Учениците от паралелката по журналистика получиха безплатно десет таблета, а устройствата бяха дарени от архитект Драгомир Йосифов. След откриването на нов кабинет по журналистика ръководството на училището е потърсило съдействие от председателя на местния парламент Венцислав Спирдонов, който се наел да осигури дарител за закупуване на допълнителна техника. 
„Самите ученици искат иновативно обучение. Беше обсъдено да им се закупят или електронни четци, или таблети. Ние приехме идеята им, защото през цялата учебна година те положиха много труд за популяризирането на дейността на гимназията, за издаването на вестник „Междучасие“. Със съдействието на Община Велико Търново беше направено и телевизионно студио, което ще позволи тези таблети да бъдат допълнение към него. На молбата ни за намиране на дарение се отзова г-н Венцислав Спирдонов, който е бивш възпитаник на гимназията“, сподели директорът на училището Павлин Витанов. 
Архитект Драгомир Йосифов веднага откликнал на молбата да дари таблетите, тъй като самият той е емоционално свързан с училището. Неговият дядо Драган Алексиев е бил дълги години заместник- директор на гимназията.
„Бях десет годишен когато сновях през цялото училище нагоре и надолу. Няма кабинет, в който да не съм престоявал и да не са ме търсили с моя братовчед. Любимият ми кабинет беше по биология. Изминаха 30 години, тук имам един много съкровен и жив детски спомен. Най-любимо ни беше да ни търсят с радиоточките. Дядо ми е моят идол. Щастлив съм, че и аз като човек, съпреживял съкровени моменти в това училище, веднага след като разбрах за инициативата на председателя на местния парламент да се закупят таблети, изобщо не съм се замислял. За мен това беше едно чудесно нещо, да съм съпричастен и да допринеса за развитието на училището. Благодарен съм ви, че имам възможността да направя това нещо“, сподели архитект Йосифов. 
Дарителят беше изненадан и от разказа на учителката г-жа Ковачева, която си спомни как преди повече от 30 години е била посрещната в училището именно от дядото на Драгомир Йосифов.
„Започнах учителската си професия в тази сграда през 1987-ма година. И знаете ли кой ме посрещна- другарят Алексиев. Той беше един исполин, много висок, строен. Ходеше само с една показалка в ръка. И ние- ученици и учители винаги му правихме път. Пожелавам ви да запазите милите си спомени за цял живот. В нашата гимназия животът е съвсем различен от другите училища и можем да бъдем благодарни, че такива хора са учили тук в тази сграда. Пазете честта на гимназията“, сподели г-жа Ковачева.
