Шарени сергии, вкусотии и атракции на всяка крачка предлага вторият ден от Нощта на Самоводската чаршия. Под обедното слънце, което се смили и не развали празника, стотици хора попиват от аромата на сладкиши, тахан, мед и истинско сирене и кашкавал. Всъщност, днес като че ли цяло Велико Търново се е изсипало на възрожденската уличка, а веселата глъчка се допълва от щракащи телефони и фотоапарати за поредната уникална снимка.
От двете страни на калдъръма са се наредили като пъстра броеница щандове с бижута, кукли, кожени изделия и изделия от дърво, все ръчна изработка.
Много са и биопроизводителите, дошли от цяла България, за да предложат на търновци домашно сладко, родопско сирене, качествен мед, пивко вино, фъстъчен и какаов крем с тахан и още много изкушения за небцето. Може да опитате на място и после да прецените дали да си закупите от продуктите.
И за да е още по-интересно, за пръв път търновци могат да видят и закупят на своя земя изключително оригинални неща. Като например икони, изработени от полускъпоценни камъни – златен калцит и аметист. Майсторката на тези икони е варненката Лилия Черкезова. Камъните събира от Родопите, които се обработват върху самите икони. Всичко е ръчна изработка. За пръв път продава самата тя, тъй като по принцип няма време. Обикновено оставя продажбата на други.
Внимание заслужават и местните занаятчии
Мария Спасова живее във Велико Търново, но е родом от Горна Оряховица. Най-общо, тя изработва интериорна декорация, предимно от текстил. На Фестивала на занаятите се представя с ръчно изработени кукли и всякакви закачливи украшения за дома. Сама ги шие, без да е учила за шивачка. Стреми се нещата й да са по-скоро в стил винтидж, а за куклите използва кройки и на „Тилда”. Тези кукли могат да се познаят и по двете точки, които служат за очи. Сръчната майсторка продава направеното от нея предимно онлайн.
В центъра на забавлението обаче са уникалните атракции
Те наистина са навсякъде и само бързата реакция и инстинкта помагат да не се изтърве нещо интересно. Къде другаде, ако не на Самоводската чаршия може през метри разстояние да определят цвета на вашата аура, да ви покажат как да съхраните родовата си памет в специален албум, наречен „споменик – заветник”, да гледате куклено шоу…
И докато в единия край на чаршията малчугани на по 4 и 5 годинки се учат как да месят и точат в работилничката „Юфката на Баба Калинка”, то в другия вече се разнася апетитната миризма на лютика.
В големия казан на място посетителите могат да видят как се прави домашна лютика. Разядката е със следната рецепта. Запържва се със зехтин лук, чесън, целина, пащарнак и след това се добавят моркови, домати и печен пипер. Има и лют, за по-голяма пикантност. Соли се на вкус. Всичко това се вари. Накрая приготвеното ще бъде и раздадено, и продадено. За случая са закупени продукти в големи количества – 100 кг. пипер, 10 кг. Лют пипер, по 10 килограма моркови и целина, 10 литра зехтин. „Тенджерката” е с вместимост 230 литра, но готвачите още не знаеха до къде ще се напълни, защото прибавяха продуктите на части. Главният е Станимир Радичев – шеф готвач от Велико Търново, а на бъркалката е Венцислав Влахов. Днес е редът на лютиката, а утре по обяд ще правят есенно сладко от сливи, ябълки, праскови и домати.
Една атрактивна двойка на чаршията никой не може да подмине
Той е индиец, а тя – българка и живеят в Своге. По облеклото и на двамата си личи кой от къде е. Семейството Мадлена Божилова Амин и Суджая Амин рисуват с къна върху ръцете Запознали се в чужбина. Първо направили сватба в Индия, с тамошните обичаи, а после и в България. Суджая знае български, но в ролята на говорител влиза Мадлена. Къната, обяснява тя, е вид, растение, чиито листа се варят зелени, сушат се, после се стриват на прах и се смесват с етерични масла. С тази паста се рисуват ръцете. След 24 часа става тъмнокафяво. Свързано е с енергийните центрове. Традицията е част от предсватбените приготовления в Индия. Прави се ден преди сватбата и е съпроводено с много веселие. Така, с изрисувани ръце, а може и крака, младоженците встъпват в брак.
Мадлена Божилова Амин е единствената българка, която изработва по стари техники от преди 100 години кюстендилската носия. В България няма човек, който да се занимава с това освен нея. „Кюстендилската носия се прави като чрез метода свилоточене се изтегля копринената нишка, след това се изработват гайтани и ширити, наречени бекме. За изработката им се ползват истински 24-каратово злато и сребро от висока проба. С тях се правят престилките, коланите, огърлеча. Тази изработка на гайтани в България още никой не е седнал да измисли как се прави. Дори не са останали източници в музеите. Никъде ги няма”, обяснява майсторката.
Мадлена е завършила „Текстил” и по нейна програма, в продължение на три години успяла да се досети каква е технологията. По думите й, може да се каже, че кюстендилската сая живее втори живот. От 100 години насам е била в абсолютна тъмнина и никой не е знаел как се прави.
„Кюстендилската сая с всичките й аксесоари се изработва за една година и няма човек, който да може да чака толкова време. А и да си плати. Но аз не се отказвам и продължавам напред”, споделя майсторката, която мисли да опише наблюденията и откритията си в книга. Мадлена се е поразровила и за произхода на думата сая. Според нея, тя идва от санскрит и означава „сянка”, в смисъл, че носията е изображение на нашето тяло, което не виждаме с очите. Най-богатата част саята е около гърдите – там, където духът и сърцето се срещат, и има защитни функции.
За това как е възстановила технологията, за всичките си дирения Мадлена може да разказва дълго. И не отказва да задоволи любопитството.
Нощта на Самоводската чаршия продължава и тепърва предстоят още много интересни неща. А Велико Търново е готово за 22-ри септември. Празничната арка е украсена с Манифеста за обявяване на Независимостта в очакване на националното честване.
Ана Райковска
