„Вятърът съм” е новата книга с любовна поезия на Борислав Костов и провокативните илюстрации на Виолета Белчева. Това е третата им съвместна работа, а срещата с читателите, пред които ще представят творческите си откровения, е на 13 февруари в Изложбени зали „Рафаел Михайлов” от 17,30 часа. Преди Празника на влюбените двамата автори искат да заредят почитатели и приятели с настроение и да отправят личните си послания за повече любов в трудните ни делници. А след премиерата във Велико Търново следва турне из страната.
41 стихотворения са в стихосбирката, повечето нови. Поезия за любов, която трябва да е актуална поне до април – май. Това са месеците, които дори котараците почитат, шегува се Борислав Костов. „Нека читателите си прочетат стихотворенията, дано им харесат, няма как да не ги харесат. Любовта е набор от емоции, които са сходни за всички хора. Предполагам, че и затворниците в затвора си мислят за любов. Искам като автор да подчертая, че в никакъв случай не узурпирам любовта. Всички хора я имат в чувствителните си души и сърца”, споделя поетът.
А музата? Според Борислав Костов един истински поет пише комплексно за света, за всичките жени. Е, явно в някои от стихотворенията е мислел за конкретен обект. Във всичките му стихосбирки съществува жената, луната, звездите и кучетата, дори и котараците в най-новата. Но никоя от любовите му, които са породили в него душевен трепет, не може да каже за себе си, че е цялата тя в дадено стихотворение.
Радва се, че продължава в същата класическа форма на поезията – четиристишия и двустишия, но с рими. Защото за Борислав Костов поезията е това, което е римувано, тъй като римата е музиката в стиха. „Днес има много поети и поетеси. Но бих ги посъветвал да се опитат поне тези красиви мисли, които имат, да ги римуват. Когато музиката в поезията липсва, остава едно усещане за малка празнота”, отправя закачливо послание към колегите си по перо той.
Със стихосбирката „Вятърът съм” Борислав Костов и Виолета Белчева се „качват” един етаж по-високо в къщата, която градят от няколко години. Поетът е много удовлетворен от илюстраторката си, защото добре хваща идеите на текстовете му. И пак се шегува: „Докато светът се чуди над дилемата кое е първичното – кокошката или яйцето, спор няма. Аз съм първичният с текстовете, а към мен се присъединява със своето великолепно майсторство Виолета Белчева.”
Написал много стихове на любовна тематика, Борислав Костов не се смята за бохем в живота, защото за това са нужни доста средства. По-скоро е свободен човек в мислите си. Доброжелателен, сърдечен, романтичен и добре настроен към живота и към жените специално. Подчинява се на техния чар, за да може да твори, но иска от тях повече да уважават мъжете.
И друго признание пред нас прави авторът: „Вероятно поетът в мен се чувства като че ли е дал всичко. Не изчерпан, по-скоро тъжен, че вече няма нужда от поезия. Твърде е възможно да настъпи един дълъг период на засушаване като язовир „Студена” в моята душа. Имам едно хубаво стихотворение за старостта. Може би много ще си кажат „Старче, ха спирай вече!”. Не знам дали ще спра съвсем, но публичните изяви може би ще попресъхнат”.
Борислав Костов е поет, римуван и на немски език. С много хубави стихотворения – лирика и сатира, признати и от германците. Едно от превежданите на езика на Гьоте е първото стихотворение в новата стихосбирка – „След мен”. Предлагаме ви в аванс малко поетична наслада:
Ще се влюбя до болка.
Ах, как ще се влюбя
хей така, мимолетно, дори безадресно!
А когато дървото листата загуби,
след мен ще остане стих като песен...
Чувства се малко огорчен от това, че германците му се възхищават, а българите - отминават. Но философски разсъждава, че никой не е светец в собственото си село. Счита, че е обект на незаслужена завист от колегите си във Велико Търново, която се изразява най-вече с игнориране. „Какво да се прави… Всеки си върви по неговата писта. Има хора, които ме признават, но ми тежи завистта”, проронва поетът. И в неговия си шеговит стил продължава: „В моята слава още никой няма да се отърка, защото аз слава нямам, няма и да имам. Просто ще продължа да си бъда един обикновен човек – полубохем на улицата, а в сърцето си изцяло бохем, посветен на музата на любовта, която за съжаление я практикувам по-рядко, много по-често – в поезията”.
Щастлива и развълнувана от предстоящата премиера на стихосбирката „Вятърът съм” е авторът на илюстрациите Виолета Белчева. Един жанр, който винаги я е привличал. Когато се престрашила да илюстрира първата им съвместна книга с Борислав – „Пепел от пеперуди”, започнала наивно, мислейки, че е лека работа. Нищо подобно! „За да правиш илюстрация се иска много богата душевност и въображение, и вътрешен огън. Искрено се надявам, че се справям добре. Във „Вятърът съм” участвам с 8 илюстрации плюс кориците. За мен няма добра или лоша илюстрация, а такава, която кара читателят да се замисли и да провокира неговото въображение. Симбиозата, която постигнахме двамата, е много добра, защото сме искрени като творци. Това е важно за нас, защото фалшът или изкривяването веднага лъсват. Създадохме един собствен свят, със стил, който запазваме. И аз смятам, че в тази стихосбирка минахме на по-високо ниво. Тука има малко повече абстракция, но в замяна на това всичко е единно – текстът и илюстрацията вървят в комплект. Понякога илюстрацията наистина има вид на завършена картина. Затова съм много удовлетворена от това, което създадохме”, споделя Виолета Белчева.
Основният обединяващ образ е вятърът – виждаме го не само на корицата, но и в поне още две илюстрации. Вятърът, който не само продухва лошите мисли и подрежда в хаос останалите, но и като символ на волността и свободата.
Авторите ще ви оставят в размисъл за любовта и битието човешко, но и с творенията си призовават да не се отказваме от най-хубавото чувство. А пък и – иде пролет! Време за обич и волност.
Ана Райковска
