Народният обичай „Тлака“ оживя за пръв път в старата столица благодарение на ученици от Хуманитарна гимназия. Членовете на Клуба по етнология „Доц. Д-р Николай Колев“ в най-старото градско училище върнаха гостите на постановката в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Преобразени с народни носии, учениците пресъздадоха една от обичайните сцени на българите от онова време. По традиция най-възрастната жена посрещна гостите и ги настани да седнат удобно. Разпределени бяха и задачите, които всеки трябваше да свърши. Всъщност обичаят „Тлака“ е свързан с обединяване на усилията на всички помагачи за бързото свършване на работата в определено домакинство. Като единствената облага на гостите е вечеря от домакинята. Тлаката е вид седянка, която се провежда, за да се помогне в извършването на някои видове работа в даден момент. Поканените на тлака не носят собствена работа, както при седянката, а отиват и помагат при влачене, предене или чепкане на вълна, при бродиране на ризи за сватби, плетене на дантели, съшиване на хастарчета на възглавнички и др. На тлаката присъстват не само моми, но и техните майки, були, дори и бабите им. Всяка от тях помага с каквото може. През есента се помага при беленето на царевица, сладките метли и чукането на слънчоглед.
Именно този тип работа пресъздадоха и учениците от Хуманитарна гимназия. Те добавиха и щипка хумор към възстановката, вплитайки ежедневните закачки на свекърви и снахи, оплакванията от мързеливите зетьове и невести. Особено забавно беше и видеото, което учениците представиха след възстановката, в което бяха заснети част от репетициите.
За настроението на всички се погрижиха народният певец Петър Георгиев с песента „Иванчо, мамо“ и гадуларят Новаков със своята авторка ръченица. Срещата приключи с дружно хора на учениците от Клуба по етнология.