Огромно разминаване между очакванията на гражданите и възможностите на местната власт показа обсъждането на проекта за Бюджет 2020
Баланс между желаното, необходимото и възможното – така анонсира проекта си за бюджет администрацията на Горнооряховска община. Дебатът при обсъждането му обаче показа кардинално разминаване между очакванията на хората и възможностите на Общината. И голямата вина за това всъщност е в законовата уредба за финансиране на местните власти. В български условия те са оставени почти изцяло на благоволението на държавата с минимални възможности за увеличаване на собствените приходи. В същото време именно от Общините си българските граждани очакват добрите решения за битовите – сиреч най-важните си проблеми.
Около 38 милиона лева е рамката на бюджета за новата година, което е с над 7 милиона повече в сравнение с предходната. Увеличението идва изцяло от държавата. Субсидията покрива повишените разходи за заплати и осигуровки, след увеличаването на минималната заплата и възнагражденията в образованието. 4 милиона в бюджета са целеви разходи за рекултивация на старото сметище, още 3 милиона бяха отпуснати в края на миналата година за инфраструктура. От тук идва големият ръст в рамката на бюджета.
В същото време, както всички други общини в страната, и горнооряховската е поставена пред перспективата за намаляващи собствени приходи. Държавата създава механизми, когато трябва да се събират нейните приходи, но не и когато трябва да се събират общинските. Изключение е само данъкът върху колите. След настояване на общините събирането на този данък беше обвързано с годишните прегледи и само за няколко години приходите от него надхвърлят приходите от данъка върху имотите. Така че при добра воля начини винаги се намират, но засега добрите примери свършват с данък МПС.
Дебат по проекта за общински бюджет вероятно е силно казано за добре познатите въпроси и отговори, задавани от едни и същи хора. И този път двама ветерани на общественото поприще в Горна Оряховица отсрамиха съгражданите си в обществените им ангажименти. Стефан Самсиев за пореден път изчете своя дълъг списък от недоволства и препоръки спрямо общинската политика. Всъщност повечето му констатации са съвсем верни, но ни най-малко не са съобразени с възможностите на днешните общини. Носталгията по времето, когато Николай Панайотов е решавал градоустройствени проблеми с тропване по масата пред висшето партийно началство очевидно е… ами само носталгия. Със сигурност обаче днешната власт трябва да мисли по някои теми, повдигнати от Самсиев, които все пак са в нейните възможности. Най-малкото, българските общини трябва да защитават интересите си пред държавата, искайки не подаяния в края на годината, а промяна на политиката спрямо тях.
Инж. Йордан Минчев пък зададе няколко интересни въпроса, които пак са с 30-годишна давност, но по които може да има и съвременен отклик. Има ли Горна Оряховица подземен кадастър, проект за голяма многофункционална зала и защо никой нищо не знае за това. Няма нужда всеки да започва отначало, стъпете на това, което имаме, каза Минчев. Добър съвет, но май неприложим за българската реалност. Все пак предстои издирване на хипотетичния кадастър.
Самият бюджет, който беше наречен консервативен и потребителски от своите критици, се мъчи да покрие всички общински дейности с на практика ограничаващи се приходи. Горна Оряховица не увеличи местните данъци и такси, както го направиха много други общини след изборите. Не може да се похвали и с голяма събираемост на това, което е заложила като план, въпреки усилията да се преследват длъжниците. Направено е максимално възможното малкото собствени средства да се разпределят балансирано и да има за всеки по малко. Акцентите все пак са ясни – образование, подкрепа за даровити деца, рекултивация на сметището и реализиране на проекта за крепостта Ряховец, превръщането на Летния театър в модерен културен център, инвестиции във всяко населено място, макар и в скромен мащаб.
На принципа по малко за всеки е направен и капиталовият списък. Над 2,2 милиона лева са заложени за 54 обекта, като е обърнато внимание на всички сфери и всички селища. Един от акцентите, не като средства, а като обществен отзвук, е заложеното проектиране за булевард „Македония”. Идеята е градското дере да се покрие и така да се разширят паркоместата в централната градска част.
Големите очаквания за Горна Оряховица обаче не са свързани точно с общинския бюджет, а с големите инфраструктурни проекти, които минават през общината и които в крайна сметка би трябвало да подобрят бизнес климата и местната икономика.
Проектът за бюджет тепърва ще влиза на обсъждане в комисиите на ОбС, така че промени са напълно възможни. Но всъщност възможностите за големи промени на практика са никакви. Реалността е, че над 65% от бюджета идва от държавата напълно целево. От 38 милиона лева, които може и да изглеждат много, 15 милиона са за заплатите и издръжката на училищата в общината. Как да се увеличат местните приходи без да се увеличават местните данъци? Това е хубав въпрос, на който всички спорещи страни отговарят „Вие измислете”.
Елена ВЕЛКОВА
