На 17 ноември се навършиха 192 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Събитие, което мина тихомълком, както е тиха и пуста откъм посетители къщата-музей в родния му град Велико Търново. Тя се намира на ул. „Драгоман” 1 и в нея се влиза само след предварителна заявка. И макар всички търновци да се гордеем, че и този велик българин е започнал живота си в старата столица, малцина са тези, които знаят какво има вътре.
„Интересът към посещаемостта на музея е нулев. Преди 25-30 години имахме уредник, който даваше постоянни дежурства там. Но се видя, че е безсмислено, защото просто не се посещава. Всичко това е така, защото макар това да е родната къща на видния възрожденец, всъщност той там е живял само две години. Когато е на двегодишна възраст семейството му се преселва в Трявна и реално в балканското градче са минали детските и юношеските му години. В тази къща във Велико Търново родителите на Славейков дори са били наематели, не била тяхна и са живели в мазата буквално. Та, не е останало абсолютно нищо като веществено доказателство от живота на семейството там. Само на 50 км от Велико Търново се намира Трявна, където има голям музей, посветен на фамилията. В София, в Националния литературен музей се съхраняват неговите ръкописи и вещи. Това донякъде обяснява и защо почти няма интерес към музея, посветен на Славейков в старата столица”, обяснява директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. .
През 1971 г. в реставрираната къща-музей е направена експозиция, в която чрез снимки е показана част от живота на Петко Рачов Славейков. Но, и по думите на Иван Църов няма кой знае какво да се види. Освен да се изгледа на монитор филма по поръчка на РИМ – Велико Търново за живота на Славейков. Така, както е направено и в също не много посещаваната къща-музей на Филип Тотю във Вонеща вода.
Няма и постъпления от билети, а Историческият музей отделя всяка година средства, за да поддържа къщата. Тази година са похарчени около 3000 лв. Поради това, че все се намират вандали, които пръскат по оградата или чупят дървените тараби, цялата дървения е оправена и третирана с импрегнат против дървеници. Отново е белосана и фасадата на къщата. Всяка седмица една от чистачките в музей „Възраждане и Учредително събрание” ходи да почиства двора и обира паяжините в къщата, за да може ако евентуално някой се сбърка да влезе, да не се оплете в тях.
До преди 5-6 години Американският колеж, който се намира в близост, е отбелязвал с мероприятия рождената му дата. Тогава се е отчитала и някаква посещаемост от порядъка на 100 – 120 души. Преди 7 години музеят сключил споразумение и с дружество „Традиция” – Велико Търново да държат в едно от помещенията там имуществото си. Само и само в къщата-музей нещо да се случва.
Но за 2018 година посетителите са нула. Това, което си спомня Иван Църов, че двама са се обадили предварително, както си е реда той изпратил екскурзовод, който да отвори музея, но те не са се появили. Неудобното място, встрани от туристопотока, е още една причина за липсата на интерес.
Получава се обаче и един омагьосан кръг. Липсата на интерес не оправдава постоянното присъствие на уредник, когато обаче трябва да се чака, това в повечето случаи отказва евентуалните посетители.
Съдбата на Къщата-музей „Петко Р. Славейков” може да се осмисли само ако там постъпят оригинални вещи и документи, принадлежали на големия поет и родолюбец. Но това няма как да се случи. Един малко измислен музей, който оправдава съществуването си в Търново само в знак на почит към Славейков, роден и учил тук и свързал живота си с този град като учител и народен представител в Учредителното събрание. Просто, една от 57-те сгради, които стопанисва Музеят.
В тази къща не могат да се правят дори и временни изложби с оригинални вещи по простатата причина, че няма СОД. Ако се постави, това означава още харчове за РИМ – Велико Търново, които няма откъде да се избият. Иван Църов продължава да е песимист по отношение посещаемостта на музея, защото, който иска да види нещо от фамилията Славейкови, отива в Трявна. И с право.
Ана Райковска
