В утринните часове на 13.03.1913 г. български войник се изкачва на покрива на джамията „Султан Селим” в Одрин и издига българското знаме на 52-метровото минаре. Разветият трибагреник вдъхновява българските войници за последен щурм. Присъстващите на утринната молитва мохамедани ужасени се разпръскват. Последните турски защитници побягат панически. Българските войници победоносно влизат в непревземаемия според военните експерти Одрин! Кой е този герой? Михо Стоянов Георгиев от с. Гючбейлер (Добрич), Елховско, подофицер в 11-а рота на Трета дружина на 29-и Ямболски полк с командир полковник Кръстьо Златарев. Един удивителен пример за единство на българската нация в една от най-епичната ни победи - елховчанина Михо Стоянов и охридчанина, бъдещия генерал Кръстю Златарев! Михо Стоянов е герой не само от Балканската война, но участва храбро в сраженията в Междусъюзническата и Първата световна война. Награден е с четири ордена за храброст.
Точно преди 107 години, на 13 март 1913-а, по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си - превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към Цариград. Българската войска достига и обсажда Одрин още в началото на октомври 1912 г., съвсем скоро след началото на Балканската война. Обсадата продължава цели пет месеца.
Решителната атака на българските части започва на 11 март 1913 г. Започва артилерийски обстрел на Одринската крепост, който продължава повече от 10 часа. На следващия ден, 12 март, призори започва настъплението на пехотата. Вечерта последва общ щурм, предшестван от силен артилерийски огън. В 2 часа през нощта е превзет силно укрепеният форт Айджиолу, последван от укрепленията Айвазбаба и Кестенлик. След 8-часовата атака, сутринта на 13 март комендантът на Одринската крепост Шукри паша капитулира заедно с целия одрински гарнизон. Той предава сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов. Няколко дни по-късно в града влиза Н.В. Цар Фердинанд, а българската войска преминава триумфално по одринските улици.
Равносметката е над 11 хиляди убити турски войници и офицери и почти 52 хиляди пленени. Пленяваме и 413 оръдия, над 12 000 пушки и голямо количество друго военно имущество. Загубите от наша страна са 1316 убити, 451 безследно изчезнали и повече от 6000 ранени. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя и само две седмици след поражението си, тя е принудена да започне мирни преговори. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор, с който Балканската война приключва окончателно.
