Вековна кула в с. Леденик е единственият „жив” свидетел на трагична любовна драма във великотърновското село. Още по времето на турското робство Шемши Бей получил наследствена земя от баща си. През далечната 1650г. той решава да построи величествената Кула, която днес е исторически музей. Впечатляващата архитектура на сградата грабва всеки турист, дошъл в китното село. На 50 метра от Кулата обаче се намира малко известната Скала на влюбените. В подножието й се плискат бурните реки на Янтра, които поглъщат любовта на единствения бейски син през онези времена.
Забранената любов
Синът на Шемши Бей се влюбил в красивата леденишка девойка Неда. Тяхната любов обаче била невъзможна, защото всемогъщият управник на селото заплашил младата двойка със смъртно наказание ако продължат забранената си връзка. Шемши бей не желаел неговия отрок да има любов с момиче от поробената рая. Родителите на Неда се уплашили за живота на дъщеря си и потърсили съвет от известната знахарка Мина. Тя преценила ситуацията и решила да забърка отвара, която временно спира жизнените функции на онзи, който я изпие. Неда послушала родителите си и надигнала чашата с магическите съставки. Красивата девойка заспала като мъртвец и дълго време не отворила очи.
Силата на истинската любов
През това време синът на бея решил да посети своята любима. Той не знаел за плановете на родителите й, които го посрещнали с новината, че Неда е починала. Момъкът не повярвал на ушите си, но виждайки „мъртвата” си възлюбена не успял да издържи и побегнал към скалата, намираща се до Кулата. За него вече нямало живот без Неда и се хвърлил към клокочещите води на Янтра. Шемши Бей решил да не отмъщава за смъртта на сина си и дори дал пари за погребението на Неда. Вместо тялото на момичето обаче в земята бил положен ковчег с камъни.
Заедно дори и след смъртта
Не след дълго Неда „възкръснала” след изпитата отвара. Брат й побързал да я изведе от селото и се отправили към Търново. През това време беят разбрал, че момичето е живо и се ядосал на скроения номер. За да бъде сигурен дори изкопал гроба, който се оказал празен, след което заповядал да избият цялата рода на Неда. Легендата разказва, че половината село било изклано. За да отмъсти братът на Неда събрал вярна дружина и тръгнал да дири Шемши Бей в Кулата. Управникът се уплашил и избягал в Търново. През това време обаче Неда разбрала, че нейния любим е мъртъв. Девойката не успяла да сдържи болката си и побегнала към Леденик. Стигнала до скалата край Кулата и също скочила в дълбоката бездна. Така двамата влюбени се събрали завинаги в отвъдното.
Култа станала необитаема
След зловещата и романтична история в Леденик никой бей не посмял повече да се засели във величествената постройка. За някогашния разкош свидетелстват единствено огромните помещения в триетажната сграда, превърната днес в музей. На партерния етаж се намират две огромни стаи, които навремето били ползвани като изби. Сега в тях са изложени инструменти от някогашния бит на хората, живели тук. С окачените по стените български народни носии, с подпрените до тях рала, дикани, стан, там е заприличало на етнографски музей. На втория кат на къщата явно вече са се намирали така наречените сараи. Най-впечатляваща е спалнята Тя е преходна и за да се стигне до нея се минава през подредена в типично арабски стил зала, явно използвана като всекидневна за жените на бея. Леглото е единствената мебел в спалнята. То напомня на едновремешните одъри, но е заело цялото пространство от единия до другия край на помещението. Ако нормалните съвременни спални са два персона, то тази е поне шест. Към нея има изградена и баня. Стаята е предвидана и за отсядане и нощувки на туристи. На последния етаж има столова и дневна. Едно от най-любопитните пространства в Кулата обаче е в коридора срещу самото стълбище. То представлява миниатюрна ниша в стената, подобно на остъклена тераса. Пространството е по-високо от пода, застлано е като легло, с няколко малки възглавнички. Някой казват, че тук спяла прислугата, а други, че от тук господарите наблюдавали ратаите на двора Подобни набюдателници, наречени ертери, има седем на брой в цялата къща.
Пенчо Кубадински настоявал за реставрацията
За дългата и интересна история на Кулата свидетелства и запазената масивна дървена порта със следи от куршуми от Априлското въстание. Тя е подпряна в дъното на стената на партерния етаж. Откачена е при реставрацията на сградата през 1969 г. Казват, че с възстановяването на постройката се заел лично един от първите мъже по времето на Тато — Пенчо Кубадински. Той толкова я харесал, че я превърнал в луксозна ловна хижа. По времето на социализма обаче ресторанта в близост до Кулата е бил един от най-лусозните. Красивите дърворезби и живописното място привличали много двойки, които празнували сватбите си там. Сега мястото е занемарено и е частна собственост. Единствено Кулата е общинска и продължава да действа като музей.
Михаил МИХАЛЕВ
