Христо Кавалски е най-младият председател на Общински съвет в област Велико Търново. Той беше избран да ръководи местния парламент в Павликени през миналия месец и следващите четири години ще работи за развитието на родния си град и региона. Как и защо обаче един млад човек тръгва по стъпките на политика и преглъща трудностите по пътя? Разказът на Христо Кавалски е откровен и емоционален, затова е нетипичен за политик в нашата родна действителност.
Първото политическо причастие
Христо Кавалски е на 32 години, но зад гърба си вече има сериозен политически опит. За него влизането в политиката се оказва изключително вълнуващо. Тогава бил само на 20 години, но проявявал сериозен интерес към политиката. Интересувал се коя партия му приляга най-много и отговаря на неговите изисквания за активност. По това време Кавалски живеел в Бутово и именно там той получил първото си партийно кръщене. Избрал да стане член на БСП и приел да постъпи в партийната организация на селото. И до днес няма да забрави хората, които му отварят първи вратата. Това са Иванка Николова, която е негова първа учителка в селото, Петко Цуцоманов и тогавашната секретарка на партийната организация Нели Досева. Приемането на Христо Кавалски в организацията било изключително емоционално. Именно там той държал първата си реч, а когато приключил неговите очи и тези на първата му учителка били пълни със сълзи. Тези силни емоции дали тласък на бъдещия председател на местния парламент и през следващите години, когато започнала и реалната му политическа дейност. За себе си Христо Кавалски казва, че не е наследствен социалист. Нито майка му, която е от Бутово, нито баща му, който е от Тетевен, са имали политическа ангажираност през годините. Баба му и дядо му пък отказали да плащат членски внос и затова не били членове на БКП. Така Христо Кавалски взел напълно сам своето решение и днес не съжалява за него.
Не след дълго Христо Кавалски оглавил партийната организация в селото. През 2011-та година участвал в изграждането на младежката структура на БСП в Павликени и станал неин пръв председател. Именно тогава той прекрачва и местния парламент за пръв път, след като е избран за общински съветник. Младежкото обединение било негова кауза до 2016-та година, когато Кавалски е избран за председател на Общинския партиен съвет на БСП в Павликени.
Първите в обществения живот
За да стигне до там обаче той изграждал политическите си възгледи още от училищния чин. Интересувал се какво се случва в страната, а любимото му предаване станало „Панорама“. Тайно започнал да мечтае един ден да стане политик. В девети клас започнал да участва в неправителствени организации, като една от тях била „Дружество за ООН в България“. Като член на това сдружение с нестопанска цел имал възможността да се запознае отблизо с модела на функциониране на световната организация. Участвал в различни симулативни игри, които имали за цел да покажат на младите как функционира ООН. Още тогава, като ученик се запознал с основните цели на хилядолетието, със световния глад, образованието и редица други важни сектори от обществения и икономическия живот не само на нашата страна. През 2005-та година в Павликени се сформира и „Общински младежки съвет“, който бил приет за основен спомагателен и консултативен орган към Общинския съвет. А „Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите“ се превърнала в основен инструмент за постигане ефективна младежка политика на местно ниво. В този съвет представители имали всички училища от територията на общината, като един от тях бил и Христо Кавалски. Той бил избран за негов председател. Именно там той се запознал с работата на администрацията, както и с постоянните комисии. След година обаче структурата се разпаднала, като тогава Христо Кавалски не предполагал, че един ден ще оглави и Общинския съвет в Павликени. Така или иначе участието му в тази младежка организация го запалило да продължи и в бъдеще да се занимава с политика. И тогава, и днес Христо Кавалски е запазил своите принципи, а именно да работи с цялото си сърце и душа в името на хората, а не за лично облагодетелстване. А днес една от целите му е отново свързана с младите хора. Заедно с неговия колега Венцислав Георгиев са решили да активизират отново младите хора от общината. Младите съветници са решили да опитат да ги включат активно в обществения живот и дейността на институцията, която представляват. Макар и Христо Кавалски да е от БСП, а Венцислав Георгиев от ГЕРБ не им пречи да работят за младите хора в общината, а доказателство за това е благотворителен концерт, който двамата организирали наскоро.
Млад, но със солидна подкрепа
Кавалски не се тревожи от факта, че е най-младият председател на местен парламент в цялата област, но признава, че все още трябва да навлезе в тънкостите и механизмите на работа. Но младият политик твърди, че е човек, който обича да има динамика, да има развитие, а не застой около себе си. Смята, че вероятно ще му се наложи да коригира част от личностните си черти. Винаги е искал нещата да се случват бързо, сега и на момента. А целта му е била да помогне на хората възможно най-скоро. Надеждата му е, че и като председател на местния парламент ще успее да решава проблемите на хората в общината. Той е убеден, че ще получи подкрепа и от двамата си заместници - младият Венцислав Георгиев от ГЕРБ и доайенът от БСП инж. Дончо Дончев, който е два мандата председател на Общинския съвет в Павликени и седми мандат общински съветник. Затова Христо Кавалски се чувства спокоен и вярва, че с подкрепата на колегите си и тази на кмета инж. Емануил Манолов, с който заедно през 2011 година са поели по дългият и нелек път в местното самоуправление, ще се справи и сега. А иначе целта на Кавалски през новия мандат е да се срещне с възможно най-много хора и да проведе редица работни срещи. По думите му е важно местният парламент да си сътрудничи с институциите и е убеден, че благодарение на това през последните осем години се е стигнало до много добри резултати. Младият председател е решил да организира среща с местната Прокуратура и Съда.
Социалист със сърцето си
А това, че Христо Кавалски е социалист, няма никакво съмнение. Макар и роден преди 10 ноември, той на практика израства в тежките времена на прехода. Затова и като дете слуша често разказите на неговите родители, на баба си и дядо си. Те му разказвали за спокойствието и възможността да планираш живота си. Всичко това го накарало да се замисли и да пожелае поне за миг да се пренесе в онова време. Това обаче нямало как да стане, затова той вложил цялата си енергия за запазване и предаване на добрите неща от периода на социализма. Днес Христо Кавалски е притеснен, че много млади хора дори не могат да излязат от областта, в която живеят, а камо ли да пътуват по света. По думите му днес има огромна пропаст между бедни и богати. Именно тази несправедливост е довела народа до апатия, твърди младият председател. Той намира обяснение в това, че моделът на демокрацията в България е сбъркат още от 1990-та година. Според него лошото е, че във всяка партия има читави политици, които са по –скоро истински държавници и такива, които гледат да се облагодетелстват от позицията си на властимащи. А по думите му по-голям е процентът на втората група, затова и младите не искат да се занимават с политика. И още много други неща тежат в сърцето на Христо Кавалски. Бедността като най-голямата социална несправедливост, различните стандарти в здравеопазването и образованието, в което тотално са разградени основите на българската история, убеден е младият мъж. Той твърди, че всяко правителство си позволява да нанася корекции в учебниците по история и литература, като по този начин се преиначават исторически събития, премахват се от учебниците по литература доказали се български автори и се заместват с нови, непознати или чужди такива. Кавалски твърди, че по този начин губим връзката с миналото си и с нашия корен. Кавалски се тревожи и от факта, че повечето млади се интересуват от алкохол, наркотици и други пороци, но според него за това не са виновни само управляващите, а цялото общество. Младият мъж се тревожи за това, че народът ни се превръща в нация на чуждопоклонници.
По пътя на обединението
Христо Кавалски твърди, че четири години не са много, но не са и малко. Затова ще има достатъчно време да докаже, че заслужава позицията, която неговите колеги му отредиха. За пример му служи инж. Емануил Манолов, който според него е успял да се докаже през последните осем години и да постигне много хубави неща за общината. Не случайно Христо Кавалски бил и един от първите председатели на партийна организация, който през 2011-та година издигнал Емануил Манолов като кандидат за кмет. И сега се радва, че е заложил именно на него, тъй като и до днес той оправдава доверието на хората в общината. Като председател на местния парламент Христо Кавалски ще работи за изпълнение на управленската програма на инж. Манолов, която ще бъде внесена за разглеждане през февруари. По думите му тя е богата , включваща редица проекти в различни области. А що се касае до работата му в Общинския съвет, Кавалски споделя, че ще бъде щастлив, ако успее да обедини всичките си колеги. Защото по думите му всички трябва да забравят от коя партия са, ако искат да помагат на хората, които са ги избрали. Младият председател обаче не желае всичко да му върви без възражения, затова ще се радва на дискусии в залата и на добри предложения, независимо дали са от БСП или пък от опозицията. Но той подчертава, че всяко решение трябва да бъде и изпълнимо, а не популистко. Надеждата на Христо Кавалски е да убеди и гражданите, че има полза от обществените обсъждания по важни въпроси.
Най-голямата грешка на политиците
Кавалски е убеден, че днешните политици допускат една сериозна грешка - забравят от къде са тръгнали. Според него от там се получава дистанцията между тях и обикновените хора. А още по-голямата им грешка е, че не забравят за факта, че един ден отново ще бъдат обикновени хора. Затова и Кавалски всеки ден става с мисълта, че е обикновен човек, който е натоварен с нелеката мисия да помага на хората. Той е наясно, че има моменти, в които човек е безсилен да помогне, но въпреки това не бива да избягва проблемите на хората и поне да се опита да ги реши. По думите му понякога хората са благодарни само да бъдат изслушани, затова всеки политик не бива да губи специфичното чувство за социална справедливост и отговорност. Всъщност Христо Кавалски е израснал с майка си и сестра си. Тримата се борят да оцелеят през всичките години, разбрали са какво е да нямаш, затова и днес социалните сетива на Христо Кавалски са по-изострени. Затова за него е кауза да чуе проблемите на всеки човек, като през годините дори е бил обвиняван, че отделя много енергия за чуждите болки. Постоянно му повтаряли, че няма как да помогне на всички, а в някои от фирмите, където е работил, му казвали, че „сиренцето в капана за мишки е с пари“. Въпреки това той не притъпил социалната си отговорност към хората и до голяма степен дължи това на майка си, която по думите му е състрадателен човек. Тя го научила да уважава хората и никога да не лъже. А истинското щастие за Христо Кавалски е когато успее да помогне на някого. Той сравнява това чувство с печалба от тотото. Младият председател вярва, че всеки се ражда с мисия на тази земя, колкото и трудна да е тя. Затова и той не се е предал, като и до днес се бори с черните сили в политиката, като получава помощ и от много свои другари.
Детската му мечта била да стане лекар
Точно до 12-ти клас просъществувала мечтата на Христо Кавалски да стане лекар и да помага по този начин на хората. Четял медицинска литература още в пети клас. Ползвал учебници, по които се подготвят студенти, защото енциклопедиите му станали безинтересни още в четвърти клас. Колко несправедлив е животът Христо разбира, когато в осми клас починал дядо му, а преди бала от този свят си отишла и баба му. Затова се наложило да запретне ръкави още като ученик и да помага за оцеляването на семейството. Започнал работа в читалището в Павликени, а след това и в няколко фирми. Записва се да учи задочно стопанско управление, но не му харесва особено, затова завършва психология. Оказало се, че именно тази специалност е голямата му страст и че именно чрез нея може да осъществи редица свои желания и детски мечти. Като една от тях е да лекува душите на хората. В момента дори той подготвя, заедно със свой приятел, сайта в областта на психологията. А Христо Кавалски е убеден, че психологията му помага и в политиката. Иначе това е и любимото му занимание- да чете литература, свързана с психологията, включително да гледа публицистични предавания. Кавалски обича да слуша класическа музика, а понякога и църковни песнопения, защото го карат да се самоизключва от настоящия свят, в който живеем. По този начин той медитира и си почивам. Много се зарежда, когато е близо до него и племенникът му, който е на шест години и половина.
В живота има и тежки моменти
Една от най-големите болки, които Христо Кавалски изпитва, е когато от този свят си тръгва Ангел, който не успя да се пребори с коварна болест. Младият председател получил най-силните уроци в живота си до момента именно от времето прекарано с Ангел. Той нито веднъж не се уплашил и не паднал духом въпреки тежката болест. Ачо показал на Христо какво е да си смирен, да понасяш душевни и физически страдания с вдигната глава и да се бориш не за себе си, а за околните. Затова и мъката на Христо била неизмерима, когато Ангел отлетял от този свят. Но през последната година младият мъж загубил още трима свои приятели. Един от тях бил Влади, който му казвал, че човек винаги трябва да е над нещата. Със сигурност Христо вече знае, че няма нищо по-важно от това да си жив и здрав и че всеки човек е дошъл на този свят, за да научи земния си урок. Затова по думите му всеки трябва да покаже най-доброто от себе си и всичките си положителни качества.
Не харесва думата политик
„Винаги съм се старал хората да ме възприемат, като част от тях а не, като политик. Честно да ви кажа не харесвам много думата политик, защото пак казвам, че през последните няколко десетки години тази дума се е превърнала в носител на лош заряд. Затова си пожелавам никога да не ставам политик а да бъда такъв, какъвто съм си а именно близо до хората и техните проблеми. Макар и това много да тежи и да отнема много от силите ти. Аз съм вярващ човек, даже вкъщи имам мини параклис. В Библията е записано, че не трябва да си създаваме кумири тук, на Земята. Имайки предвид за колко малко идваме, има ли смисъл да си създаваме кумири помежду си? Та нали всички сме еднакви и сме едно? Освен по дебелината на портмонетата, по какво друго се различаваме? Затова аз не подражавам на никой. Следвам свой собствен стил, изграден през годините и отново заявявам, че за това съм благодарен на своята невероятна майка. Искам да пожелая на всички хора да бъдем смирени, да си помагаме, да се подкрепяме. И не само на християните, защото религии много, но човешката любов и светлината на искрената и чиста човешка душа – те не принадлежат към някоя конкретна религия или цвят на партия. Нека всички хора да бъдат живи и здрави и пак моля, да си помагаме и ако може да променяме света към по-добро, светло и чисто място за живеене в името на идните поколения. Да пазим българския дух и корен!“, каза в заключение Христо Кавалски.
