Измина повече от месец от отпътуването на Томичовия псалтир обратно в Русия. Изключително ценният ръкопис, създаден през XIV век (около 1360 г.) в Килифаревската света обител, се съхранява в Държавния исторически музей в Москва от 1902 г. и за пръв път напусна пределите на необятната страна, за да бъде изложен в Националния археологически музей при БАН в София. Това стана още през октомври 2019 г., а след престой три месеца, през декември трябваше да пристигне и във Велико Търново. Поне така обяви на пресконференция в разгара на лятото депутатът Валентин Ламбев, който е основният инициатор старобългарският паметник да дойде в България. Тогава той обясни, че гостуването на Томичовия псалтир във Велико Търново и София вече е съгласувано с министерствата на културата на двете държави. Предстояха уреждането на техническите подробности като начин на транспортиране, застраховки, условия на излагане на ръкописа и др. От думите му се създаде впечатление, че няма пречка книжовното съкровище да се види и от великотърновци, и то в Историческия музей. Но не стана така.
„Никой никога, официално или не, не е разговарял с мен Томичовият псалтир да бъде изложен в Музея”, заяви неговият директор д-р Иван Църов. И допълни, че ако е имало такава вероятност, то от Министерството на културата е трябвало да се свържат с него за уреждане на подробностите, но това не се е случило. Дали липсата на условие за съхраняване на ръкописа в търновския музей или въобще не е ставало дума от страна на руснаците той да се покаже и във Велико Търново, няма да разберем. Според г-н Ламбев, с когото разговаряхме, виновен е министърът на културата.
След 7 века богослужебната книга щеше да се върне там, където е създадена, но отново се разминахме с това да я видим с очите си.
Ана Райковска
