Неделя, 14 Мар 2021
            
Политика

Венцислав Спирдонов: Председателят на ОбС е като рефер, трябва да е безпристрастен

  20.09.2019 14:34
Венцислав Спирдонов: Председателят на ОбС е като рефер, трябва да е безпристрастен

Мандатът на Великотърновския общински съвет започна с първото му заседание на 6 ноември 2015 г. и приключи на 19 септември 2019 г., когато се проведе неговото последно, 62-ро заседание. В състава му влизаха 17 съветници от ГЕРБ, 5 от БСП, двама от ДПС и по трима от Реформаторски блок, Царевград за Велико Търново и Българска демократическа общност. ВМРО имаше двама съветници, а Мавроди Калейнски бе независим.
За 4 години съветниците са приели 1611 решения, а постоянните комисии са заседавали 487 пъти. ВТОС прие 7 изцяло нови наредби, а 131 питания е имало към кмета Даниел Панов. Председател на този Общински съвет, който вече е в историята, беше Венцислав Спиридонов.

Венцислав Спирдонов е роден на 16 юли 1975 г. във Велико Търново. Основното си образование завършва в ОУ „Бачо Киро”, а средното в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий” през 1993 г. Във ВТУ първо се дипломира като историк, а после завършва и магистратура по финанси. Второто му висше образование е по право, също във Великотърновския университет. Семеен, с две деца.

- Г-н Спирдонов, откога се занимавате с политика?
- Активно с политиката съм ангажиран от 18-годишна възраст. А проблемите на хората ме вълнуват още като бях в 9-ти клас. За нас като ученици беше много важно дали ще въведат матури за випуска ни. Тогава излязох на първия си протест, в Хуманитарната. Всъщност, протестите бяха в цялата страна. Идеята ни беше, че като започнеш един курс на обучение, не е редно да се сменят правилата. Годината беше 1991, националният протест успя и не държахме матури. После участвах в още протести, включително за цената на студентските общежития, нищо че съм си от Търново. В живота си имам много ситуации, в които все съм свързан с обществените проблеми. Изглежда, че ми е заложено вътрешно – хорската неправда и как може да се помогне на хората и да им се подобри живота. Според мен това, което единствено трябва да правят съвременните политици, е да помагат на хората. А не толкова да се делят на цветове.

- Възпитаник сте на Хуманитарната гимназия. Затова ли като общественик сте толкова ангажиран с нея и тя се е превърнала едва ли не във Ваша лична кауза?
- Помним как Хуманитарната гимназия беше едно от най-добрите училища във Велико Търново. И ми беше странно как се стигна до всичките й проблеми. Всячески се мъча да помогна и считам, че през последната година, особено с новия директор Павлин Витанов, училището тръгна напред. От бюджета на Общината инвестирахме в телевизионно студио. Като се види от гражданите, че гимназията е заела своята ниша -  хуманитаристиката, и се развива ползотворно, то тогава няма да има нужда и от дофинансиране. Самите ученици ще почнат да идват там. Ходил съм често в гимназията и учениците са идвали при мен, приятели сме с цялата паралелка „Журналистика”. Има много добри деца там. За пореден път се убеждавам, че за децата е важно да им дадеш самочувствие. Вярват ли в това, което правят и са убедени, че са номер 1, те ще прогресират. Но като цяло, каузата ми е добруването на образованието във Велико Търново и общината.

- Застанахте и зад някои други добри инициативи в хуманитарната област, една от тях е „Открий българския писател”. Благодарение на нея студенти и ученици се срещнаха в началото на годината с нашумели автори като Захари Карабашлиев…
- Води ме любовта към книгата. Основна подкрепа имам от Регионалната библиотека и ВТУ. Благодаря и на Маргарита Сариева, която ми помогна в подбора на авторите. Тази инициатива е по-съвременна, за мен тя едва сега започва.

- Мандатът на Общинския съвет приключи. Като се върнете назад, спомняте ли си за някое по-бурно заседание?
- Още в началото изчистихме всички организационни проблеми, с помощта и на кмета Даниел Панов. Става дума за входиране на материали и то две седмици преди сесията. Минават през комисиите, представят се на гражданите, качват се на моята страница и на страницата на Общинския съвет. Самите граждани, запознавайки се с тях, могат да се запишат за изказване. Затова за тези 4 години сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка постъпили материали след определените срокове. Също в началото на работата ми като председател показах на съветниците, че трябва да са редовни на заседанията, да са дисциплинирани. Наистина се получи една много добре организирана структура. А това беше и една от важните задачи пред мен – да няма хаос. Бурно беше заседанието за продажбата на парцелите, собственост на Болницата. Надигнаха се и търновци и в крайна сметка ВТОС не одобри тяхната продажба. Накрая всички се обединихме, че  не е правилно това да стане. И колкото бурни заседания да е имало, както и пререкания, караници, мисля, че всеки път е надделявал гражданският интерес. Със сигурност мога да кажа, че в този мандат личният материален интерес сред съветниците отсъстваше. Няма решение на Общинския съвет, от което да си проличи, че има такъв и някой общински съветник да се е облагодетелствал. Ако лъжа в момента, то все някой журналист ще ми припомни. До сега не се е случило. Градът ни е малък и всичко се знае. Имаме самочувствието на хора с чиста съвест. Единствената ни цел, на съветниците, е хората да са доволни от нас. И да посъветвам бъдещите общински съветници: ако някой си мисли да бъде в Общинския съвет за собствена облага, няма да стане.   

- В помощ ли бяха гражданите в работата на Общинския съвет?
 - Гражданите са нашият ръководител и ние трябва да сме подчинени изцяло на тях. Ето, последният случай за Наредбата за кучетата. Имам чувството, че се надигнаха десетки хора. Писаха ми, даваха предложения. Но може и повече. Това, което ми липсваше като цяло през мандата е гражданската активност. Но очевидно с тази организираност и предсказуемост и публичност в работата на Общинския съвет, а аз особено много държа на публичността, гражданите започнаха да вникват в проблемите и да виждат, че техния глас може да бъде чут. Много от предложенията за решения след активност на гражданите и обсъждане с общинската администрация бяха оттеглени, променяни…Нека те все пак да знаят, че ако искат да се изкажат на сесия, трябва да са го заявили предварително и това да стане в началото на заседанието. И още, че не можем да изслушаме всички или да участват в дебатите по време на сесията. Иначе ще стане една говорилня.

- Кой беше най-активният общински съветник?
- Стоян Витанов от БСП. Естествено е опозицията да има най-много питания. Това й е работата.

- А най-пасивният?
- Сигурно има колеги, които не са се изказвали на сесия. Но няма и нужда. Имена няма да посоча и не толкова за това да не ги злепоставя. Една от идеите ми беше, и тя се осъществи, че общинските съветници трябва да са основно активни по време на заседания на комисиите. Обикновено на тях присъстват и хора от администрацията. Там наистина може да стане дебат и то здрав. Да се карат, да задават въпроси. И всички са активни, до един. И вземат участие. След това всеки съветник си е взел своето информирано решение и знае как да гласува на сесията.

- Гонили ли сте общински съветник от заседание за непристойно поведение или че нарушава правилника?
-Не се е случвало. Още в първия ден на мандата премахнах пясъчните часовници като практика за измерване времето за изказвания. Те бяха заменени с електронен часовник, въведохме и електронна система за гласуване. И пак стигаме до въпроса за принципността. Г-н Витанов е бил по-експанзивен и се е изказвал по-дълго, но особено последната година и той разбра, че ако си позволи да наруши принципа, ще даде лош пример. Дисциплинира се и влиза в регламента, особено през последната година.
До размяна на тежки думи или политиканстване се е стигало не повече от 10 пъти. Но до крайната мярка изгонване - не. За мене ролята на председателя на Общински съвет е да бъде пръв сред равни. Работата ми като председател е едно, като съветник е друго. Като председател аз съм равно отдалечен от всички съветници. Почти като рефер, без да имам право да вземам страна. Извън битността си като председател, може да се изкажа като съветник и да заявя своите политически пристрастия. Но като председател трябва да спазвам правилника и законите. Ако попитаме съветниците, никога не съм си позволявал да демонстрирам своята близост с групата, която ме е издигнала и към която принадлежа.

-  Променят ли се хората, когато влязат в политиката?
- Да бъда честен, влязох в Общинския съвет с едно притеснение дали съветниците от предишни мандати са запазили нормалното си човешко поведение. Това очерняне на политиците в обществото е тотално грешно. Мандатът свърши и мога да заявя, че съм благодарен на колегите си в Общинския съвет, защото те промениха мнението ми за тях в положителна посока. Не са тези черни дяволи, каквото отношение битува в пространството. По-голямата част наистина работят за гражданите. До колкото съм информиран, рейтингът на нашата институция се е повишил. И дали ще съм съветник или не в следващия местен парламент, съм сигурен, че съветниците ще се ползват с все по-голямо уважение. Ако колегите имат самочувствието, че са си свършили работата, те ще се срещат все по-често с хората. Без да се притесняват. А и хората ще им имат по-голямо доверие. Адмирирам съветническото поведение на Валерия Дончева от БСП, която си е хванала своя квартал „Варуша” и чепка всеки негов проблем. Така се прави. И сред другите групи има съветници, които милеят за кварталите си. Деян Хаджийски от кв. „Бузлуджа” всеки ден е с хората. Само така гражданите могат да бъдат убедени, че тези политици не се големеят, съвсем нормални и обикновени са, и ще им помогнат да решат проблемите им. Така градът ще тръгне напред. Наивно е да се мисли, че кметът ще знае всяка грешка в кварталите. За това са съветниците, които да се вслушват в хората. Това е смисълът на Общинския съвет.

- А Вие колко граждани приехте в приемната си и с какви проблеми?
- Пак в началото, в правилника приехме, че председателят на Общинския съвет трябва да организира приемна за гражданите всеки месец. И който и да е новият председател, трябва да знае, че му е вменено. Ако реши да променя това правило, ясно какъв ще е отзвукът – че бяга от гражданите. Решението, което взехме преди 4 години, е с мисъл за бъдещето. Не знам колко души съм приел за 50 приемни, но никого не съм върнал. А практиката за изнесени приемни по кварталите и селата дава още по-големи резултати. Хората, които идваха, не изпитваха неудобството да си споделят болките и проблемите. Отиваш на място и ги чуваш. Те си казват направо нещата, ти обясняваш може ли или не може да стане. И те разбират. Правихме ги в събота, за да им е удобно. Случвало се е да се изсипват толкова много хора, че с колегите от Председателския съвет сме си ги разпределяли. Такъв беше случаят в кв. „Бузлуджа” преди 2 години, в библиотеката. Организирали сме съвместни приемни и с институции. С комисар Машов обикаляхме селата.
Иначе, при мен най-често са идвали да им намеря работа. И се е налагало да им обяснявам, че не това е моята работа. Молели са ме и за средства за лечение, такива неща…Имаше и по-нормални искания като да се оправи някъде осветлението. За това се жалваха граждани от ул. „Твер”, около Лидъл. И подписка бяха направили. Наистина беше тъмно, а проблемът – технически. Вече лампите са поставени.

- От колко часа е работният ден на председателя на Общинския съвет?
- Всеки ден е различен. Случвало ми се е да изляза в 7 часа и да се прибера през нощта. Друг път е съвсем спокойно.

- Имахте и много представителни ангажименти, включително и в почивните дни. Срещахте ли разбиране в семейството?
- Разбира се. Но и не мога да кажа, че работата е на първо място за мен. На първо място са децата. Привърженик съм на това работата да се свършва в работно време. И при добра организация и КПД това е възможно. На събитията е ясно, че присъствах. Но да се работи вечер, за мене това е липса на организираност. Децата ми са в първи и шести клас. Сега ако не ги виждам – кога…Стремях се да имам време и за личните си приятели, които са много и ми е хубаво с тях. Така ги разбирам нещата: през деня работата, вечерта е за семейството и приятелите. Нормални човешки желания. Ако някой си мисли, че да си председател, или кмет, или министър, е различно от всяка друга професия, много греши. Лошото е, че за 4 години свикваш с нея и с колегите, но ако съм си свършил работата, хората отново ще дадат гласа си за мене. Всъщност, мисля, че доста от съветниците ще бъдат избрани отново, независимо от коя партия са. Защото те си свършиха работата. 
Ана Райковска


Ключови думи
Венцислав Спирдонов
0 Коментари
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати