Иван и Анка Стойчеви са женени от половин век. Сватбата им била в Сухиндол през февруари 1969-та година. Датата била определена от техните родители, по онова време младоженците не вземали решение за деня. И от тогава двамата са неразделни през последните пет десетилетия.
„Тогава сватбата беше задължителна, нямаше практика, както сега двойките да живеят на семейни начала без да сключват граждански брак, което аз не го одобрявам. Според мен дружбата на момчето и момичето трябва да се скрепи с брак. Но сега нещата се измениха, животът се измени и времето е друго“, разказва Иван Стойчев. По думите му и тогава имало двойки, които се разделяли, затова всеки намирал начин да продължи пътя си.
Миналата седмица той и съпругата му бяха посетени от кмета на Сухиндол инж. Пламен Чернев, тъй като Общината организира за пръв път честване на златни сватби. Наскоро Иван Стойчев сменил коленна става, затова беше уважен от местното ръководство в дома си. Така той и съпругата му се врекоха отново във вечна любов, преподписвайки специално брачно свидетелство.
Преди 50 години емоциите обаче били много по-силни. Тогава нямало интернет и Фейсбук, затова цялата организация ставала очи в очи. Печатали се покани и се раздавали на ръка до всички гости. Иван и Анка Стойчеви поканили на сватбата си 200 души.
„Сега е немислимо да се направи такава сватба, имахме ресторант в Сухиндол и ги събрахме там. След като се сключеше граждански брак празненствата преминаваха там. Тогава сключвахме само граждански брак, а не както сега в църквата. Тогава църковният се уреждаше трудно“, твърди Иван Стойчев.
Сватбата започвала в дома на младоженеца, след което близки на момчето отивали да вземат кръстника и кръстницата. Задължително се посрещали подобаващо и се дарявали от младоженеца и неговото семейство. Следвала и най-интересната част - отиването в къщата на момичето. И, както повелява традицията, булката не се давала лесно. Заключвали се врати, искали се пари, но накрая всички склонявали да дръпнат резето и да пуснат младоженеца при неговата любима.
„Трудно, трудно се взема булката, но тя като е съгласна после сама излиза. После сключваме брака и започва веселбата. Ние предварително си бяхме казали „да“ и там не ни беше трудно да го потвърдим наново. И кой кого ще настъпи първи, уж властта да вземе“, смее се Иван Стойчев.
По думите му 50 години минали бързо като време, но съпоставени с живота се проточили трудно и бавно. Според него 50 години са един миг, а за един човешки живот са много. Иван Стойчев е убеден, че рецептата за гладко протичане на живота е разбирателството между двамата спътници. По думите му през всичките години хубавите мигове са били повече, а лошото се забравя.
„Хубавите мигове оставят трайните впечатления в живота на човек, защото те дават стимула на живота. Разбирателството е тайната. Сега двойките бързо се разтурят и бързо се събират, защото и самото възпитание, и динамиката на живота дават възможност тези неща да се случват. Затова и връзките не са толкова трайни. И възможностите за комуникации напреднаха. Всеки има телефони, всеки бърза. Но и сега има здрави семейства и здрави връзки между младите. Това зависи единствено и само от тях“, разказва Иван Стойчев.
Спомен за сватбата пази и неговата съпруга Анка. Нейният любим тогава живеел на неасфалтирана улица, затова й се наложило да ползва два чифта обувки. Черните били за калните участъци, а белите обувала на чистото.
„И като ме посрещнаха в къщата трябваше да се снимам със свекъра и свекървата. Но точно тогава съм забравила да махна черните обувки и на снимката съм с тях. Затова изпъкват на бялата рокля и булото. Интересно беше, никой не се сети да ми каже да ги сменя“, спомня си с усмивка Анка Стойчева.
Тя и съпругът й през всичките тези години живеят и работят в Сухиндол. По онова време трудовата заетост била почти задължителна. И двамата започнали работа в Теления завод. Анка била счетоводителка, а Иван започнал като механик. По-късно Анка Стойчева станала началник на отдел „Труд и работна заплата“, а Иван Стойчев бил назначен за началник на Механичния отдел.
И двамата споделят, че никога не е било лесно, но с разбирателство успявали да преминат през всички перипетии. Надяват се и двамата да бъдат живи и здрави, за да посрещнат своята диамантена сватба.
Михаил МИХАЛЕВ
--135.jpg)
