Безпрецедентните мерки срещу разпространението на коронавируса, още преди обявяването на извънредното положение, станаха причина за отмяна на едва ли не всички публични прояви. Затвориха се училища и университети, напълно замря културния и спортния живот, дори Празникът на Велико Търново няма да се състои – за втори път в най-новата ни история. Дали така се вся още повече паника в иначе здравомислещия ни народ или предприетите действия бяха навременни и нужни, мненията бяха на двата полюса. За едни това са пълни глупости, защото починалите по света и у нас от обикновен грип, пневмонии, глад, катастрофи по пътищата и сърдечни болести в пъти надвишават заболелите и починалите от коронавирус. От друга страна, ограничителни мерки трябва да има, няма защо да дърпаме дявола за опашката. Въпросът е до колко бяха ефикасни, при положение, че на 8 март кръчмите бяха пълни, в магазините и автобусите се събираха повече хора от колкото на едно обществено обсъждане, а здравите продължиха да си ходят на работа. Все пак, няма как да затворим държавата, някой трябва да произвежда блага. По улиците се разхождаха обичайните за съответния ден хора, и то вече без маски, който си е решил да ходи в кафене или друго заведение не се спря, а учениците, които се зарадваха на неочакваната ваканция, почти не си седяха вкъщи. Пенсионерите, едната уязвима група, пак се струпаха около банките да си вземат пенсиите, на пазара е пълно с народ, и въобще, всеки, който има работа в институциите, си я вършеше по каналния ред. Тук на преден план излиза и личната отговорност – дали ще бъдем внимателни към себе си и околните или напук на системата ще демонстрираме нехайство. Всичко това обаче създаде чувството за половинчатост и подри доверието в предприетите мерки. Не са малко и гласовете, които се надигнаха, че истерията около новия грип отклонява общественото внимание от далеч по-наболели проблеми като скъпия живот и ниските доходи, увеличаващата се данъчна тежест, кризите и скандалите в управлението.
Извънредното положение е най-смисленото
нещо, което правителството предприе
Видя се, че само с призиви да спазваме дисциплина, няма да се опазим. Особено след появата само за един ден на нови 16 случая на заразени. Бодряшките изказвания на медицински специалисти и на всеки изказал се в този дух, бързо олекнаха. По-добре да се ограничим сега, отколкото да се натръшкаме и тогава нещата да излязат извън контрол. Да смирим егоизма си и да се покажем като отговорни граждани. Ще се стигне ли до парализа на Велико Търново и областта? Едва ли. Просто известно време ще живеем в друга реалност. Отмяната обаче на културни и обществени прояви, неизвестно за какъв срок, особено в историческата и духовна столица на България, ще има, според мен, далеч по-сериозни последици. За обществото. Просто, да не вземем да решим, че можем и без тях, и да си останем потопени в битовизма. А новините да се въртят все около коронавируса, защото друго не се случва. Всичко това май ни идва в повече. И когато тъкмо се успокоим, че всичко си е по старому, току виждаме позната касиерка в кварталната „Билла” с ръкавици или някой да пазарува като за последно. Така, щем не щем, пак се връщаме на актуалната тема. Последиците от коронавируса обаче вече се проявяват и далеч не се отнасят само до здравния ни статус.
Първият удар се стовари върху туризма,
на когото Велико Търново особено разчита
Вече са факт множеството отменени резервации в хотелите не само за Празника на града, но и до края на март, че и за април. Това показа наша репортерска проверка буквално дни след като бяха предприети извънредните мерки. Отказали се има и в най-популярните кръчми в града. За бранша, който наскоро излезе на национален протест, това е удар, който трудно ще понесе. Отмяната на празничните прояви около 22 март, на които се стичат хора от цялата страна, означава много пропуснати ползи за малкия и среден бизнес. Особено, когато Празника на Велико Търново се пада в почивен ден, както е тази година. Така стартът на туристическия сезон напълно е опорочен, а надеждите остават за лятото, когато нещата се поуспокоят и канализират.
В същото време, в големите фирми на сменен режим
се събират на едно десетки в производствените халета
В „Екстрапак”, в 7-8 цеха работят различен брой хора. Някъде са по 10, другаде стигат по 50. В предприятието спазват указанията и са предприети мерки срещу разпространението на модерния вирус още през януари, съобщи изпълнителният директор Милен Георгиев. Леко болните, от настинка например, може да работят, но само с маска. Това е задължително и за кихащите, и за кашлящите. Приемат се и болнични, издадени от личния лекар по телефона. Заболелите от сезонния грип не са повече от обичайното и това не е довело до забавяне на производството, уточни г-н Георгиев. Защитни маски при нужда са осигурени за всички работещи. Има и разпореждане работниците и служителите да говорят на два метра разстояние един от друг, макар че трудно се спазва. На всички възлови места в завода са закупени и поставени 20 апарата за дезинфекция на ръцете. Помещенията се дезинфекцират както и преди с хлорна вар, но сега е засилена концентрацията.
От „Болярка” не пожелаха да дадат подробна информация по колко човека работят в една смяна, вероятно, за да не разберем колко човека са останали в предприятието. Единственото, което казаха е, че се работи нормално. И докато във фирмите с пропускателен режим може все пак да се следи за заболелите и да не се допускат на работа, кой ще следи за тези в малките фирми, ателиетата за услуги и т.н. Та нали хората трябва да си изкарват хляба и срещата с клиенти е неизбежна…
Дали държавата наистина се е взела на сериозно и ще спре по-нататъшното разпространение на вируса или демонстрира мускули, тепърва ще разберем. Но то си зависи и от нас. Важното е да сме внимателни, без да се поддаваме на паниката.
Ана Райковска
