Събота, 13 Мар 2021
            
Светски

Лина Ковачева отказвала и на Народния театър, и на Музикалния, за да остане във Велико Търново

  15.02.2020 15:00
Лина Ковачева отказвала и на Народния театър, и на Музикалния, за да остане във Велико Търново

„Лина Ковачева я познавам добре, сега е друга и ще говоря за нея от дистанцията на времето”, така започва разговорът ми с примата на великотърновската оперета. 57 години тя грее на търновската сцена, играе над 10 000 представления в дългия си 61-годишен творчески път. Надарена с талант на драматична актриса, с великолепен глас, Лина Ковачева много пъти е искана за Народния театър, други софийски театри, пет пъти от Пловдивската опера и откъде ли не. Но тя винаги е отказвала по няколко причини: „Не знам колко пъти през кариерата си съм казвала „не” на софиянци. Не желаеха, а настояваха неистово да ида в София. Във време, когато артистите какво ли не правеха, за да се доберат до столицата. Изтъкнах им 5 причини да остана в Търново: страхотен колектив, репертоар, директор, общественост, която толкова обичаше театъра, и особено оперетата, че тя беше винаги зад гърба ми. А на артиста какво му трябва – роля, добър режисьор, добър състав и да го обича публиката. И освен това съм влюбена в Търновград. След като имам всичко това, за жълтите павета ли да дойда в София… Останах и не съжалявам”, изповядва любимката на няколко поколения.

Родена е през 1935 г. на 6 август, но е записана на 7-ми, в с. Гела, махала Заювите. Мечтаела да стане актриса още от първо отделение. Баща й ги изоставя, майка й Милка се грижи за нея и сестра й Мария, но с много лишения. След началното училище в Широка лъка заминава да учи в гимназия в Смолян. Веднага я включват в хора и театъра към читалище „Христо Ботев”. „Моите учители бяха моето семейство. Знаеха, че нямам баща, че майка ми едва смогва. А аз – навсякъде цъфтя, навсякъде първа. Това беше в мене да се измъкна. Мене даскалите са ме възпитали и имах задължения към тях да успея”, връща се в началото Лина. Спортувала много и била много луда. Карала ски, участвала в състезания. Като ученичка изкарва тригодишна атлетическа школа. Завършила с пълно отличие, но нямала пари, за да следва. Тогава написала писмо до Вълко Червенков. Сигурно отчаянието ме е накарало, вмъква тя. След седмица се получило писмо, в което пишело, че трябва да й се намери работа, и то такава, че да има време да играе в театър и да пее. Става деловодителка в Окръжния съвет. Тогава откриват Родопския театър, тя се явява на конкурс и я назначават. Дебютът й на професионална сцена е в постановката „Сватба в Малиновка” на Александров, през 1955 г., в ролята на Яренка. Отвсякъде се сипели суперлативи, а предложенията заваляли. Дори Александър Райчев, който я гледал още в хора, предложил да я подготви за Консерваторията. В Родопския театър изиграла всички заглавия, а директорът не спирал да я хвали.

Успяла да се омъжи за три дена за Недялко Ковачев

Той бил режисьор, изпратили го от ВИТИЗ в Смолянския театър, още недипломиран. Било голяма любов. Избягала с него една вечер, защото кола с хора от Пловдив дошли да я крадат, за пореден път. През 50-те години в Родопите още битувал този обичай. „Крали са ме няколко пъти за жена, но все успявах да се измъкна. И то военни, с пистолети са заставали срещу мене”, спомня си Лина, която с театъра е имала много изяви в граничните поделения. И тогава, а и в Търновския театър отношенията актриса – режисьор между двамата съпрузи били сложни. „Докато някои режисьори лансират жените си актриси, аз съм била толкова мачкана, гонена… Вече тука, в Търново, колегите казваха „дайте да се стегнем, че Ковачев е подгонил Лина като империалист”.  Можех много повече да дам, ако той работеше с мен добре като актриса”, с тъга споделя примата. Официално се развели чак през 1977 г., но си останали приятели. Свързвали ги театърът, духовните неща. За него Лина казва, че бил интелигентен човек, с култура, но нямал светско възпитание.

В Родопския театър Недялко Ковачев успява да се скара с директора и искали да го махат. В ресторанта на софийския хотел „България” имало борса за артисти. Било 1957 г. Лина била бременна със сина им Роман. А и кандидатствала във ВИТИЗ, без Ковачев да знае. „Аз късно записах, той не ми даваше. И много съм гладувала, за да завърша ВИТИЗ. А там всичките ми преподаватели искаха да ме оставят за аспирантура. Бях в класа на Кръстьо Мирски. Дипломирах се през 1970 г., предсрочно, защото взех две години за една”, разказва певицата. Поканили ги в Кюстендилския театър, където са до 1959 г. Две самостоятелни решения, без Ковачев, взела Лина през живота си: първото - да дойде във Велико Търново и второто – да запише ВИТИЗ.

През 1959 г. талантът й избуява на Великотърновска сцена

Тогава Николай Шиваров решава към Драматичния театър във Велико Търново да има и Музикален. Избира и творбата, с която ще се открие – оперетата „Целувката на Чанита” от Юрий Милютин. Събира Драматичния състав и им казва: „Търсете ми Чанита! Да прилича на испанка, да танцува, да пее като истинска певица и да е хубава”. По това време в Търново имало самодеен оперетен театър към читалище „Надежда”, който бил на професионално ниво. Примата била Надка Калмукова, а в състава били Спас Венков, Венета Петкова...

Лина дошла на 5 май 1959 г., на 6-ти бил конкурсът и веднага й предложили. Премиерата била на 7 октомври, режисьор-постановчик бил Недялко Ковачев, а балетмайстор – Димитър Иванов. От София идва цял автобус с критици, включително Юлиан Вучков. Представлението предизвикало фурор, а Лина я спирали на всяка крачка. „За всички в Търново станах Чанита, даже имаше сигнал. Като вървях по улиците, хората ме подминаваха като си тананикаха от арията”, спомня си Лина Ковачева.

И се заредили представления, оперета след оперета, роля след роля. „Нямам любима роля. Имам роли, които ги помня, значи съм влезнала в тях истински. Имам и роли, които  съм зачеркнала завинаги. Много са малко, но ги има. Обикаляхме цяла Северна България, играхме и в София. Състезавахме се с Музикалния театър. На премиерите ни идваше цялото му ръководство. В този първи период на музикално-драматичния театър, когато се помещаваше в читалище „Надежда”, играехме по 360 представления на година. Треперех преди всяко излизане на сцената, така ме знаеха. Даже Ковачев казваше на колегите: „Само я бутнете да излезе, после не я мислете!”. Треперех дали публиката ще ме хареса, имали са Надка Калмукова. Ами следващите роли… нали трябва да бъда по-добра. Това е една и съща публика”.

Първият й партньор е Спас Венков, с когото играе в много постановки. Незабравими за нея са срещите й с Константин Кисимов, с Лиляна Кисьова… Един месец играли заедно с обичаната певица от Музикалния театър. Кисьова била поканена в „Целувката на Чанита”, през 1960 г. Главната роля, естествено, играела Лина, а Лиляна Кисьова – Анита. „Тя беше влюбена в мене. Вижда ме, че треперя, а тя: „Какво се страхуваш, бе. Аз да имам твоя глас, цяла Европа ще обиколя”. Това беше приятелство и критерий. Да знаеш какво можеш. Тя затова играеше субретките. Приятелството ни наистина беше голямо. Едно лято ме взе и ме заведе при всички светила да ми чуят гласа”.

Партнира си и с Минко Босев – един от най-големите български оперетни артисти за всички времена, в „Севастополски валс”. „Службогонци” е първата пиеса, в която играла с Видин Даскалов, с големия бай Пано Панов, през 1972 г. След представление отишли на вечеря, а той я попитал къде е завършила пеене. „Не съм завършила Консерваторията, а ВИТИЗ”, отговорила Лина. „Стига ме лъга, нали те чувам. Ти си някакво чудо!”, възкликнал оперетният ас.

Именно Лина Ковачева възстановява след смъртта му постановката на „Царицата на чардаша”, която Видин Даскалов поставя в МДТ „Константин Кисимов” през 1993 г.

Когато през 1963 г. съкращават търновската оперета, Лина Ковачева си спомня, че това било трагедия за целия град. Хората се събирали на митинги, правили подписки. Дотогава всички представления били в читалище „Надежда”. Предложенията към Лина Ковачева и от Народния театър, и от Музикалния продължавали. Защо останала в Търново? „Колкото повече ме искаха и харесваха, толкова повече комплексите в мен нарастваха. Много обичах търновската публика, но и тя ме обичаше. Тя ме вдъхновяваше. Аз работех като луда върху ролите си. Днес са ми станали на крака. Ама си казвам – ами утре? Какво трябва да направя, за да е по-добре?... И това е било цял живот – надпревара със себе си. Нямах личен живот, аз не познавах добре града, защото нямах време да обикалям”. И нейните колеги признавали вътрешната енергия, с която се изявявала на сцената и предавала на публиката.

Лина Ковачева е много ценена и от двамата големи български композитори – Александър Райчев и Парашкев Хаджиев. Още през 1972 г. авторът на „Службогонци” казва за нея: „Тя е най-голямата българска оперетна артистка. Мими Балканска беше прекрасна, но тя е живяла в друго време”. Срещнал я в коридора, бил я гледал на сцената, свалил си шапката и й се поклонил до земята, с думите „Моето момиче, ти не си за тука”.

„Аз съм това, което съм, защото съм минала покрай големи артисти и големи личности”, заключава Лина Ковачева. Благодарна е, когато хората я срещали по улиците и я поздравявали, изказвали възхищението си. Но тя не се радвала, защото смята, че почитателите й обичали оная Лина Ковачева – на сцената. И сама определя себе си като голям чешит.

Срещите с Тодор Живков

Те са много. Дойде ли Тодор Живков във Велико Търново, дали инкогнито или официално, Лина Ковачева винаги била канена и все срещу него я настанявали на вечеря. Не помни какво е яла и пила, защото все била натоварена с поръчения да иска нещо за театъра или лично за отделни хора. Докато си говорят, тя мислела кога да прекъсне разговора, за да пробута деликатно едно по едно желанията. А пък трябвало и да пее. Накрая Тодор Живков все я питал няма ли нужда от нещо. „Не”, отговаряла Лина, въпреки, че живеела бедно. Но пък фасонът й бил голям и никога не позволявала по облеклото и поведението й хората да си помислят, че е в затруднение. Не помни някога да си е купувала скъпа дреха от магазините. Не се срамува от срещите си с Тодор Живков, защото просто той е бил част от живота на няколко поколения.

Последната й роля на великотърновска сцена е в „Българи от старо време”. Играе до май 2017 г., когато злощастно падане слага край на дългогодишната й славна кариера.  Легендата на Велико Търново вече е настанена с протекция на кмета Даниел Панов в Дома за възрастни хора „Венета Ботева”. Възстановяването й вървяло добре, докато несполучлива втора операция я приковава на легло.

Въпреки страданието, днес Лина Ковачева не е сломена. С удоволствие говори за златните времена на великотърновската оперета и се радва на всеки, който се е сетил да я посети в Дома.

Ана РАЙКОВСКА


Ключови думи
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати