Общество

Нова къщичка прави в приюта си Христо Атанасов, въпреки финансовите проблеми

  05:42, 01 Dec 19
Нова къщичка прави в приюта си Христо Атанасов, въпреки финансовите проблеми

Приютът на Христо Атанасов във великотърновското село Леденик никога не е бил подпомаган от държавните институции и вече има сериозни финансови проблеми. Месечната издръжка възлиза на 5000 лв. Въпреки това неговият създател и към момента се бори, за да изгради нова сглобяема къщичка, в която да бъдат настанени поредните сираци и хора в беда.
През 2006 година Христо Атанасов теглил кредит от 50 000 лв., за да обзаведе бившата сграда на ветеринарната служба в Леденик. Днес условията там са приятни. Отоплението е осигурено, а дограмите са сменени. Някъде по това време започнал и големият медиен интерес към приюта. Атанасов получил и наградата „Достоен българин”. Тогава му обещали и държавна помощ, но надеждите останали излъгани. След връщането от София се оказало, че за него и момчетата в приюта няма много работа.
„И започнаха така наречените борчове. Надолу, надолу, надолу. Спадът си е спад. Няма такава държавна институция, която да ми е помогнала с една стотинка. Институции да ме приканват да отида да взема някой западнал човек от автобусна спирка, да взема някой бездомен - има, но институция да ми дава 1 стотинка - няма. Допреди 4 години моите възпитаници съм ги апелирал да не си подават ръката за подаяние, за 5 лв., а да си ги изкарат сами. Сега вече сме готови на всичко. Има и добри миряни, които помагат с по 100 - 200 лв.“, разказва Христо Атанасов.
А момичетата и момчетата в приюта не се страхуват от работа, стига да имат възможност. При Христо Атанасов има хора, които са болни и не могат да помагат, но останалите се трудят сериозно, за да осигурят прехраната на общността. Поръчките обаче не са много. Тази седмица Христо Атанасов и момчетата премахвали по Бедствия и аварии 25-метрови върби. Дъждът и огромната височина не ги уплашили. С парите, които ще вземат, се надяват да завършат сглобяемата къщичка, в която ще могат да се настанят четирима души. Така ще се подобрят условията в приюта, тъй като в момента леглата са в общи помещения.
Над 20 сираци, бездомници и хора с различни проблеми живеят в приюта на Христо Атанасов в момента. От 1990 година до сега шанс за нов живот и подкрепа са получили над 1000 души. А парите никога не са вълнували Атанасов, на който често задават въпроса защо е посветил живота си на хората в беда.
„Имал съм доста упорити и палави юнаци, които всячески съм се мъчил да ги уча да не лъжат, да не крадат, да не се бият. Да ги науча да бъдат толерантни. Моите родители са били кръгли сираци, техните несгоди в живота все пак са се запазили в мен и ме карат да се позамислям. И аз съм почнал от сухия комат хляб, знам какво е. Ако съм искал да бъда богат, сега може би щях да съм един от най-богатите в Търново. Но стигнах до извода, че парите са средство за препитание, но не са основното средство за живот. Боксониерите за всички са еднакви, когато им дойде краят за еднопосочен билет“, твърди Христо Атанасов. До момента той не е затварял вратата пред нито един човек в беда, но обръща гръб на хората, които злоупотребяват с неговата добрина.
„От Социални грижи ми бяха пратили един, представи ми се за висшист, ръката го боли, голям здрав мъж ми се вижда, но симулираше. В един момент се оказа, че този човек е неблагодарен. Хванах го с фалшиви пари да дава на едно от момчетата, което не разбира. Ходи да пазарува, написваме бележка и му даваме парите. Той му дава 5 лв. фалшиви пари да отиде да му купи една бира. Магазинерката вика: „Христо, какво правим с тези 5 лв.?“ Останах като гнил дънер в гората“, разказва Христо Атанасов. Той замълчал за случая пред властите, а после провинилото се момче хвърлило в печката цяла пачка фалшиви банкноти. Тръгнало си от приюта и започнало да заплашва своя благодетел, след като Атанасов му казал, че няма да го изгони, но доверието му вече е предадено.  
Останалите момчетата и момичетата в приюта обаче работят всеки ден, за да подпомогнат издръжката. Сформираната от Христо Атанасов бригада се учи на различни занаяти и се труди честно, за да осигури препитанието на всички в социалната общност.
„Дойдох в приюта по неволя. Семейството ми се разби, майка ми и баща ми се разделиха. Дойдохме тук с майка ми. Добре се чувствам тук, защото вечер, като се прибера, е топло, има храна. Доволен съм, защото това ми е един вид старт в живота. И един ден като изляза някъде на произвола вече ще имам нещо надградено и горе-долу ще знам какво да правя. След време, когато си тръгна, ще изпитвам само топли чувства към това място. Ще изпитвам носталгия за смеха, за разговорите. Младите хора в България нямат воля, свикнали са да получават всичко наготово. Свикват да обвиняват някой друг за тяхната неволя, вместо да направят нещо. Животът е както ти си го направиш, но понякога, когато си напълно сам, е много трудно, друго е, когато знаеш, че има кой да ти помогне. Когато и държавата не помага, тогава е трудно. Сега сме във време, в което всеки гледа да придърпа чергата и никой не мисли за всеобщото благо“, споделя 21-годишният Сали.
А много от бездомните един ден тръгват по своя път и често успяват в живота. Те и до днес се чуват с Христо Атанасов, а някои дори му изпращат пари.
„Диво момче имах, на 17 години беше. 96-та година дойде при мене, здраво, яко момче, но с буен характер, но трудолюбив, а сега е трети мандат кмет на едно село. Имах и едно момче, което поживя 2-3 години при мен, видях го, че може да пооткрадва занаяти. Един ден ми каза, че иска да отиде до Холандия да поработи, поиска ми 1500 лв. Тогава имах пари и му дадох. Препоръчах му, ако трябва по пейките да спи, но да не се връща назад. И още на шестия месец момчето ми върна парите. Вече има собствен бизнес, тръгнал е по моя път, приютява хора, купи си къща, разкри си фирма. Не минава Нова година или Великден, без да ме поздрави.“, разказва Христо Атанасов. Затова по думите му институциите трябва да обръщат повече внимание на тези деца, които имат нужда от подкрепа.
Днес той се надява да изгради започнатата сглобяема къщичка, за да помогне на още хора в беда. Строителните материали обаче са скъпи и всички ще трябва да работят повече, за да спечелят необходимите средства.
Михаил МИХАЛЕВ


Ключови думи