Общество

Няма шанс за дупката от Метоха, манастирската земя не се продава

  15:31, 07 Dec 19
Няма шанс за дупката от Метоха, манастирската земя не се продава

С падането на първия сняг окончателно приключи за тази година строителният сезон във Великотърновско. И докато напролет новите сгради ще продължат да се доизграждат, а старите да се ремонтират, няма надежда за емблематичната сграда на стария метох към Преображенския манастир. Тя рухна окончателно в навечерието на Трифон Зарезан по стар стил през 2016 г., а отломките й тогава затрудниха опасно движението по ул. „Опълченска”. Преди метоха си отидоха и къщите от двете му страни и така цял ансамбъл от красиви сгради, паметници на културата, остана в историята. Сега теренът е обрасъл в трънки и къпини, а за съжаление не са запазени стари снимки, запечатали достолепните къщи в целия им блясък. По причина, че всички са снимали хотел „Цар Борис”, който е отсреща. Все по-трудно си спомняме как изглеждаха те, макар да доживяха нашето съвремие и в продължение на много години да сме минавали покрай тях. Сега единственото доказателство, че са съществували, са снимките от архива на арх. Донка Колева покрай ремонта, който прави Общината десетина години преди сградата на метоха да се изличи от лицето на Велико Търново. И паметната плоча, която е стояла на фасадата му, а днес е съхранена от нея и стои в отдел „Култура” на Самоводската чаршия.

Метохът на Преображенския манастир бил построен през 1889 г. и представлявал комплекс от две сгради. Едната – триетажна, с лице към ул. „Опълченска” и друга, гледаща към ул. „Матей Преображенски” на два етажа. Имало е вътрешен двор, който е бил затворен с общ покрив. Това, според арх. Колева, е създало с годините проблем, защото течовете и разрушенията идват от големия покрив. Метохът като сграда бил със стопанско предназначение, т. е. давал се като жилища на по-бедни хора, които са плащали наем на манастира. Имало и дюкяни, където кипяла занаятчийска дейност. Не е правено проучване кой е строителят.

През 1989 г. е изготвен проект за реконструкция (преизграждането) от арх. Дафина Керелова от НИПК, който обхваща не само сградата на метоха, но и останалите къщи по реда. Според него трябвало това да са жилищни помещения. За съжаление сградите не са били отчуждени и доброто намерение пропада. Самата сграда на метоха била запазила някои от традициите за отопляване, тъй като в частта, гледаща към ул. „Матей Преображенски” 10 имало оцелели стари камини. Тя носела белезите на стара възрожденска къща, тъй като в партерната си част имала дюкяни, а на второто ниво било жилището. Твърде просторно, защото било с цели 5 стаи и още една за кухня.

Тези подробности ги знаем, защото през 2006 г. беше извършен частичен ремонт на фасадата и около 30 процента от покрива на сградата, но само откъм Самоводската чаршия, като част от етнографския комплекс. Прави го Община Велико Търново по проект за децентрализираното сътрудничество с гр. Байон, Франция. Тогава в ремонта участва и френският майстор-реставратор на фасади Иван Варер. Двете Общини обменили практики и достигнали до заключението, че в нашите условия (студена зима и горещо лято) особено е подходящо да се използа т. н. лавен цимент, който е устойчив и доста силен. Доставя се от Италия. Донка Колева си спомня, че взели тогава торба девненски цимент, подобрили го и направили реставрация на едно пано. „Ето това е един начин, по който могат да се изтеглят корнизи, а не да се правят от изкуствени материали. При реставрацията на метоха откъм Самоводската чаршия приложихме този метод. Сега обаче няма кой да го изпълнява. Ремонтът специално на пиластрите и корнизите преди десетина година ги изпълняваше един стар търновски учител, който работеше във фирма „Строител” ЕООД, доколкото си спомням. Най-добре се справяше той. А семейството, което живееше там, беше много доволно, защото сградата от години не беше пипана”, връща се назад арх. Колева.

Проблемите на сградата започват, когато

семейството се изнася и тя опустява

Това става няколко години по-късно. Настанява се клошар, който палел дървенията, за да се грее. Постепенно метохът се занемарява, тъй като манастирът решава, че няма за кого да прави и минималните поддръжки. През 2014 г. сградата невъзвратимо започва да се руши и след две години окончателно рухва. Отломките тръгват по самата улица и Общината със свои средства, тъй като манастирът няма, прави авариен демонтаж на опасните части. Огледите от комисии преди това установяват, че междуетажните греди на сградата откъм „Опълченска” били в много, много тежко състояние. От този период са и последните снимки, останали за поколенията.

Цялата редица от шестте сгради бяха паметници на културата. От тях все още се крепи само една. В архитектурно отношение фасадите им са в ренесансов стил – с пиластри и корнизи, с подпрозоречни пана и метални балкони с дървени подове. С красиви подпорни конзоли от ковано желязо – истински представителни сгради на търновската архитектура след Освобождението.

Теренът е собственост на Преображенския манастир и засега бъдещето му е неясно. „Когато има средства, може да построим сграда за жилищни нужди”, коментира за в. „Кореспондент” игуменът на манастира отец Георги. И добави още, че и да има интерес към мястото, „манастирска земя не се продава”.

Ана РАЙКОВСКА

        


Ключови думи
метоха Преображенския манастир рухна