Днес е Петковден - празникът на българската светица Петка Търновска, който се отбелязва от православната църква всяка година на 14 октомври.Тя е наричана още св. Петка Българска.
Преподобна Петка, именувана още Параскева (идва от гръцки и означава "петък", денят на кръстната смърт на Спасителя), е живяла през ХI век. Родителите й били българи. Семейството живеело в Епиват, град, намиращ се в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград.
Един ден в църквата чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!". Тези думи я развълнували силно и решила да ги изпълни.
Св. Петка просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
След смъртта й цар Иван Асен II чул за чудесата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Била построена църква, кръстена на нейното име. Светицата станала покровителка на царското семейство.
След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след завладяването на Видинското царство – в Сърбия. Сюлейман Великолепни върнал мощите в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.
Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш. На 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Той е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те са били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) са забранени веселията, шиенето и кроенето, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”.
На Петковден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. Света Петка се счита още за покровителка на жените и на някои от техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене и шиене.
Имен ден днес празнуват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева, както и хората с варианти на тези имена.