Когато днес мрънкаме, че много от нещата в обществения ни живот не стават бързо или добре, никога не трябва да забравяме, че освен средства, трябва и хора да ги свършат. Личности, които в съвремието ни наричаме визионери. Като Мария Манева, която от 1967 г. до 1977 г. е била секретар на Изпълнителния комитет на ОНС с ресор „Култура и образование”, а след това, до пенсионирането си през 1986 г. – председател на Окръжния съвет за култура във Велико Търново. И която е основен двигател на всичко знаково в старата столица, с което се гордеем и хвалим пред страната и света. Огромната й обществена дейност е отразена още в седемтомната „Енциклопедия на България”, издадена от БАН в периода 1978 – 1996 г. В престижното издание е отбелязана като инициатор и организатор през 1954 г. на първия в страната Окръжен пионерски събор, провел се в Балван, а пет години по-късно - във Велико Търново на Царевец. За най-младите това не говори нищо, антикомунистите ще отсекат – „била е номенклатура”. Но това е само началото на една зашеметяваща кариера с мисъл за Велико Търново, мащабите на която днес трудно може да се обхване. Нека само да изброим. Под нейно ръководство и контрол по изпълнението се осъществяват грандиозните проекти Паметникът на Асеневци (отблизо в ателието на Крум Дамянов е следила работата му), аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина” (по нейно предложение се включват творци от София, включително режисьорът Въло Радев). Благодарение на нея е националният театрален преглед „Поглед към вековете”, но показващ и културни събития, свързани със 7-те жанра в изкуството. Първият е през 1975 г. Идеята е стара, на Константин Кисимов, но я реализира Мария Манева, патрон е Людмила Живкова. Тя довежда в Търново ансамбъл „Пирин”, което си е цял подвиг, защото в онези години той почти не се е прибирал в страната заради гастроли по целия свят. Както и ансамбъл „Тракия”, създаден само преди година.
„Сцена вековете” (1985 г.) - лично тя убедила Пламен Карталов да направи постановките си под открито небе на Царевец. За нея именитият режисьор споделил през 1992 г. пред сина й: „Майка ти беше министър на културата. Защото Велико Търново беше столица на културата”.
Продължаваме с преустройството на Художествената галерия на Боруна. Освен това, Мария Манева е издействала откупката на 8 картини на Васил Стоилов и затова можем да се любуваме във Велико Търново на този класик на българското изобразително изкуство. И то във време, когато безпартийният Васил Стоилов не бил от най-обичаните от властта. Но за нея от значение била силата на твореца. В периода 1981 – 1985 г. в рамките на „Поглед към вековете” се организирали грандиозни изложби на художници от цялата страна, пак под нейно ръководство. Христо Панев, който в началото на 80-те години бил главен художник в Съвета за култура и отговарял за художниците и организирането на изложби, си спомня, че Мария Манева го командировала в София на юбилейната изложба (80 години) на Васил Стоилов, за да го ангажира. А и нито една изложба във Велико Търново не минавала без откупка за Окръжния съвет.
Новото крило на ИЗ „Рафаел Михайлов”, Музеят на Емилиян Станев (цяла папка в дома й свидетелства за цялото търчане по организирането му), реставрирането на църквите „Св. Димитър” и „Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново и арбанашките „Рождество Христово” и „Св. Архангели Михаил и Гавраил”, стенописването на Патриаршеската църква на Царевец, реставрирането и укрепването на Конака, строен от Колю Фичето. Тя е начело на Организационния комитет, провел през 1975 г. първото издание на международния турнир по художествена гимнастика „Огърлицата на Десислава”. На Мария Манева се пада честта да връчи и наградата на победителката - голямата Красимира Филипова. Била е пряко заета и с организацията на „Мелодия на годината”, помогнали й връзките с Иван Славков. Отделно е дългосрочната програма за естетическото възпитание и довеждане на „голямата” култура и нейните дейци до малките населени места в окръга, за което Мария Манева е удостоена през 1981 г. със званието „Заслужил деятел на културата”. Навсякъде – и сред хората, и в институциите, тя била посрещана с голям респект и уважение. Да споменем, че ходила и до Краков да наблюдава как върви тъкането на изключителната завеса на великотърновския Театър, по проект на Григор Спиридонов.
Разбира се, през 70-те и 80-те години на XX век, когато БКП беше държавата, нищо голямо във Велико Търново не е можело да стане без благословията на Пенчо Кубадински и силните на деня. За да прокара идеите си, не са без значение и приятелските й отношения с Димитър Стоянов (първи секретар на ОК на БКП), с когото се знаят от ученическите години, после и от работата в Комсомола. Голяма е била подкрепата и на Людмила Живкова, а в творческите съюзи я „носели на ръце”.
Но е факт, че Мария Манева е имала забележителен организаторски талант, буквално е била навсякъде, включително е наблюдава и строежите на детските градини и е поддържала близки контакти с всички големи български творци, оставили ярка диря в литературата и изкуството. Домът й е пълен с книги с автографи на легендарни българи.
Признавам, че се пише трудно за човек, когото не познаваш и няма как лично да разпиташ. За съжаление, много от хората, с които пряко е работила, вече не са сред живите. Но тези, които са останали, са единодушни. Мария Манева е била лъчезарна личност, никога не повишавала тон на подчинените си, тактична и много елегантна. Без скъпи костюми, но винаги облечена със стил, в тон със събитието. И никога екстравагантна. Била голям работохолик и никой не искал да й става шофьор, защото постоянно била в движение. А в София ходела поне два пъти в седмицата. „Не му е било лесно на баща ми. Но и двамата бяха широко скроени хора”, казва синът й Тихомир Манев.
За нея освен делата й, говорят документите, които тя предала с чувство за историчност още приживе в Държавния архив. И спомените на сина й, на Иван Александров, Венка Кутева, Кънчо Атанасов, Христо Панев… От дистанцията на годините образът й вероятно е идеализиран, но Тихомир Манев твърди, че е бил свидетел на огромната обич от страна на хората без значение на ранг и служебно положение. „Беше майка не само за мен. Ако щете, беше майка на блока, в който живееше. То не върви аз да я хваля, но кой каквито проблеми имаше, може да е било през нощта, хората идваха вкъщи. Никого не е върнала. Не съм чул да се държи грубо с който и да е”, споделя той.
Мария Манева, по баща Величкова, е родена на 13 август 1929 г. в с. Вълчевци, Еленско. Гимназиалното си образование завършва в Елена, а висшето си образование – първа специалност „Педагогика” и втора – „История” в Софийския университет. Омъжва се през 1955 г. за Илия Манев – икономист по образование, който после се отдава на журналистиката. Година по-късно се ражда синът им Тихомир. В дома им на ул. „Димитър Иванов” 14 във Велико Търново кой ли не е бил многократно на гости: Емилиян Станев, историкът Николай Тодоров, Леда Милева, Любомир Левчев, Серафим Северняк, Радко Радков, Иван Славков, Светлин Русев, Пламен Карталов…Отделна група са търновските творци, а личните й запознанства с най-големите актьори на българското кино и театър, режисьори, художници, архитекти, певци и композитори са без съмнение. С бившия генерален директор на Българската национална телевизия били големи приятели. Нямало случай Иван Славков да дойде във Велико Търново и да не зачекнат темата с Мария Манева в града да има РТЦ. Една от малкото неосъществени нейни идеи, за което на жената било мъка до края на живота й.
Мария Манева много глезела творците
Помагала с каквото може, уреждала им жилища, създавала им творчески комфорт. „Направо ги глезеше, фаворизираше ги, макар те често да капризничеха. Намираше пари за издаването на книги. Даже искаше да се построи Дом на книгата във Велико Търново, но идеята пропадна”, спомня си Иван Александров", който от 1 ноември 1979 г. до 1985 г. бил включен в екипа й, на длъжност организатор. „В ръководството на Окръжния съвет за култура в тези емблематични години, свързани с важни за държавата чествания, тогава бяха проф. Александър Терзиев, ст. н. с. Атанас Попов, Стефан Самсиев, Димо Димов – секретар на Община Горна Оряховица, Върбан Рангелов, Дияна Султова, Христо Нурков. А на територията на окръга в областта на културата работехме 711 човека, на щат. Зад всяко знаково събитие участваше активно като инициатива, организатор и ръководител на целия този процес Мария Манева. Тя създаваше прекрасни условия работите да се доведат до успешен край, но без помпозност, без да се натрапва и да излиза на преден план. Правилно разпределяше задачите, а всички ние се отнасяхме към нея с респект. Заявявам то съвсем отговорно – в днешно време няма такива личности в културния живот. Чудил съм се на нейната енергия от „висотата” на моите 25 години. Бях свидетел на първите разговори между Мария Манева и Величко Минеков как ще изглежда паметникът на Емилиян Станев. Имаше удивителен маниер да контактува с творците и не й беше трудно да ги убеди да гостуват във Велико Търново. В ОНС имаше голям авторитет и за „Сцена на вековете”, което си е нейна идея, никой не й отказваше да помогне – било с транспорт, било Царевец да се оборудва с пейки за зрителите и т.н. Имаше много идеи, но и умееше да ги прокарва. Спомням си за две задачи, с които не се справих – да се срещна с Иван Славков за телевизионния център и да уредя визи за Атон на наши големи художници, които да видят църквите. Резултатът за мен беше безславен, но тя не отрони дума за упрек. Осъзнаваше вида и отговорността на заръките си и това я правеше уникална като ръководител”, разказва за нея зам.-директорът на РБ „П. Р. Славейков”.
Много добри спомени за Мария Манева пази и деканът на Педагогическия факултет Венка Кутева, която работила с нея в периода 1981 – 84 г. Била в отдел „Просвета”, който бил точно срещу отдел „Култура” в ОНС. „Много често сме обядвали и вечеряли заедно. Бяхме лични познати. Изключително интелигентен и открит човек, и дама в пълния смисъл на думата. Много спокойна и стояща над нещата. Беше толерантна, не беше дребнава. Доста неща съм научила от нея”, казва Кутева.
Емблематично е приятелството на Мария Манева
и съпруга й с Емилиян и Надежда Станеви
Всъщност, който я е познавал, а това било целият град, започва разговора за деятелката на културата именно с него. Дори през 1990 г. Мария и Илия Маневи издават книга със спомени за безбройните им срещи и разговори с приятеля си Емилиян Станев „Аз съм тук”. Показателно за тяхната близост е, че в последните си дни, предусещайки края си, големият писател споделя пред съпругата си, публикувано в сборник: „Измених решението си. Не искам да ме погребете в Разпоповци, а в Търново, там, където съм се родил, в сърцето на България. Мислех, че в Разпоповци ще лежа на чиста земя. Защото не искам да лежа тук, в шопската кал между подлеците, но сега мисля, че там ще има много цигани и турци от Завода. Затова не искам. Ще се обадиш на Маневи, Мария ще се погрижи за едно хубаво място”. „Емилиян Станев беше много магнетичен човек. С него имам над 20 срещи. Разговорите, общуването с такива хора дава еталон за патриотизъм, за начин и смисъл на живота”, са думите на Тихомир Манев.
Мария Манева я пенсионират на 55-годишна възраст през 1986 г. Както казва синът й – „в разцвета на силите си”. След като била начело на цялата програма по честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, искала да довърши още неща и да поработи, но не й разрешили. В крайна сметка, законът важи за всички.
Една от легендарните личности на старата столица - Мария Манева, умира на 15 ноември 2008 г., на 79 години, от сърдечна недостатъчност. Но стореното от нея остава. Тя е включена и в книгата за стоте най-вдъхновяващи жени в света, издадена от „Зонта клуб” през 2019 г. Редом до името й са още само три великотърновки – Евгения Кисимова, Елена Стефанова и Багрелия Борисова.
Ана Райковска
