След повече от 20 години изследвания и вече достатъчно опит с пациенти, професорът по бионика е завършил своя модел за подкрепа на страдащите от ДЦП
8-годишният Марти от Белвю, щата Вашингтон, получи нов шанс да се научи да ходи и да се бори с последствията от детския церебрален паралич в Лабораторията по атипично протезиране на проф. Евгени Дюкенджиев в Горна Оряховица. Малкият получи уникалната система на професора и предстои много работа вкъщи, но има всички шансове да подобри значително живота си.
Детският церебрален паралич не се лекува, нашата задача е да подпомогнем организма в адаптацията към болестта. Движението е лекарство, затова първата ни задача е да научим пациентите да ходят. От там да се развият и да станат самостоятелни – да могат сами да се грижат за основните си потребности. Иначе казано ние пишем музика на движението, укрепваме моториката и чрез домашна абилитация караме организма да преодолява ограниченията на болестта, коментира професорът по бионика.
Системата, която е разработена специално за Марти, представлява външен скелет с окачване. Той се монтира към ходеща пътечка, има външно задвижване, което подкрепя стъпките на детето и то постепенно се научава да ходи. За него е изработено и парашутно окачване или сбруя, по-просто казано, което ще му позволят да ползва този метод и когато израсте скелетона си. Заедно с това семейството получава и препоръките на професора за продължаване на домашната абилитация във водна среда.
Същата система получи преди време Боян от Горна Оряховица, който е най-симпатичното доказателство колко по-добър става животът на детето, когато усвои музиката на движението.
Животът на Марти започва драматично и цяло чудо е, че въобще е жив. Малкият е роден в 24-та гестационна седмица с тегло от 770 грама и 31 см. Родителите му са българи, заминала за САЩ през 2004 г. Тогава големият им син бил бебе на по-малко от година. Устроили се в малко градче близо до Сиатъл. Вече са американски граждани. Дошла и втората бременност на Елена. Марти трябвало да се роди през март 2012 г., но вместо това се наложило спешно да бъде изроден в края на ноември 2011 г. Под заплаха бил не само неговият живот, но и този на майката. Все пак двамата имали късмет и след 102 дни в болницата се прибрали вкъщи. Известно време мислели, че всичко е нормално, но около 2-годишната възраст на детето се установило с какво точно трябва да се борят – детски церебрален паралич. За късмет в сравнително лека форма, но достатъчно, за да бъде животът на детето труден от първите му стъпки.
Опитвали много възможности за рехабилитация в САЩ, ходили и в клиника в Полша. В една специализирана клиника в Минесота им предложили операция, но пък лекарите в Сиатъл ги предупредили, че тя е прекалено рискова и може да причини повече щети отколкото ползи.
И един ден миналата година приятелка на бабата на Марти, която живее със семейството на дъщеря си и помага в грижите за момчето, прочела в български вестник за проф. Дюкенджиев и случая на Боян. Елена, която е завършила приложна лингвистика с френски и италиански във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, се свързала със свой колега, чийто син също е с ДЦП. Той първи проучил метода на проф. Дюкенджиев. Неговото дете било в много тежко състояние, за да се възползва от системата, но мъжът насърчил Елена да пробва. След това тя се свързала и с Румяна Добрева – майката на Боян, която можела да покаже как добре се развива момчето с помощта на системата. И тогава Елена взела решение и се завърнала в България. За което голяма помощ оказала и българската общност в Америка, събирала средства за детето.
Изработването на системата за Марти започнало на 4 февруари, а последните проби и обучение за ползване бяха на 18 март. През това време Елена, майка й и детето живеят в Карнобат, откъдето са родом. Малкият дори тръгнал на българско училище. Междувременно обаче избухна кризата с Covid-19 и сега семейството е изправено пред ново изпитание – как да се прибере у дома. И какво всъщност ги чака там. Близо до тях, всъщност точно в града, където е роден Марти – Къркланд, е най-голямото огнище на вируса в САЩ. Първият случай беше установен точно ден, след като тръгнахме за България. После всичко е станало лавионообразно. Но въпреки всичко аз се радвам, че дойдох тук. Исках колкото се може по-бързо да започна да правя нещо, с което да му помогна, разказва Елена. Според ядрено-магнитния резонанс на Марти той няма увреждания на мозъка и това й дава надежда, че системата на проф. Дюкенджиев за лечение чрез движение ще помогне на детето й да има почти нормален живот.
Тръмп блокира Шенгенска Европа, но аз съм отворен за американците, шегува се проф. Дюкенджиев. Марти е юнак, той е живо и будно дете и има всички шансове да преодолее голяма част от ограниченията, наложени му от ДЦП, смята професорът.
Зад гърба си проф. Дюкенджиев има повече от 20 години изследователска работа. Професорът по бионика има забележителни постижения и прави неща, които в България никой не се е осмелявал да прави. И ги прави така, че да бъдат достъпни за обикновените хора, които не могат да си позволят скъпи западни ортези и протези. Той създаде протези за дете, родено без ръце и крака, за жена, загубила ръката с в катастрофа и това са само случаите, получили медийно внимание. Особено впечатляваща е работата му по системата за деца с детски церебрален паралич.
След толкова много труд той вече предлага завършен модел за борба с последствията от ДЦП. Движенията на човек всъщност имат 4 стадия на развитие, които повтарят етапите от развитието на живите същества – плавателни, докато е в утробата на майката, пълзене, ходене на четири крака и изправено ходене на два крака. Според проф. Дюкенджиев най-добри резултати се получават, когато страдащият от ДЦП мине през тези четири етапа. Затова неговият модел предвижда връщане на болния в имитация на майчината утроба – системата се монтира във водна среда – вана или басейн, с температурата на тялото – 36,7 градуса, и там се правят тренировките отново с помощта на система с окачване, задвижвана от външна сила. Има поне четири допълнителни ефекта от подобни упражнения. Като цяло моделът е лесно приложим, а това, което Елена получава днес от мен като оборудване и информация, би трябвало да й даде няколкогодишна перспектива за подобряване състоянието на Марти, пояснява проф. Дюкенджиев. От тук нататък всичко зависи най-вече от упоритостта на семейството и на малкия, смята ученият.
Проф. Евгени Дюкенджиев всъщност е вече добре познат на научната общност в САЩ. Той има две публикации за работата си по системата в помощ на деца с ДЦП в медицинския журнал на Американската асоциация на науката и технологията. Българският учен е член на Американската асоциация, както и на Руската академия на техническите науки. Заедно с него работи съпругата му Татяна, която също е учен бионик. Двамата са заедно от времето, когато горнооряховчанинът работи в Рижкия университет в столицата на Латвия и създава департаментът по бионика. В Атипичната лаборатория в родния му град Горна Оряховица помага и дъщеря им Аня, която пък учи рехабилитация във Велико Търново.
Благодаря на Господ, че ви има, казва бабата на Марти - Йовка, разделяйки се с екипа на лабораторията. Елена е по-прагматична. Тя пожелава работата на професора да намери подкрепа, за да помогне той на повече деца като нейния син. Надявам се, че българската държава ще разбере какво богатство е да има такъв учен и такава лаборатория и ще намери начин да инвестира в работата на професора. Или поне ще намери начин да подкрепи хората, които имат нужда от неговата помощ. Навсякъде по света специалните средства са безумно скъпи. Тук имате човек, който прави иновативни разработки и трябва да има как да се подкрепи неговата работа, казва Елена.
Елена ВЕЛКОВА
