осветен в църквата мед и ги раздават в къщи и на съседите да си ходи „сладка и медена”. За облекчаване на болните се практикува и накъдяване с кълчища при месечина на двора, така че димът да влиза под ризата. Интересна обичайна практика е присаждането, т. е. ваксинация при едра шарка, което става с надраскване на кожата над лакътя на здравите деца с перо и пак с него се нанася гной като мая от пъпка на болното.  

-Това звучи като не особено висока здравна култура?
 -Да, тук е мястото да се признае, че здравната култура в страната дълго време е на много ниско равнище. Едва след 1950 г. тя постепенно започва да достига по-високи стойности. Това става посредством водената тогава в страната активна политика, която цели подобряване и разширяване на здравномедицинската система и безплатен достъп на българските граждани до нея. В тези години както градското, така и все още многобройното селско население се обезпечават с достатъчно медицински услуги, тъй като на много места в България се изграждат амбулатории и малки поликлиники. За да не бъда голословен, нека цитирам малка статистика – между 1950 г. и 1970 г. броят на лекарите в страната се увеличава от 5 164 на 15 819, броят на зъболекарите нараства от 1 550 на 3 111, а медицинските сестри от 2 304 стават 25 265 на брой. През същия статистически период се наблюдава и увеличаване броя на посещенията при лекар – ако през 1959 г. българинът е използвал средно 3,27 пъти медицински услуги, то през 1970 г. той прави това вече 5,04 пъти. По този начин здравно-медицинските институции започват все повече да присъстват във всекидневието на българите, а образът им, доскоро „чужд и страшен“, постепенно се променя в положителен аспект.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че в миналото е нямало хора и с по-добри за времето си медицински рационални познания, които успешно са лекували не малко болести, като някои от тях са оставили своя опит и познания в т. нар. лековници. Това са сборници с предписания за лечение, с рецепти за лекове при конкретни заболявания, включително дозировка и начин на приложение и често с диагностични и прогностични указания. В тях дори са поместени съвети как човек да се храни и живее правилно, как да поддържа хигиена на дома и тялото, за да е здрав, т. е. жизнено необходими неща, които и съвременният човек е добре да спазва като норма, особено що се касае за личната и обществена хигиена.

-Кой е най-старият познат на специалистите лековник?
-Най-старият познат ни у нас лековник е „Цяровете на свети Козма”, който е текст, написан в старобългарски псалтир отпреди X век на глаголица. Други известни ни днес стари лековници са „Ятрософия” от XIV век, Хилендарски медицински сборник също от XIV век, Рилският и Самоковският лековници и двата от XVIII век. Съставяни въз основа на по-стари медицински ръкописи, преписвани многократно и доразвивани, сред авторите на лековниците обикновено са грамотното монашество, а през Възраждането все повече и образованите жители на растящите по това време в България градове. Така например известни лечители от преди Освобождението, оставили своите лековници, са Аврам йерей от Карлово, йеромонах Дамаскин от Врачанско, Неофит Рилски, Мехмед Османлията и Филип Хараламбов от Търново, Матей Преображенски Миткалото, хеким Христо и Иванчо хеким от Кюстендилско, Костаки Сергиев и Пантю Тотев от Габрово и др.  
-А къде е било мястото на молитвата за лечението?
-Интересно е да се спомене още, че освен вярването, че „за всяка болка има билка”, в българските обичайни практики срещу болестите е в сила и молитвата и почитането на определени светци-покровители. Те се почитат къде по чисто църковнохристиянски начин с устройване на литургии, с петохлебие и с водосвет, къде само според народните разбирания, спазвайки определени забрани като избягване на домашна и/или стопанска работа през празничния ден и даването на курбан. Важно е да се каже, че при сериозни епидемии местните църковин власти устройват и големи литийни шествия с Христовия кръст и хоругви с изображения на светци войни и лечители. Чрез литията, в която участват не само църковният клир, но и всички миряни, се отправят прошения към Бог за скорошно избавление от надвисналата опасност, като самото шествие символизира готовността на нейните участници да следват Христовите стъпки.

-Кои са били светците, приемани за покровители срещу болести?
-Освен Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, които се приемат за най-висши повелители на всичко, което става сред хората, включително и евентуалното заболяване, за силни покровители срещу определени болести могат да се посочат свети Атанас, свети Антоний и свети Харалампий срещу чумата и други заразни болести, света Екатерина срещу шарката, светите братя лечители Дамян и Козма и свети Йоан Кръстител като покровители на знахарите, врачките и баячките, свети Панталеймон и света Варвара за различин опасни болести и др.

 


Ключови думи