Празникът на Велико Търново се свързва със славната победа на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.) през 1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици. Старата столица е първият български град в третата българска държава със свой празничен ден.
За първи път 22 март като празник на Велико Търново се чества през 1879 г. Търновското гражданство се събира в храма „Св. Четиридесет мъченици” на 9 март (ст.ст.), а на литургията присъства и княз Дондуков-Корсаков. До 1944 г. денят на Светите Четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон. След 9 септември 1944 г. традицията се прекъсва. Възстановена е от жителите на квартал „Асенов”, които през 1970 г. го празнуват отново в църквата на цар Иван Асен ІІ под наслов „Мой любим квартал”. От 1984 г. до днес първият пролетен ден е празник на славния ни град.
В миналото, след парадната част от празника старостоличани организирали и много увеселения. Особено посещавани в следобедната част на деня били няколкото градини с бюфети в града като Градската градина (на мястото на днешния театър), Военната градина (в района на старото Военно училище), градината на „Шейтана”, заведението „Порт Артур” на Света гора. Много обичано място била известната градина на богатия търновски търговец Хаджи Мишон, която се намирала на Марно поле. Бюфетът предлагал разнообразно търновско меню, а в празничния ден там били инсталирани най-хубавите люлки-кончета. Възрастните разпускали с халби студена бира, а децата се люлеели до забрава в красивата Хаджимишонова градина, която откривала сезона със „събора” на града. Празничната атмосфера се подсилвала от духов оркестър, а търновци демонстрирали освен красивото си европейско облекло и танцовите си умения.
В „Спомени и анекдоти за великотърновци” Сава Русев пише: „...общоградският празник беше неработен за всички търновци. В този ден около църквата „Св. Четиридесет мъченици" имаше сергии като на панаирите. Продаваха се бонбони, шекерени петлета, топки с ластик и други детски играчки. На място се пържеха мекици за войниците и ние, децата, закачахме покрай тях”.
А известният търновски сладкар бай Киро Цонков, син на не по-малко известния бай Христо Тенекето също си спомня, че на този ден пържели мекици на открито, дори се явявал на търг за това. Всеки войник получавал по пет мекици, учениците по три, а на гражданите се полагало по една.
Ана Райковска
