Психологът Нели Трънкова за първи път поема предизвикателството да участва в предизборна кампания. Тя е част от листата на "Демократична България" в Горна Оряховица. Кандидатите на "Демократична България" за кмет и общински съветници са под номер 66 в бълетината. Нели Трънкова е с преференция 111.
-Нели Трънкова, Вие работите като психолог, разкажете малко повече за Вашата професия…
-Работя като психолог от 21 години. Имам опит в сферата на образованието, в работата си с деца като с поведенчески трудности или преминаващи през някаква житейска криза, така и с деца със специфични потребности. Работила съм в сферата на отбраната като военен психолог, имам опит в сферата на заетостта и подбора на персонал, както и в обучението на персонал от държавния и частен сектор.
-Двадесет години не са малко, какъв е основният проблем, който припознавате при работата си с хора, коя е причината, която най-често принуждава човек да се обърне към психолог, може ли да се обобщи или…?
-Да, имам своя концепция! Нещото, което най-често стой в основата и се явява почва в която се развиват после следващи личностни проблеми от различен характер, за мен това е загубата на сигурност. Това е една от базисните потребности за всяка личност. Сигурност по отношение на професионална реализация, по отношение на социален статус, по отношение на семейното благополучие, сигурност, по отношение на здравната помощ и всъщност на всички сфери на функциониране на личността.
-Искате да кажете, че когато човек се чувства несигурен, следва проблем?
-Да, защото загубата на сигурност, води до тревожност и когато човек стой твърде дълго в това състояние, то ще си намери къде да се прояви. Несигурността е и свързана със стрес, а той ни мобилизира към действие. Ето давам Ви един обичаен за съвременното ни общество пример: За да компенсират несигурността, родителите често започват работа на две и повече работни места, но когато пресираш нещо някъде, то е за сметка на нещо друго. Като следствие страда комуникацията с децата и ето имаме едно дете, което може да е тревожно, раздразнително или избухливо. Но не спираме до тук, това поведение на дето се проявява къде, сред равните на нему, в училище, ето как то се превръща в детето от което все се оплакват, свиква да бъде непослушното дете, нарушаващо правилата и пораства така, а то е следващ възрастен. Или пък друг пример: пак заради тази несигурност, единият родител отива да търси по-добри доходи в чужбина, което вече е проблем. Семейството не е цяло товарът на родителите не е разпределен, следва отчуждение и отново несигурност, кой страда най-много, отново най-незащитените- децата. А тези, който са тук, родители на деца с проблеми, когато единият напуска работа за да се грижи за детето си, или пък тези, които се страхуват, че не могат да подсигурят основно необходимото. Ето, до какво води несигурността. Дали ще има човек, който да каже, че през съзнателния си живот не е преживявал тревожност по отношение на сигурността на себе си или на децата си? Но, когато това продължи твърде дълго, то вече води до много голям проблем, който ще намери къде да се прояви.
-Влизате в политиката, това е едно ново поприще…
-Всъщност никога не съм била в политиката, това не са води в които да съм плувала, разбира се като гражданин имам своята собствена гражданска позиция, но до сега съм била по-скоро пасивна страна. Моята концепция е следната: аз като психолог и много други специалисти всеки експерт в своята област кои лекари, адвокати, социални работници като чели се явяваме само във формата на регистратори.Какво имам в предвид, регистрираме от къде идва проблема, защо това дете има тези поведенчески трудности, лекарят регистрира, че заради начина на живот, конкретния пациент вече има тези проблеми, адвоката води например бракоразводното дело и до него се е стигнало пак поради регистриране на едно или друго, учителя, регистрира неуспехи в училище защото, родителя работи много и не му остава време да играе или помага на детето си и така само регистрираме. Разбираме от къде идва проблема, всеки в своята област се опитва да го интервенира, но в крайна сметка работим все с последиците. Аз често се чувствам безсилна да променя модели на поведение или убеждения, или инерционни процеси, който имат зловредно въздействие върху личността. Затова смятам, че можем са сме по-активни, можем повече в това да не работим с последиците, а с причините, който ги пораждат. Ако всички сме по-активни и по-инициативни, не малка част от последиците може да се превантират.
-Работите с деца, били сте в сферата на образованието. Какъв според Вас е най-големият проблем, с който една местна власт трябва да се справи?
-Проблемите са много, но аз смятам, че има един много невидим, но с последици проблем. Това е зависимостта на учебните заведения от делегираните бюджети. Защо, ще кажа от моята гледна точка, като психолог. Много педагози, ще споделят идеята, че така си личат училищата с високо ниво и ние живеем в конкурентно общество. Аз припознавам друго естество на проблема. Родителя и детето влизат в образователната институция с нагласата, че всяко дете носи средства. И сега това измества фокуса и значимостта на училището. Малките училища са готови на всичко за да задържат децата в при себе си, което често ги поставя в позиция на безсилие, а големите получават повече средства, но пак защото всяко дете е източник на финансиране. Ако детето възприеме, че от неговото включване в училище зависи финансирането на институцията, тогава каква тежест има учителя, в тази сфера на влияние.Това дава криво разбрана “власт” на деца и родители. Училището е първият сблъсък на детето с авторитети извън дома, този първи опит ще предопредели отношението му към всички авторитети по нататък в държавата: съдебна власт, полиция и институцията семейство ако щете. Но това не е най-страшното. Ако това дете не припознае силни авторитети, то утре е бъдещ възрастен и родител, който ще трябва да вмени ….какво отношение към институцията на своите собствени деца. Не се ли получава ефекта на доминото, тази зависимост брой деца, брой средства, компрометира един изконен авторитет. И най-вероятно ще минат поколения докато се възстанови адекватното приемане на институцията.
-Да, но делегираните бюджети са на национално ниво, като местна власт, общината няма много голям ресурс?
-Да, това е така, една община не може да променя национална рамка, но може да създаде механизми, който да компенсират тази зависимост. И мисля, че трябва да бъде основна отговорност. Защото, ако запълването на дупките по улиците в града е технически проблем, въпрос на средства, то тези процеси в образованието влекат проблеми за поколения напред, а това всъщност са нашите деца.
-Част сте от листата на “Демократична България”, за общински съветник?
-Да, приех предложението на Людмила Илиева, поради две причини: Първата е в подкрепа на това, което казах преди малко. Логото на “Демократична България” е “Горна може повече”, ние можем повече, можем да бъдем повече от това да сме регистратори на произхода на проблем, можем да се опитаме да създадем механизми с който една, не всички, но не малка част от проблемите да не развиват последици. Това е не малък товар и ангажимент, но е свързан със стратегия и то в дългосрочен план. И втората причина е, че вярвам на Людмила Илиева. Ще споделя случай. Преди четири години едно дете направи изложба с благотворителна цел, беше в помощ на друго дете. Людмила Илиева тогава заяви „…Децата, трябва да се подкрепят, да се насърчават, а ангажимент на нас възрастните е да им покажем, че им вярваме…. ” Людмила Илиева финансира изложбата, без това да бъде някъде афиширано. Тази ситуация ме кара да вярвам, че всички нейни идеи свързани с децата и стратегията, която тя има са истинни и произлизат от един основен концепт и философия, че децата за нея и за всички нас са основна ценност, на младите трябва да им се показва, че им се вярва, за да бъдат смели и успешни. Преди години един директор на училище бе казал “…Ако едно дете не се справя и няма някакви обучителни трудности, то означава, че не си вярва, а това означава, че ние не сме го накарали да си вярва…” Аз също споделям тази философия, тя е основана в работата ми, не само с деца.
-И накрая искате ли да кажете нещо като послание към избирателите и жителите на Горна Оряховица?
-Да, ние трябва да си вярваме, че искаме и можем повече. Едно зряло, пораснало и развито общество се грижи за всички, дори и най-незащитените си членове. Смятам, че е наш ангажимент да работим за една по-добра реализация и сигурност на нас гражданите на Горна Оряховица.
