От снимките му строи светлина, съчетана с кафявото на земята, огнените багри на есента, черно-бялото на зимния пейзаж и буйната зеленина на младата пролет. В 47 фотоса художникът-фотограф Мирослав Момински разкрива цялата прелест и магия на Родопите във всичките сезони – с меките извивки на хълмовете, с отрудените хора, с красивите къщи – сега самотни и пред разруха, но запазили спомена за уюта и топлотата на някогашното семейно огнище. Снимани през последните 6-7 години, те сякаш връщат назад във времето, за да разказват на бъдещето.
Цялата тази непреходна красота може да се види в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, където търновският майстор на обектива откри своята самостоятелна фотоизложба „РОДОПА ПЛАНИНА една голяма любов”. Това е и едно голямо, бих казала триумфално завръщане в старата столица, защото Мирослав Момински напуска Велико Търново едва преди 3 години, за да последва съпругата си в Равда, но го смята за най-красивият град в България. И това е първата му самостоятелна изложба на родна земя, макар зад гърба си да има десетки участия в съвместни. „Правя я заради родителите си, близките и приятелите. Да видят планината, защото тя заслужава. Снимките са 47, но и 100 да покажа, ще са малко. Родопа планина е необятна с миналото си и красивата си природа. Щастлив съм, че съм имал късмета да попадна на местата в точния момент, за да уловя и запечатам тези мигове, които ще видите в изложбата: подходящата светлина или когато хората работят, специфичния релеф. Но нека за вас да издам своите мисли. Смятам да направя изложба с фотоси и от Велико Търново, за което обаче трябва много време и много работа. Надявам се да успея, а идеята ми е да я направя с черно-бели снимки от емблематични места в града” сподели специално за RegNews Мирослав Момински.
През последните десетина години успешно съчетава работата си като експерт криминалист с фотографията. За да стигне до екселенс на Световната федерация за фотографско изкуство (FIAP), каквито се броят на пръсти в България. Твърде е скромен и не парадира с това, както и с многобройните си награди от конкурси по света. „За мен наградите и участието в конкурси означават единствено да представя България, защото има какво да се види в родината ни. Исках да премеря себе си с другите можещи, с фотографи от страни като Китай, Виетнам, които имат голямо население и много места за снимане на териториите си. И успях. Наградите не са толкова значими за мене. Просто съм проверил себе си и как, и дали се харесват нещата ми. Но ще се повторя - най-вече го правя, за да видят всички красотата на България. Наградите не правят автора добър. За мене признанието е да видя вълнението на хората и това, че съм докоснал душите им”, допълни художникът-фотограф.
На откриването в Изложбени зали се струпа наистина много народ. Тук бе и цялата търновска фотографска гилдия от всички поколения, дошла да уважи своя колега и приятел, когото вече по-рядко вижда на живо. Паметният момент бе запечатан с обща снимка.
Честта и удоволствието да открие изложбата тази вечер се падна на друг голям фотограф и негов приятел – Пенчо Чуков. „Това да ни се пресекат пътищата е виновна фотографията. Тя ни срещна, тя ни събра. Преди да се запознаем, бях виждал много неща – хора болни от любов, от амбиции…, но като поснимах с него, видях, че Мирослав е болен от Родопите. И макар да живее до морето, мястото му е в планината. Пейзажът е един от най-подценяваните жанрове във фотографията и много хора си мислят, че да снимаш пейзаж е лесно и не изисква кой знае колко усилия. Но в добрия пейзаж има уловен миг, има разказ. Природата не рисува два пъти едни и същи картини. Като човек, който също 15 години снима из Родопите, разбрах, че планината не се снима с фотоапарат, а с душа. Очите гледат, но душата вижда. Във фотографиите, които днес Миро ни представя, ще видите отпечатана точно неговата душа. И преди да му дам думата, и да видим Родопите, бих искал първо да ги чуем…”, каза в краткото си слово дряновският фотограф. И тогава…писна родопската гайда, за приятна изненада както на многобройната публика, така и на самия Мирослав Момински. От вълнение той само успя да благодари – на приятелите за помощта в подредбата на изложбата, на Общината – за предоставените зали.
Изложбата на Мирослав Момински е не само едно от най-значимите културни събития във Велико Търново през този наситен с безброй предпразнични прояви декември. Тя е и повод да погледнем с други очи, най-вече възхитени, на това младо изкуство.
„РОДОПА ПЛАНИНА една голяма любов” може да се види до 14 януари 2020 г.
Ана Райковска
