Петък, 19 Мар 2021
            
Светски

6-метров „Линкълн” с номер НАСКО събира погледите на търновци

  25.09.2019 11:13
6-метров „Линкълн” с номер НАСКО събира погледите на търновци

Американска лимузина с номер НАСКО кръстосва от август търновските улици и добавя още една атракция в туристическия град. Гордият й собственик е Анастас Овчаров, известен още като Наско Дългия. Интересът му към американските коли, символи на автомобилното производство в тази страна и белязали историята на Щатите, е отдавна. Както и желанието да притежава поне една от тях.
Дълго издирвал по сайтове най-подходящата, докато през февруари тази година с приятеля му Кольо Дамянов попадат на фирма в Шарлът, Северна Каролина. Нейният предмет на дейност е издирване, реставриране и продажба на стари автомобили. Само шоурумът й е 25 декара, все с рефрешвани коли в перфектно състояние. Там Наско Дългия познал своя „Линкълн Континентал Марк IV”, произведен през 1976 г. Колата е с иновативно, дори авангардно, решение за времето си и събира погледите на всички автоманиаци. Има климатик, централно заключване, автопилот, ел. стъкла и ел. седалки. Интересно е оформена задницата на колата, където има специална издатина, за да побере резервна гума. Моделът има четири специални издания според интериорното решение на купето с опция „Дизайнерска серия”. Всяка версия е разработена след консултации с едни от най-големите модни дизайнери на 20-ти век - Бил Клас, Живанши, Картие и Гучи. В колата на Наско както седалките, така и вратите са тапицирани с червен плюш, вътре е просторно и комфортно. Според облицовката на интериора моделът е тип „Версай”, сътворен от Гучи. Лимузината е дълга почти 6 метра, затова собственикът й постоянно преценява къде да ходи с нея, за да може да я паркира.

„Линкълн Континентал” е трайно свързана и с най-новата история на Щатите. Това е колата на американските президенти. Дори Кенеди, когато е застрелян през 1963 г. в Далас, се е возил в такъв автомобил, само че кабрио.    
Спирачките на колата са дискови. „Волгата” спира, ако й се помолиш. Спирачният й път е сигурно от „Макдонълдс” до „Победа”. А тази докато я клъвнеш и ще излезеш през предното стъкло”, шегуват се двамата.
„В момента коли от марката в това отлично състояние са единици. Лимузината е съвсем запазена, което означава, че или е била собственост на колекционер, или просто не е карана много. Фирмата я издирила от град Тексас, била само на 19 мили. Това е потвърдено с клетвена декларация пред нотариус”, разказва Кольо Дамянов.
Колко му излязла общо колата Наско не казва, но доходите му са съвсем легални. Освен, че притежава автосерзиз, той продал на хубава цена от 700 хиляди лева 2 големи парцела, наследство от родителите му. Единият е от 4, 5 декара на Западния пътен възел във Велико Търново, за другия се спазарил с „Фолксваген”. Първоначално броил 30 хиляди долара, но от Америка до България цената набъбнала чувствително. То не било ДДС – 11 000 лв., мито – 6000 лв., транспортни разходи – 5000 лв., минаване през технотестове и още куп други разходи.
Пътуването на лимузината до Велико Търново било цяла сага.
Дистанционно Наско Дългия и Кольо Дамянов организирали автовоз, който да придвижи колата от Шарлът до пристанище Савана, където скъпоценната придобивка била натоварена на кораб. Дали им сайт да следят джипиес координатите му. „Линкълн”-ът „ходил” в Танжер, после във Франция 20 дена, Пирея - Гърция и аха да тръгне за България,  отново се „връщал” назад. И така три месеца. Дългият път Наско си обяснява, че за да не се минат, събирали товари от различни пристанища за нашата страна, търсейки кораб за Черно море. А и корабът трябвало хем да е достатъчно малък да се провре през Босфора, хем да е контейнеровоз.
За да няма съмнение, че колата е тръгнала от Щатите, Наско поискал да му изпратят видеоклип, изработен от независима фирма, от който да се вижда как тя напуска фирмата в Шарлът. И не само. Служители във фирмено облекло демонстрирали техническото състояние на лимузината пред камера – светлини, капаци, врати, спиране, тръгване…Това било един вид и тяхна застраховка пред клиента при някакви евентуални повреди при транспортирането.
От 8 февруари, когато бил първият им телефонен разговор с американците, двамата видели с очите си колата едва на 20 юни в пристанище Варна. „От там нататък беше бягане с препятствия. Оказа се, че колата не можела да бъде регистрирана, защото не отговаряла на европейските изисквания. Трябваше да сменя фаровете, стоповете, да сменя километража, който да мери не в мили, а в километри… Един дълъг списък, от който ми е и смешно, и тъжно. И за тези неща загубих месец. Май само у нас е толкова трудно. А можеше да я изпратя в Германия на преглед и нямаше да ги имам тези проблеми. Но ми е хубаво, че се преборих с всичко. Който се е опитал да ми пречи, до сега не е успял. Доказах, че няма да е на тяхната и колата си има номер. Той е нестандартен, което е доказателство, че правя каквото съм си наумил”, разказва за перипетиите Наско.
Собственикът на лимузината особено държи на номера, та трябвало да изчака и за него. Преди 10 ноември сменил пет коли, все с един и същи номер. Но тогава законът го допускал.
„Карам си колата за удоволствие. Може едно кафе да ми излезе 50 лева, защото гори 20 на сто и не е правена за икономии, но си го позволявам”, споделя Наско.
Все още не е напускал с нея пределите на града, за дълги пътешествия ползва друга кола. Усетил е интереса на хората към лимузината и това е нормално, защото друга във Велико Търново като нея няма. Но не мисли, че му завиждат. Просто – човешко любопитство.
Ана Райковска


Ключови думи
Наско Дългия
0 Коментари
OK
OK
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати