Как бай Михо от Балван заловил дива котка с голи ръце, кой е единственият ловец в България, отстрелял мравуняк и как талантът на мечока Пантелей да танцува излезе извън пределите на страната.
Истории като тази разказва в новата си книга журналистът Милка Денева.
„Ние, ловците“ е кръстена тя, издадена е от Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново, а Милка вече получава десетки запитвания къде може да бъде намерена. Не очаквах такъв интерес, признава Денева, но не крие радостта си от случващото се.
Всъщност Милка подготвила „Ние, ловците“ едва ли не по принуда. През 2018 г. заедно с Тодорка Недева от Регионалния исторически музей издават книга за историята на първото създадено у нас ловно сдружение – това, което се появява през 1884 г. във Велико Търново. Съвместният труд на двете дами включва не само строгите исторически факти, но и по-любопитни елементи от развитието на сдружението. Покрай работата си по тази книга Милка Денева се замислила, че знае много истории и като на шега започнала да ги описва по-скоро художествено, отколкото журналистически. Взела, че показала написаното на приятелката си Величка Тодорова. Това трябва да бъде издадено, отсякла Величка.
С творбите на Милка се запознал и друг неин приятел - художникът и изкуствовед проф. Спартак Паскалевски. Нещо повече – на своя глава професорът направил илюстрации към написаното от Милка. Корицата пък нарисувала сестра й Дешка.
Така на Денева й станало неудобно и си дала сметка, че няма мърдане – книгата трябва да излезе.
Случки от живота на ловци и рибари от Търновския край събира в нея Милка Денева. При писането им спазва два основни принципа – всичко да е поднесено с хумор и животните винаги да остават живи. Първият, защото и най-страшната случка самите ловци пресъздават шегаджийската, а вторият заради любовта на Денева към животните и желанието й всяко едно да бъде спасено. Това явно е наследила от татко си, който, когато колели прасе на двора, си намирал работа в най-затънтения край на мазето, само и само да не чува какво става навън.
Като журналист Милка е била на много ловни излети. Два от тях няма да забрави никога. При хайка за хищници сърцето й скъсали стенанията на ранено куче, а при лов на пернат дивеч така и не могла да проумее защо авджиите са доволни, че са уцелили пчелояд. Самото име на птицата показва какво й е лошото, но пък била толкова красива...
По същата причина – любовта към животинките, Милка не станала ловец, макар че я канили от много дружинки. Засега е гърмяла само по неживи мишени, и то доста успешно. С тези си опити смята да си остане.
Милка няма обяснение защо ловците, а и рибарите, имат склонност да преувеличават. Спомня си куриоз – предложили й да публикува снимка на отстреляно диво прасе с уж внушително тегло. Хубаво, ама Милка видяла куче до прасето. А кучето било, хайде да не е по-голямо, но, да речем, с габаритите на глигана. Денева придумала авджиите да посмалят малко...
С времето Милка се отказала да подлага на съмнение всяка разказана й история, а просто й се радвала. Обаче се случвало и най-невероятни събития да бъдат потвърдени. Та на моменти и тя самата се чуди на какво да вярва.
Веднъж, като гостувала на дружинката в Шереметя, й подхвърлили, че диво прасе се разхожда по улиците на Свищов. Свързали я с колегите си в Овча могила, чийто председател доразвил сюжета – как наистина животното обикаля улиците, как ловците нямат право да гърмят в населено място и как то било изгонено с клаксони... Милка се подхилвала, но броени дни по-късно всички медии разпространили историята за диви прасета, преплували Дунав и озовали се в Силистра.
Друг път пък Милка била гост в Държавното горско стопанство „Росица“. Знаела, че там отглеждат мечки, които после пускат в гората. Имало обаче един Пантелей – ядял, ядял, ама не наддавал и не ставал за трофей. Затова го дали в цирково училище.
Хубаво, ама и в цирковото училище на Пантелей не му се получило. И го върнали в „Росица“. Мечокът обаче толкова бил свикнал с хора, че постоянно търсел контакта им. Така станало и когато англичанин дошъл в района на Стоките на лов за елени. Като видял хора, Пантелей веднага се присламчил. За да не провалят ловния излет на госта, горските започнали да удрят с пръчки по дънера на дърво, за да го изгонят. Вместо да се стресне и избяга обаче, Пантелей затанцувал. И така славата му се разнесла по света.
Член на дружинката в Емен пък й разказал как излезли за прасета в мъгла. Видял нещо едро и черно и гръмнал. Предпазливо се приближил. Ама не го досрамяло, че едрото и черно е не глиган, а мравуняк – защото станал единственият авджия у нас, вероятно и по света, острелял мравешки дом.
Милка е запечатала и историята на наивник от Дебелец. Мъжът бил пастир и веднъж намерил под сянката, на която пладнувал с добитъка, малко прасенце. Уха, трапезата за Коледа е готова, помислил си човекът, и за по-сигурно стиснал по-силно животното. Мдааа, то изквичало, пастирът не видял кога и откъде се появила майка му и не усетил кога и как се покачил на близкото дърво...
Истории като тези Милка Денева описва цял живот. Започнала като библиотекар в някогашната „Червена звезда“ в Дебелец, после става редактор на тамошния вестник след напускането на Веско Долчинков, работила е в изданието на АПК във Велико Търново, във в. „Бобра“... Демокрацията я заварва във в. „Народен глас“ в Ловеч, после се връща във Велико Търново. Работила е на свободна практика, в радио „Велико Търново“, във вестниците „Новини“ и „Янтра ДНЕС“... Макар и вече пенсионер, Милка продължава да е кореспондент на националните вестник „Наслука“ и списание „Лов и риболов“.
Предстои „Ние, ловците“ да бъде представена в Регионалната библиотека, като датата все още се уточнява. Ясно е обаче, че едни от първите, които ще я видят, ще бъдат участници и гости в състезание по ловна стрелба, което ще се проведе на 29 септември.
Биляна МИЛЧЕВА
