Животът е странен каламбур от преплитащи се съдби и ситуации, които постоянно се менят и те карат да започваш от начало. Нещо подобно се случва и с живота на великотърновеца Стефан Петров, който се съгласява да разговаря с „Кореспондент“ само при условие, че не му преписваме незаслужени хвалби, каквито е чел в много очерци за различни хора. И действително в много статии се убеждаваме, че дадена персона има едва ли не свръхестествени сили. Е, при Стефан Петров нещата няма да бъдат преувеличени. Но пък за своите 35 години младият мъж има с какво да се похвали.
По пътя на българския хип-хоп
Част от неговите таланти се проявяват още на ученическия чин. Стефан учи в Хуманитарна гимназия и там прекарва доста интересни години от живота си. През 2001 г. в страната започва втората вълна на хип-хопа. Вдъхновен от любимата си рап музика той става част от една от най-популярните местни групи в недалечното минало. И до днес много хора помнят „XBH“. Петте момчета, сред които е и Стефан, успяват да запишат десетки студийни авторски парчета. Тогава „XBH“ добиват солидна известност сред учениците, които постоянно слушат техните песни. Рапирането се отдава изключително много на Стефан, който днес си спомня, че манията около неговата група стигнала до там, че в града да се появяват и графити с името на бандата. Най-големият бил на стълбите под пощата и бил дело на ученици от Езикова гимназия. Стефан твърди, че днес музиката не му липсва, а любимите му песни продължават да звучат в колата. Иначе групата се радвала на много участия по различни мероприятия. Редовна била сбирката в култовата дискотека „Титаник“. После животът подхванал и петимата, които и до днес поддържат приятелски отношения.
Каратето възпитава духа
Иначе Стефан не си представял по никакъв начин бъдещето, докато бил ученик. Записал се в Хуманитарна гимназия, защото там било единственото място, където математиката оставала на заден план. И през ум не му минавало, че ще се занимава с това, което му предстояло в живота. Съвсем рано открил друга своя страст - спорта. Стефан започва да тренира карате още във втори клас. На това занимание посвещава повече от 13 години. Споделя, че не знае точния брой на медалите, които е печелил, но обещава да ги намери и да ги снима. Голяма част от тях са златни. В школата на „Калоян“ той постига завидни успехи, особено в дисциплината ката. Там Стефан е многократен отборен първенец в България. Съвсем заслужено получава и черен пояс. Освен това 3 години е инструктор в карате клуб „Калоян“, който по онова време е водещ в цялата страна. Днес каратето му липсва, защото го научило на много неща. Най-вече на дисциплина и контрол. За бойното изкуство Стефан разказва, че е начин на мислене и на живот.
На шега зад преподавателската катедра
След училище последвало и задължителното кандидатстване в университета. Тогава Стефан решил да запише „Английска филология“, защото езиците му се отдавали най-много в класната стая. Именно това го направило и преподавател в Земеделския колеж, който по-късно прераснал във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Първите лекции там започнал да води през 2006 година, като това му начинание се оказало устойчиво през годините. Стефан Петров и до днес преподава на студентите, но споделя, че започнал на шега. И така вече 13 години.
Дрифтът се превръща в негов живот
Още нещо, което тръгва на майтап в живота на Стефан, е това, с което се занимава и до днес. От малък е фен на високите скорости и на колите. Започва през 2008 година в непрофесионален шампионат, като кара на писта за време. В един момент обаче негови приятели го завели да гледа дрифт на плевенската картинг писта. Тогава Стефан Петров решил, че ще се занимава именно с това. Сменил си колата с „Нисан“. В началото бил съвсем обикновен, но с цената на много труд и средства успял да го подобри до 500 конски сили. Започнал да се състезава в българското дрифт първенство. Стефан участва в шампионата до 2014 година, като постига не малки успехи, нареждайки се в един от сезоните на призовото трето място в генералното класиране. Неуредиците у нас обаче го принудили да се откаже от състезанията в България и да се включи в румънския шампионат, където кара две години. Там е до 2016 година и винаги се класира сред първите пет. Поради финансови причини обаче не може да участва във всички кръгове, което го лишава от възможността за призовата тройка в генералното класиране. Освен това в края на 2016 година влизат нови условия за дрифта, който попада в полезрението на световния спорт. Затягат се техническите изисквания и тези за сигурност, което на практика изважда колата на Стефан Петров извън строя. Към момента той работи по изчистване на всички технически проблеми, съобразявайки се със световните изисквания. Самият той обаче не е решил дали отново ще се състезава, защото спортът станал изключително скъп. Вместо това днес Стефан Петров помага на младите таланти в дрифта, които често го търсят за подкрепа. Канят го и за съдия на различни състезания в България и Румъния. Съвсем наскоро получил покана да съдийства и на кръг от сръбското първенство, който ще се проведе през 2020 година.
Най-голямата победа
Когато започнал да се занимава с автомобилен спорт, Стефан Петров бил наясно, че ремонтите по колата ще му излизат солено. Първоначално търсел помощта на различни сервизи, но всичко това излизало доста скъпо. Затова започнал сам да си прави колата. След известно време натрупал сериозен опит в ремонтите. Тогава му дошла и идеята да отвори собствен сервиз, който е неговото препитание и до днес. Занимава се с тунинг за дрифт автомобили, но тъй като няма достатъчно подобни коли в Търново, Стефан извършва и всякакви други ремонти. Твърди, че е доволен от себе си, споделя, че е имал намерение да се установи в чужбина, но в крайна сметка се отказал от тази идея. Дал си сметка, че и тук може да се чувства добре, а и през годините е постигнал достатъчно, за да продължи напред. Най-голямата победа в живота му обаче е неговата 3-годишна дъщеря Дариана.
Михаил МИХАЛЕВ
