Пеньо Николов Русев (29.08.1919 – 17.01.1982) e български писател, литературен историк и критик, един от основателите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и негов ректор (1965 – 1966).
Роден в с. Трояново, Бургаска област. Учи в мъжките гимназии в градовете Бургас и Сливен (1937 – 1938). Дебютира в литературата със стихове, разкази и статии през 1938 г. Завършва „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1943). Участник във втората фаза на Отечествената война (1945). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Психология на художественото възприемане“ в Ленинград (днес Санкт Петербург).
Заедно с проф. Александър Бурмов е един от основателите и първостроителите на Великотърновски педагогически институт (дн. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), зам.-ректор (1963 – 1965) и ректор (1965 – 1966) на ВТУ; зам.-ректор на ВИТИЗ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, 1969 – 1972); ръководител на секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика при БАН (1968 – 1975). Умира на 17 януари 1982 г. в София.
През 1989 г. посмъртно му е присъдено званието „Doctor Honoris Causa“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и Международна академична награда на името на Св. Евтимий, Патриарх Търновски. Днес неговото име носи една от аудиториите на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Издава книгите: „Ние и те“ (разкази и скици, 1947); „Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба“ (1947); „Творчеството на Елин Пелин до Балканската война“ (1954); „История на българската литература от Смирненски до наши дни“ (1957); „Никола Вапцаров“ (1965); „Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература“ (в съавт. с Ангел Давидов, 1966); „За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане“ (1968); „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак“ (в съавт. с Иван Гълъбов, Ангел Давидов и Георги Данчев, 1972); „Как възприемаме художествените произведения“ (1975); „Психология на творчеството“ (в съавт. с Генчо Пирьов, 1981).
