Култура

Илия Банков на 60: Художникът, който лекува безсънието на духа с картини

  23:41, 25 Oct 19
Илия Банков на 60: Художникът, който лекува безсънието на духа с картини

Юбилейна изложба на Илия Банков представя 60 произведения от творчеството му, повечето създадени в последните 2 г. В Художествена галерия „Недялко Каранешев“ в Горна Оряховица Банков събра близки, приятели, колеги, за да посрещне заедно с тях встъпването в новото десетилетие от живота си.
Един от най-разпознаваемите горнооряховски творци и гостите му видяха него и творчеството му от още един ъгъл. Макар и задочно, Илия Банков бе представен от проф. Радослав Радев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Личен ангажимент попречи на професора да присъства, но типичният му стил завладя Галерията чрез уредника Деница Иванова-Александрова, която от негово име разказа за Илия Банков.  
„Илия Банков е посветен художник. Той е имал шанса във всеки един момент от развитието си да срещне добър педагог и голям художник, които са му дали свободата да бъде себе си. Ето защо той рядко губи мотивацията си да рисува, още по-рядко губи чувството си за хумор и внася вица като вътрешно пространство на приятелството, за да звучи смехът и там, където спи тъгата. В поканата за изложбата той е означил биографичната и творческата си възраст – 60+45, за да не изгуби детството си тогава, когато заживява в топлите ласки на рисунката. Той е завършил  Художествената гимназия в гр. София тогава, когато всяко трето българче мечтаеше за нея, талантът му е звъннал в ателиетата на Великотърновския университет, които все още са пазили духа на титани като Васил Стоилов и Никола Кожухаров и е следил ръцете на преподаватели като Никола Хаджитанев и Иван Бочев, за да хване магията на графиката. Той е удивително продуктивен художник и в творческата си биография има повече от 30 изложби. Не е оставил самотни галериите както в България, така и в Германия, Унгария, Чехия,     Люксембург и др., много колекционери лекуват безсънието на духа си с негови картини, а когато общуват с художника, сипват от неговата естетическа лудост в ежедневието си. Илия Банков умее да бъде благороден с онази чиста радост от изкуството, която го оставя в празника на цветовете и в загърлящата дреха на линията. За него конфликтът, драматизмът са само случвало се минало, достатъчно интригуващо, за да нахрани чрез себе си хармонията. Неговите  картини бързо привличат, но бавно се четат, защото това, което е явно и дразнещо видимо, намира смисъла в неподозирани тайни. В графиката и в живописта детайлът оправдава големия обем,  хоризонталът понася себичността на вертикала и го обяснява с кроткия разказ на всеразбиращия“, пише проф. Радослав Радев.
И продължава: „В тази изложба Илия Банков представя 60 картини, за да насити с тях дългия път на годините си. Той поставя на ключови места графиката и рисунката, които са със сложни композиции и сюжети, с вътрешен ритъм на орнаментиката, с приятна философия на плетенето, така че мъжът и жената да влязат във възела на библейското без да се лишат от загадките  на ежедневното. Сътворението на света не стои само като начало, то е случване без край поради простата причина, че Адам и Ева са изненадани един от друг и когато поискат да са един до друг все някоя отрова в символния образ на змията им пречи на духовното единство (графиката „Почти корида”). Доколкото художникът е привлечен от магическия реализъм, той привнася в графиките си митологични образи, които стоят по-скоро във вторичния план на сянката, но в живописта са ярки образи с причудливи решения – Леда и Лебеда, Икар, птицата Феникс.
Илия Банков не робува на модните течения в изкуството. Той е творец на вътрешния импулс. Неговият стил е израз на неспиращата надежда  да бъде себе си. Обича да показва, че владее формата, но заради удоволствието да я разруши. В живописта му има очевидни графични стойности, които поставят цветовете в напрежение, така че зрителят никога не е сигурен в реалистичното, както  не се доверява и на абстрактното. Една от картините му е озаглавена „Някъде там” – една неопределеност, която най-добре определя желанието му за незавършеност, поради което перспективата не е само рожба на композицията, а е и мисъл за нещо, което предстои да се случи. Разбираема диалектика – очакваното винаги предстои, а предстоящото не винаги е очаквано.
В изложбата като благи изгреви са поставени живописните голи женски тела. Именно в тях е запомнящата се игра на намерения и откровения у Илия Банков. Той ги насища със светлина, без да подсказва източника за нея, удължава тялото, така че горната и долната част  да са изтеглени една от друга, сякаш едната да не знае какво прави другата или ги загърля в материя, позволяваща близкото да потъне в далечното.  Получила се е хармония, която не може да ни принадлежи или по-скоро не иска да ни принадлежи, за да не бъде уморена от употреба.
Простичко казано Илия Банков става на шестдесет години, обичливо казано 45 години е подарил чрез картините на другите, шеговито казано той не само е изпълнил тези години, но ги е препълнил като река, излязла от коритото си. При Илия Банков, ако не завършиш с шега, е все едно да гледаш слънцето през нощта. Макар да не е светия, обичаме го този Илия“, обобщава проф. Радослав Радев.

Юбилейната изложба остава в Галерията до 22 ноември,

 


Ключови думи
Илия Банков проф. Радослав Радев