Петко Байдаков има рядка форма на рак, за която има лекарство и то е в Позитивния списък на Касата. Но няма код, по който то да му бъде изписано
Да си тежко болен, да разбереш, че все пак имаш шанс за още живот, но заради бюрократични спънки да не можеш да получиш помощ – в тази абсурдна ситуация живеят Петко Байдаков и близките му вече няколко месеца.
Диагнозата рак на белия дроб в повечето случаи звучи като смъртна присъда. Пред Петко Байдаков обаче се отворила възможност за живот, защото се оказало, че неговият рак се повлиява добре от познато лекарство, включено в Позитивния списък на Националната здравна каса. Но още преди да се зарадва, че е извадил късмета в нещастието, вратата се хлопнала под носа му. Лекарството го има, вярно, но не може да бъде изписано на Петко, защото е предвидено само за страдащи от меланома. А е прекалено скъпо, за да може да си позволи продължително лечение на собствени разноски.
Късметът и нещастието на горнооряховчанина е, че неговият рак е белодробен, но със същите мутации на кожния. Животът му може да бъде удължен с лекарство, утвърдено от Касата, но тя не иска да го даде на човек с боледробен, а не кожен рак. А без помощта на Касата, човек не може да си удължи твърде живота, защото лечебният курс е минимум 10 000 лева на месец.
Животът поднесъл това изпитание на бившия офицер в началото на миналата есен. След четири месеца кашляне, лекувано от лекарите по всевъзможни начини, без обаче да се направи най-елементарното – снимка на белите дробове, стигнал до пулмолог и Онкоболницата във Велико Търново. Диагнозата била страшна. Рак на белия дроб с огнище близо до сърцето и разсейки в тазобедрената става. Още тогава, вярно в съвсем личен разговор, един от лекарите му казал, че ще загуби много време, ако търси помощ в България и че трябва да търси спасение в чужбина. Официалната позиция на лекарите, ако въобще имало такава, била, че прогнозата не е добра.
Ако си на 75 години и имаш рак в България, не си от приоритетните случаи. Само че и на 75 години човек иска да живее, искат го жив и близките му. И докато българските лекари се колебаели какво да предприемат, дъщерята на Петко му предложила да опита лечение в Турция. Тя самата била ползвала услугите на една от клиниките в южната ни съседка и била уверена, че медицината е на много високо ниво. В Турция правят експерименти с хората, отсякла една от лекарките в България. Е, да, но и дават шанс за живот. Защо и вие не правите опити да удължите живота на пациентите си, отвърнала тогава Соня Байдакова.
Петко бил приет в истанбулската клиника. Направени били пълни изследвания, безбожно скъпи по нашите стандарти, които семейството заплатило без помощ от българската държава и Здравната каса. Диагнозата била същата. Рак на белите дробове, но с рядко позната в Европа мутация, идентична на меланомата. Последвали изследвания за евентуална терапия и лечение. Байдаков извадил късмет. Пробите показали, че неговият рак се повлиява от определена група лекарства, които са познати и в Турция, и В България. Назначили му тримесечен курс с Tafinlar и Mekinist, след който трябва пак да се върне в клиниката и да се прецени какво предстои.
Терапията повлияла добре. Мъжът, който бил почти загубил всякакви физически сили, се възстановил, можел да ходи и да се грижи за себе си.
Всичко би било чудесно, ако изследванията и пребиваването в клиниката не били изчерпали всички семейни спестявания. А предписаните му лекарства струват по над 10 000 лева месечно. И то по цени в Турция, в България са около 16 000 лв., ако се внесат от САЩ – над 20 000 лв.
В тази ситуация хората, които досега не били занимавали българската държава с нищо – сами си платили всички изследвания в Турция, все пак се обърнали към Националната здравна каса. И се сблъскали с един от най-големите абсурди, които може да си представи човек.
И Tafinlar, и Mekinist, които турците били предписали на Байдаков и които му позволяват нормален живот в последните месеци, са познати на българските лекари. Включени са в Позитивния лекарствен списък и Петко би могъл да ги получи. Но, има едно голямо препятствие. Може да ги получи, ако има диагноза меланома или кожен рак. Той обаче има белодробен рак с рядка мутация като на кожния. В описанието на лекарството е предвиден и неговият случай, но хората, които са правили Позитивния списък за България, не са стигнали с четеното дотам. Всъщност подобни случаи наистина са много редки в Европа. Но дали са един, пет или хиляда – какво е значението. Има ги. Хората биха могли да бъдат спасени, но не – здравните бюрократи отсичат, че нямат подходящия код. Поне такъв бил отговорът на Здравната каса, когато близките на Байдаков се опитали да потърсят помощ от ръководството й.
Не можех да повярвам какво ми казват. За баща ми има лекарство, то е достъпно и в България, но не и за него. Не защото не помага, а защото няма как да се заобиколи бюрократичната машина, която си иска точно определен код. В един момент си помислих дали пък не сбърках, като го заведох в Турция и му дадох надежда. Бях толкова сигурна в началото, че ще му помогнем, а сега - сега вече съм отчаяна, казва още Соня.
Петко и съпругата му са продали почти всичко, което имат, за да осигурят изследванията и лечението на първо време. Помагат и децата, разбира се. Лекарството е купено за първите три месеца, но какво ще правят след това. В момента семейството опитва да обърне внимание върху този абсурден случай, пишейки писма до всички възможни институции. Отговорът на Касата не е оптимистичен, но Байдакови ще се опитат и чрез омбудсмана, здравното министерство и въобще чрез всички, които могат да повлияят.
Свързах се с една от Асоциациите на онкоболните и една жена ми каза: „Дори и да не успеем да помогнем на баща ти, ще действаме, за да помогнем на други, които ще се окажат в неговото положение”. Най-ужасното е, че ние не сме в групата на бедните и уязвимите в България. Просто не мога да си помисля какво здравеопазване получават хората с минимални доходи. Бих се примирила, ако ни бяха казали, че няма лечение, че няма измислено лекарство. Но да ми признават, че лекарството го има, но няма измислен код, по който да го изпишат на баща ми – това не мога да го приема, казва още Соня.
Семейството е изпратило писмо с молба за помощ и до Общинския съвет в Горна Оряховица. Ние няма как да помогнем финансово, но ще подготвим писмо до НЗОК с настояване да се обърне внимание на случая и да се направи корекция в Позитивния списък. Казусът едва ли е единствен и вероятно и други хора имат нужда от същата помощ, коментира председателят на ОбС Димитър Николов.
Елена ВЕЛКОВА
