Сигурно по-големите сред нас с умиление си спомнят за подобните черно-бели снимки, направени в детската градина и грижливо пазени в семейния албум. Преди десетилетия на 8-ми март се отдаваше почит най-вече на майката – най-важната жена в живота на всеки и начало на всички начала. Романтиката оставаше на по-заден план, защото тя беше и труженичката, призвана редом до силния пол да строи светлото бъдеще. А и интимните вечери, на които любимият води нежната си половинка, че и да плати масрафа, са по-съвременно изобретение. По тази причина Международният ден на жената се превръщаше във всенароден празник, особено чакан и от мъжете. Не напразно празникът в градския фолклор се наричаше и Ден на колежката. Стъкнати с официалните костюми и отчитайки се с дежурните поздравления, комплименти за външния вид и стрък карамфил, осигурен по профсъюзна линия, мъжете си чакаха почерпката. Обикновено тя се случваше в обедната почивка, когато работната атмосфера отстъпваше място на веселието и невинните флиртове. Особено в женските колективи, където мъжете са кът, те бяха толкова ухажвани, че да се чуди човек за кого всъщност е празникът.
Задължителните осмомартенски банкети бяха още един повод жените да си покажат новите тоалети, ушити от оправна шивачка. Обикновено те се случваха преди самия празник, защото на деня домакинята трябваше да подготви вкъщи и празничната вечеря. Подаръците също не бяха от най-романтичните – миксер, тенджера или кафеварка, все дефицитни стоки за домакинството. Може и ваза или друг предмет, който после да събира прах на секцията. Скъпите парфюми или кожено палто от кореком можеха да си позволят малцина. Но и тогава, както и сега, цветята са задължителен атрибут на празника. Мил жест на внимание, което винаги разтуптява нежното женско сърце.
Каквито и метаморфози да е претърпял 8-ми март, той винаги ще си остане обичан и чакан. Честит празник, мили дами!
Ана Райковска
