Най-младият фолклорен клуб в Горна Оряховица се нанесе в новия си дом в ден, събрал три празника – църковният Сирни Заговезни, народностният Баба Марта и денят на самодееца. Всичко това тази година се събира на 1 март, когато Танцов фолклорен клуб „Елбетица” завъртя първото си хоро в новата си зала в сградата на „Тих труд”.
За Църквата днес е Сирни заговезни, когато искаме и даваме прошка, за да тръгнем на чисто към телесното и душевно изпитание на Великия пост. В същото време е ден, който народностната традиция е отредила за мартеницата – символ на здраве и обновяване на природата. Вашата мисия е да съхраните и развиете традицията, да запазите и представите най-хубавото, което е създал народът – музиката и танците. Желая успех в тази мисия, с Божията помощ и с вашето усърдие вие ще успеете. Нека името на „Елбетица” се чуе не само в Горна Оряховица, но и в чужбина, насърчи самодейците отец Зоран, който освети новата зала на клуба.
Днес е денят на самодееца и аз бих искал да заявим своето присъствие в културния живот на общината. Хората, които ме познават, знаят, че довършвам докрай нещата, които съм започнал. Тези, с които сме по-отдавна знаят, че вече имаме успехи. Моята амбиция е нашият клуб да е на високо ниво и знам, че заедно ще успеем, каза кратко и основателят и художествен ръководител на „Елбетица” Йордан Минчев.
Клубът още няма една година, създаден е през юли 2019 г., но вече разчита на над 50 редовно посещаващи занятията самодейци. Има две детски групи с около 20 хлапета, като най-малките са на 5-6 години и две групи за възрастни – начинаещи и напреднали с около 30-35 танцьори.
Бързото развитие на клуба се дължи на неговия основател Йордан Минчев, който години наред беше лицето на една от емблемите на фолклора в Горна Оряховица – ФА „Сидер войвода”.
Йордан започва с народните танци през 1982 г., когато е в първи клас. 11 години танцува в „Гусларче”, а после над 15 години е в „Сидер войвода”. Около година е бил в професионалния търновски ансамбъл „Искра”. Иначе е завършил икономика и доста години е работил в банковия сектор. Докато през 2014 г. решил, че ще превърне хобито в професия. От тогава се занимава само с танци. Обучава хлапета в детските градини, води няколко детски състава, като „Елените” в Елена е вече на 3 години и е завоювал своите първи успехи. Основател е на Хоротропанка „Мераклии” – фолклорната дискотека има вече 7-8 години история и е най-предпочитаната, въпреки голямата конкуренция. Това, което я различава от всички останали, е, че не просто събира мераклии да играят хора, но развива и просветителска дейност – показват се стъпки, разучават се народни обичаи и традиции.
Клубовете за народни танци не са мода, която ще отшуми за няколко години. Това е потребност за много хора. Проблемът е, че както и в много други сфери, и тук е наводнено от случайни хора. Често хора, които са ходили да танцуват два-три пъти, се наема да сформират група и почват да учат другите. А всъщност, както всяко друго преподаване, и това си има тънкости. Като се започне от това как да загрееш танцьорите си преди занятие, как да им покажеш стъпките, да ги научиш да разбират това, което правят и т.нат. Дори с почти 40 години практика Йордан смята, че още има какво да учи и затова записал „Хореография” в Пловдивската академия. Вече е трети курс и е категоричен, че е постъпил правилно и се чувства много по-стабилен като преподавател с уроците, научени в Академията.
Винаги има нещо ново за научаване. Хората са хиляди. Масово се разучават от клипове в Интернет, но аз ги уча от оригиналните записи в книгите. Опитвам се да науча моите самодейци и на музикална култура – да разпознават едно хоро дори когато го чуят с непозната музика. Като цяло целта ми е да бъдем клуб на високо ниво, да сме максимално близо да автентичните български танци, да се отличаваме с качество и да имаме свой облик, казва Йордан Минчев.
Групата за напреднали, с която работи, вече има 50-60 хора в репертоара си. Сега усилено работят върху негов вариант на Чичовото хоро, с което да се представят на Болярското надиграване. Първият танц, който завъртяха самодейците на „Елбетица” в новата си зала беше хоро от Момчиловградско. Иначе любимите танци на Минчев са бързите северняшки, шопски и капански хора.
Амбицията му да дава знания не само за танците, но и за обичаите и традициите си личи и по името на клуба. За тези, които не са навътре с фолклора – елбетица е характерната българска шевица с кръстосан бод. С щампа на такава стилизирана шевица са украсени екипите на самодейците. За някои тя е като писмо със закодиран космически код, за други си е просто красиво везмо, за трети е символ на българската традиция. За Йордан Минчев е обобщение на цялостното усещане за българското, което иска да предаде на своите възпитаници.
Елена ВЕЛКОВА
