Петър Бочев ще се казва най-новата улица в Горна Оряховица, ако общинските съветници приемат предложението на Съюза на запасните офицери, внесено в ОбС. Уличката съществува по плановете отдавна, но още е безименна, тъй като доскоро нямаше живот по нея. В последните две години обаче там започна ново строителство, появиха се нови обитатели, които трябва да имат и адрес на новия си дом. Става въпрос за новите кооперации срещу църквата „Свети Три Светители” в квартал „Пролет”.
За да не бъде улицата безименна, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса предложи патрон на новата улица да стане въздушният ас Петър Бочев – роден в Крушето и погребан в Калтинец.
Запасните офицери и сержанти отдавна търсят повод да почетат паметта на един от военните герои на България – загинал на 24 години, бранейки небето на страната си и останал в историята като втория по резултатност въздушен ас в българската армия. През 2018 г. общинската структура на Съюза в Горна Оряховица възстанови гроба на летеца, който се намира в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в Калтинец. Сега колегите по пагон на Бочев предлагат на Общинския съвет уличката в „Пролет” да носи неговото име.
Защо Петър Бочев? Преди пет години един отдаден на родното си село Драганово краевед - Никола Чолаков, написа очерк в СЕДМИЦАТА за Петър Бочев, за да подчертае драгановския му корен. Бащата на бъдещия въздушен ас е от Драганово, а като железничар е работел в Крушето, където е роден синът му. Малкият Петър всъщност е израснал в Горна Оряховица на ул. „Съединение”. След този очерк краеведът Михаил Михайлов даде идеята да се възстанови паметника над гроба му. Идеята бе подета от запасните офицери и новата паметна плоча бе поставена през април 2018 г. за деня на авиацията.
И кой все пак е Петър Бочев?
Поручик Петър Бочев е роден на 20 ноември 1920 в село Крушето. По-късно семейството се мести в Горна Оряховица. Завършил е Мъжката гимназия във Велико Търново. Възпитаник на 61 випуск на Военното на Негово Величество училище. Изкарва курсове за летец-изтребител в школите в Долна Митрополия и Карлово, обучавал се е и в Германия. Демонстрира способности на отличен летец и стрелец. Служи в 3/6 изтребителен орляк.
Бойното си кръщене получава на 1 август 1943 г. Тогава Петър Бочев е дежурен офицер, но излита със своя „Месершмит Bf109 G-2“ срещу група американски бомбардировачи, завръщащи се от Румъния. В разгара на въздушния бой взривява един „B-24 Liberator“.
На 10 август, с празнична церемония в двореца, получава лично от цар Борис ІІІ орден „За храброст” и немски Железен кръст ІІ клас с лента.
По време на въздушен бой над Перник на 24 ноември 1943 г. е тежко ранен и се приземява принудително в нива. След възстановяването си, участва във въздушните битки срещу USAAF (United States Air Force) от лятото на 1944 г.
След като България скъсва с „Оста”, Петър Бочев взема участие и във Войната срещу Германия (1944-1945). На 5 октомври подпоручик Бочев с 3/6 изтребителен орляк под командването на капитан Кръстю Атанасов излита с цел да атакува моторизирана германска колона и артилерийски позиции по пътя Крива паланка – Куманово. Самолетът на Бочев е улучен, той успява да кацне, но след взрив загива в него. Посмъртно е произведен в чин поручик.
На поручик Бочев са зачислени 13 точки по системата на ВНВВ за свалянето на 4 бомбардировача „B-17“ (единия съвместно с Кръстю Атанасов), 1 самолет „B-24“ и повреждането на 1 самолет „B-25“. Това му отрежда място сред 4-мата големи въздушни асове на България наред със Стоян Стоянов, Чудомир Топлодолски и Христо Кръстев.
